Най-едрата котка в Европа е толкова потайна, че ще те накара да се усъмниш дали въобще съществува

Походката му е така деликатна, че може да стъпи върху изсъхнало есенно листо, без да го стрие под лапата си. Ловкостта и пъргавината му също са го прочули в животинския свят като умел ловец. За нас, хората, обаче рисът е интересен най-вече заради ненадмината си потайност. Едва ли има друго животно на Стария континент, което така умело да избягва случайните срещи с туристите, навлезли в неговата територия.

Учените трябва да разчитат на съвременните технологии, за да установят присъствието му и да научат нещо повече за начина му на живот. А

бракониерите се възползват от безпогрешното обоняние на ловджийските си кучета,

за да го преследват, нанасяйки поредната непоправима щета върху дивата природа. Изсичането на горите също застрашава критично популацията на най-едрата котка на Стария континент. През последните десетилетия рисът се превръща в легенда, в неуловим горски дух. Мнозина са чували за съществуването му, но се броят на пръсти тези, които са го виждали извън металните ограждения в зоологическата градина.

В България ситуацията е още по-мистериозна. От десетилетие насам нашите учени не са получавали достатъчно сигурно доказателство, че ловкият хищник броди някъде там, в най-гъстата гора. И макар че през последните една-две години рязко се увеличи броят на сигналите за заселването на рисове на различни места в страната, те не са потвърдени. В тази връзка биолозите споделят интересно наблюдение на свои колеги. Засели ли се рис в гората, трябва да минат най-малко десет години, преди местните хора да научат за неговото съществуване.

Какво разказва проф. Диана Златанова от Биологическия факултет за това как са снимали ревниво пазещото се от хора животно, четете в брой 6/2024 на сп. "Космос".