Да цитираме Вазов: Кога му викат "Българину!" бесно, той се гордее с това име честно

Да си припомним следните факти:

1. Най-старата запазена книга на кирилица в света е старобългарски пергаментен ръкопис на Евангелието. Тя е открита през 1982 г. във Ватиканската библиотека от големия български учен доц. Трендафил Кръстанов. Носи името Ватикански палимпсест. Текстът му е датиран от началото на X век, т.е. от времето на цар Симеон Велики. “Палимпсест” означава пергамент, чийто оригинален първоначален текст е изтрит, а върху него е нанесен вече друг, нов текст.

В случая българските букви са изтрити и върху тях са написани гръцки. В края на 80-те години на ХХ век доц. Трендафил Кръстанов оборва тезата на по-голямата част от тогавашната съветска историография, че най-старите кирилски текстове са от Новгород и Киевска Рус. Много важно е и нещо друго. Кръстанов, който е блестящ филолог, доказва, че във Ватиканския палимпсест за основа е използван говоримият старобългарски език от Тракия и Източните Родопи.

2. Най-ранният надпис на кирилица в света също е свързан с България. Той се намира близо до село Крепча, община Опака, в една изсечена в скалите от варовик мистична духовна обител с името Крепчански средновековен скален манастир. Там в скалите са издълбани два надписа.

Първият е открит още през 1910 г. от чешкия археолог Карел Шкорпил. Вторият е намерен 61 г. по-късно от известния ни учен проф. Казимир Попконстантинов. Първият надпис е: “В името на Отца и Сина и Св. Духа. Тук почива праведният отец Антони. †. А който направи в църквата житница, да отговаря пред Бога. Написа недостойният Михаил. Амин”. Вторият надпис е кратък, но е много ценен, защото посочва годината на своето създаване: “В 6430/ 921 година през месец октомври в десети ден почина Божият раб Антон”.

Наличието на тези обикновени “изречения”, издълбани в скалната твърд преди 1103 г., доказва безусловно, че още по времето на цар Симеон Велики старобългарската писменост вече е била широко разпространена и използвана в българските земи и че тя е създадена от българи за българите.

3. В средновековна България не просто се закриля, създава и разпространява една писменост, а се ражда нов цивилизационен път за много народи. “Църковнославянският” език не е нищо друго освен чист, леко модифициран старобългарски език. Или както емоционално е написал големият Вазов, нека помним:

“...че сме имали царства и столици,

и от нашта рода светци и патрици;

че и ний сме дали нещо на светът

и на вси Словене книга да четът;

и кога му викат: “Българину!” бесно,

той да се гордее с това име честно.

Нека наш брат знае, че бог е велик

и че той разбира българский язик...”

(От фейсбук)