Три 64-метрови антени, равномерно разположени по Земята, изпращат командни сигнали до космическите кораби и получават обратно информация от тях

Заради движението на телата маршрутът и скоростта на корабите непрекъснато се преизчисляват с точност до части от градуса и милисекунди

24 минути пътуват сигналите от Земята до Марс, 24 часа - извън Слънчевата система

През 1958 г. проф. Файнман изчислява на ръка, че корабът "Експлорър 2" е паднал в Атлантическия океан, след като техниката забавя данните

Нов метод пресмята оптималния маршрут дори между 70-те луни на Сатурн, за да не се хаби гориво

Има една весела случка от книгата "Автобиография" на Бранислав Нушич, в която, за да демонстрира как работи Слънчевата система, учителят по география раздава роли на три деца да играят Земята, Луната и Слънцето. Първото трябва да се върти около себе си, второто - около него и около себе си, а двете заедно - и около третото, което се движи само по своята орбита. Накрая на всички им се завива свят и падат на пода. Изглежда забавно, когато си на Земята, но не и ако се случи в Космоса. Точно за да няма катастрофи и корабите да достигат целите си и да се връщат невредими, трябва много прецизно да бъдат навигирани измежду всички небесни тела, покрай които минават.

Но как се случва това? Навигацията в Космоса е изключително сложна, защото нито един обект не е фиксиран и непрекъснато трябва да се преизчисляват скоростта и ориентацията спрямо Земята (откъдето идват командните сигнали) на небесното тяло, към което се насочва космическият кораб, както и координатите на самия кораб. И не на последно място, да се има предвид, че всички те обикалят около Слънцето, ако говорим за тела от нашата система.

На Земята всички ние сме свикнали да разчитаме на GPS навигацията, но тя е насочена само към нашата планета, не работи в обратна посока. Спътниците, от които получаваме информацията, са 24 и са разположени на разстояние 20 000 км от земната повърхност. Те не могат да служат за ориентир при мисии, които са извън този периметър.

Затова за навигация в Космоса се използва система от три огромни станции, равно отдалечени една от друга и покриващи територията на Земята. Едната е край Мадрид, втората - в Калифорния, САЩ, а третата - в Австралия. Във всяка минута, независимо от въртенето на Земята, една от техните грамадни 64-метрови антени може да изпраща и получава сигнали от корабите. До тях са разположени по-малки помощни антени. Те се насочват с точност до части от градуса. Всяка станция е оборудвана със собствена техника, но комуникира с главната в САЩ.

Как се изчислява кога изстреляните тела ще стигнат до целта си, колко са се отклонили от маршрута си и какви са най-новите изследвания как да не се хаби гориво при препозиционирането в Космоса, четете в брой 6/2024 на сп. "Космос".