• По отношение на шуробаджанащината ние, българите, сме направо датчани в сравнение със северномакедонците, твърди историкът пред НЕНКО СТАНЕВ в интервю за "24 часа"
• Северна Македония е застрашена от ответна реакция на гърците, а те не си поплюват
• Това, което се случва в Северна Македония, е последица от 100-годишна политика, която започва след Първата световна война
• Привърженик съм на по-твърда позиция - не заради друго, а защото много добре ги познавам

- Проф. Овчаров, как стана така, че за толкова кратко време след изборите Северна Македония успя да настрои срещу себе си и българи, и гърци?

- Не смятам, че времето е много кратко. Това, което се случва е една почти 100-годишна политика, която започва след Първата световна война, когато Македония влиза в т. нар. Кралство на сърби, хървати и словенци, или Кралство Югославия.

Оттогава насам тече едно непрекъснато настройване на хората, живеещи в Македония, срещу България, което минава през различни етапи.

Първият е опитът на Югославия между двете войни, или по-точно на сърбите, които са доминиращи в нея, да асимилират населението на Вардарска Македония, като ги превърнат в сърби.

Следващият етап е след Втората световна война. Тогава се разбира, че няма да може да бъдат превърнати в сърби и се поставя за цел да бъде зачеркнато българското самосъзнание.

В общи линии точно това се случи успешно след 7 десетилетия. В този период основното, което се насаждаше, е антибългаризмът.

За Гърция нещата са малко по-различни, защото тя няма тази тясна връзка както нас, българите. Гърците се интересуват от тяхното парче, което успяха да откъснат от Македония - Егейска Македония, която в момента е дебългаризирана.

- След падането на Берлинската стена и разпадането на Югославия България направи поредица от стъпки спрямо Северна Македония. Ние бяхме първата страна, която ги призна, изпращахме им оръжие, когато югоармията се оттегли, и т. н. Защо не успяхме да прокараме нашите интереси, какво пропуснахме?

- Отново трябва да се върнем назад в миналото. След Първата световна война България не е имала възможност да реагира, защото тя е сред загубилите страни.

Тя е демилитаризирана и без армия. Всички страни от т.нар. Малка Антанта - Румъния, Югославия и Гърция, са против България, така че за някаква активна политика спрямо Македония не е имало как да се говори.

След Втората световна война идва комунистическият режим, а за него не искам и да си спомням, защото това са най-срамните страници от историята ни.

Знаем какво направи Георги Димитров в Блед. От друга страна, ако бъдем обективни, той също не е имал кой знае колко възможности за реакция, защото България отново е победена страна.

Отново няма как да води активна политика спрямо Югославия, която е на страната на победителите.

Реално погледнато, по-активна политика България започна да води по времето на Тодор Живков, колкото и да е странно, и то в неговия късен период от управлението му.

Тогава се засили патриотичната нотка основно с доминацията на Людмила Живкова в управлението, и то не само по отношение на Македония, а и като цяло за националистическия характер на българската политика.

След 1989 г. ходът на Желев беше грешен с това прибързано признаване на Македония. Трябваше да се поставят необходимите условия. Точно тогава правех големия си докторат и бях непрекъснато в Македония.

Беше ужасно, голяма беднотия. И въпреки всичко България помагаше изключително много на Македония, която беше под ембарго на Гърция.

Срещу този братски жест получихме само плювни и хули. Северномакедонците отново са застрашени от ответна реакция на гърците след този отвратителен жест, който направи при полагането на клетва новоизбраният президент Гордана Силяновска-Давкова да не назове пълното име на страната си и да наруши Преспанския договор.  А гърците не си поплюват. Този път се надявам, че зад северномакедонците няма да бъде братска България и те ще видят къде зимуват раците, когато срещу тях застанат две страни от Европейския съюз.

- Българската реакция на това, което се случва в Северна Македония, адекватна ли е?

- Ние сме в едно много особено положение, за разлика от гърците. Те нито са от един род, нито са от едно племе. Просто имат претенции към една част от Македония и си я защитават.

Ние имаме много по-сложна задача. Тя не е да вземем земя, а да можем да докажем пред света, че населението ѝ е българско.

Нямаме териториални претенции, нито други претенции към днешна Северна Македония. Единствените ни претенции са, че условно до 1944 г. това е българско население и езикът му е български.

След тази условна дата нека се наричат както си искат, тръгнали са по свой път. Езика обаче не могат да го променят, защото език не се променя със закон. Езикът си е български, а историята преди 1944-а е българска. Това са нещата, които искаме.

Именно по тази причина нашата реакция не е еднозначна. Не искам да съдя нашите политици.

Историята има изключително значение, а не “Стига сте гледали тая история, да гледаме бъдещето”.

Смятам, че българските политици реагират все по-добре. От 17 години, с малки изключения, за които споменах, се поддържа една сравнително балансирана позиция. Но тя според мен трябва да бъде още по-твърда. Аз съм привърженик на по-твърдите мерки спрямо Северна Македония. Не заради друго, а защото много добре ги познавам.

- В България предстоят парламентарни избори. Какво ще се случи, ако на власт дойдат хора, които не проявят твърдостта, за която настоявате, а са отстъпчиви спрямо Северна Македония?

- Не мисля, че това може да стане. Българите, а това го показаха и всички социологически проучвания, застават зад твърдата позиция на България.

Така че никой не би си позволил да си купи на баир лозе.

Наистина това трябва да бъде национална позиция. Българите никога не сме се отличавали с постоянство. Все опитваме и така, и иначе, но по въпроса със Северна Македония не трябва да има отстъпление.

Пак се връщам на новоизбрания президент Гордана Силяновска-Давкова и на думите ѝ, че трябва да се работи по признаването на ОМО “Илинден” и по признаването на македонско малцинство в България.

Ако българските политици искат това да се направи, моля - да продължават.

Стана ясно какво представлява днешното ВМРО-ДПМНЕ. Те искат признаване на македонско малцинство в България, а това е първата стъпка към опит за отделяне на Пиринска Македония. Това, разбира се, няма как да стане в една европейска държава.

Но самият факт, че една малка държавица с неясно минало, с неясно бъдеще се опитва да поставя условия на европейска сила като България, е достатъчно показателен.

Нека нашите политици си направят сметката биха ли застанали на такава позиция.

- С поведението на политиците си в момента Северна Македония се отдалечава от Европейския съюз. Няма ли Скопие да смекчи тона по тази причина?

- По моя преценка ще го смекчат. Те нямат друг изход. Другото нещо е да признаят, че са със Сърбия и че ще бъдат троянският кон на Русия в Европейския съюз.

Ако Скопие продължи със сегашната си позиция, няма да има полза за Сърбия и Русия. Защото на тях северномакедонците са им необходими в Европейския съюз, а не извън него.

Може би техните господари от Белград и от Москва в един момент ще ги накарат да смекчат тона. Именно затова Европейският съюз трябва много да внимава с приемането на Северна Македония. И то не само по отношение на България, а за всичко.

Ние знаем, че там се шири ужасяваща корупция. По отношение на шуробаджанащината ние, българите, сме направо датчани в сравнение със северномакедонците.

Зад ВМРО-ДПМНЕ стоят сръбските, а чрез тях и руските интереси. Те са антиевропейски настроени и действат против решенията на Европейския съюз.

Ако са решили да бъдат в Европейския съюз, нека да си изпълнят ангажиментите така, както ние си ги изпълнихме. И ние приехме условия, които не ни харесваха, но в крайна сметка това са условията.

CV

Роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново. Завършил е история в СУ “Св. Климент Охридски”. През 1985 г. става кандидат на историческите науки с дисертация на тема “Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в.”

Доктор на науките е с дисертацията “Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея” през 1998 г.

Проучва най-популярните през последните десетилетия археологически обекти в България - Перперикон, Татул, Моняк в Източните Родопи, Велики Преслав, Велико Търново, крепостите “Урвич” и “Мисионис” и др.

През 2022 г. проф. Овчаров заедно с професорите Анна Кочева и Пламен Павлов разясняваха пред евродепутатите в Страсбург българската позиция спрямо Република Северна Македония