Приказен рай до лагера на смъртта в Аушвиц
- В луксозна вила децата на коменданта на лагера Рудолф Хьос живеят в идиличен свят под комина на крематориумите
- Зад всеки прекрасен спомен на малката Ингебиргит се крие голямата и тъмна сянка на грозната истина. "Най-добрият баща" е пряко отговорен за милиони убийства
Красива градина с цветя. Зелени плочки в банята. Две костенурки с имена Джъмбо и Дила и два големи далматина допълват семейната идилия в дома, определян за рай от обитателите му. През лятото братята и сестрите лудуват в малък басейн в задния двор или плуват в близката река.
Първият спомен на 7-годишната Ингебиргит е именно от луксозната вила на два етажа близо до град Освиенцим в Полша, в която със семейството си живее от 1940 до 1944 г. Там дните на децата на фамилия Хьос текат така безгрижни, че те по никакъв начин не усещат ужаса на Втората световна война, която бушува тогава.
Най-любимото време за Ингебиргит е около Нова година. Нейните родители Рудолф и Хедвиг украсяват с играчки коледното дърво, а когато елхата е готова, баща й звъни весело със звънче, отваря вратата и се показва на децата. Тя заедно с братята си Клаус и Ханс Юрген и сестра си Хайдетрауд могат да пристъпят под коледното дръвче, осеяно със светлини, където хапват истински бисквити, докато бебето Анагрет спи в своята малка кошница до тях. Но първо всички трябва да вечерят на Бъдни вечер.
"Той беше прекрасен баща. С майка ми много се обичаха - разказва в едно от редките си интервюта порасналата Ингебиргит пред Томас Хардинг. - В неделя пушеше пура из цялата къща. Закусвахме, обядвахме или вечеряхме като хубаво семейство. През уикендите той не трябваше да ходи на работа. Ние дори не знаехме каква всъщност е работата му."
Луксозната вила е точно на ъгъла на работното място на Рудолф Хьос, който е наредил да се вдигне земна могила и да се засадят високи дървета пред оградената с бетонна стена уникална градина на съпругата му. Това е границата, преградата между два паралелни свята - на приказния семеен живот и на преддверието към ада. А той е главен герой и в двата, като умишлено закрива за своето семейство гледката към комина на крематориумите, където са изпепелявани телата на мъже, жени и деца.
Рудолф Хьос е един от главните извършители на Холокоста и най-дълго служилият комендант на концентрационния лагер Аушвиц, в който милиони евреи са убити по време Втората световна война. Той си осигурява перверзно идиличен начин на живот, докато е пряко отговорен за ужасяващ брой убийства.
До края на 1940 г., за да отдалечат и изолират още повече ужасите на Аушвиц от общественото внимание, SS създава около лагера забранена зона от 40 квадратни километра, патрулирана както от тях, така и от Гестапо. Това е така наречената "Зона на интерес", или Interessengebiet, в която се намира и приказният дом на семейство Хьос.
Цялата история четете в списание "Космос"
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха