- Боби, кога и как се запали по английския футбол?
- След седми клас се преместих в 8-а гимназия и се запознах с момчета, които се интересуваха сериозно от английския футбол. И преди това имах познания по темата, но нямах любим отбор, не притежавах все още необходимата страст. Попадайки на подходящата компания, в мен много бързо се събудиха по-силни чувства. Имаше едно момче, което беше свързало антената на радиото към телевизионната антена и слушахме мачовете по BBC. Някъде 87-а година вече се бях разболял на тема английски футбол и "Арсенал". Бях един от 60-те човека в София, които преди 10 ноември се събираха в читалище в близост до столичната улица "Раковски" и разменяха значки, плакати, шалчета, програми от мачове, донесени от Острова. Никога няма да забравя щастието да получа видеокасета с мач от английското първенство,
който се е играл 4 месеца по-рано.
Сега ми е малко странно да слушам хората, които обясняват колко е гадно да гледаш на запис мач, завършил преди 15 минути.
- Имаш късмет, че си успял да превърнеш една страст в твоя професия.
- През доста голяма част от живота ми съм бил убеден, че ще стана футболист. Мечтаех, тренирах и играех. Стигнах до подножието на "А" група и до шанса да премина в професионален отбор, но точно тогава осъзнах, че тази работа не е за мен. Имаше реалности, които не можех да понеса. Ще дам само един пример какво точно имам предвид. Заминах на подготвителен лагер и в сака си бях сложил две книги на Реймънд Чандлър, който и до днес препрочитам с удоволствие. Впоследствие станах обект на леки подигравки от страна на съотборниците ми, че съм взел със себе си книги. Разказвайки тази история, нямам желание да обидя футболистите, тъй като имам много приятели и познавам начетени момчета с интереси в различни области. Това е само една от причините да се разделя с футбола.
- На какъв пост играеше?
- Винаги съм казвал, че съм централен нападател, но съм бил и по крилата, и в центъра.
- Питам те, защото според отдавна известна схема, за да се уреди един мач, трябва да бъдат "хванати" централният нападател, защитникът и вратарят.
- Ако ме питаш за черното тото, по мое време това явление беше все още непознато. Мачовете се уреждаха на приятелски принцип - дай ми, за да ти върна после. Много рядко са били замесвани пари. Може и умишлено да съм бил държан встрани от тези процеси. Опитните манипулатори трябва да умеят да открият и хванат правилния човек. Ако някой не поддава, го прескачаш и
пробваш играч
 на друг пост
Защо да не пробиеш един десен бранител, който да не изтегли навреме за засада и по този начин да позволи на нападателя от другия отбор да излезе три пъти сам срещу вратаря. Не съм стигал до нивото на ключова фигура, която да получи пари, за да играе симулативно. А и бях малко ербап и идеалист човек, какъвто съм и в живота Смятах, че ще стана голям футболист, че ще играя в националния отбор. Винаги съм преследвал големи амбиции и не бих си лепнал толкова голямо петно на репутацията. И до днес съм убеден, че съм участвал в поне четири уредени мача, но не бих могъл да го докажа по никакъв начин.
- През последните седмици различни европейски разследващи органи споменават потресаващ брой случаи с уредени мачове
- Така е, но в същото време черното тото ще продължи да процъфтява в ниските нива на футбола. В големите първенства на Европа футболистите вземат огромни седмични възнаграждения. В Англия средната заплата е 50-60 хил. паунда на седмица. Колко трябва да предложиш на този играч да си сложи главата в торбата и да ликвидира кариерата си. Затова организаторите на тази престъпна схема пробиха в по-бедните първенства, в които играчите чакат дълго, за да си вземат заплати и премии. Самият аз не знам какво бих направил, ако не мога да си изхраня децата.
- Някои си вземат заплати, премии и пак търсят начин да приберат едни лесни пачки в евро.
- В такъв случай опираме до психиката на човека и неговото възпитание. За себе си съм сигурен, че не бих тръгнал по лесния път. В живота си съм бил и сервитьор, изпробвал съм различни професии, за да си изкарвам хляба. Може би съм страдал повече заради този ми избор и не обвинявам никого за неговата си преценка да върви напред.
- Възможно ли е наистина черното тото да задуши футболната игра?
- Това са само приказки. В големите първенства на Запад се въртят милиарди, които нямат нищо общо с незаконните залагания. От хората съм, които вярват, че спортът и футболът са чисти. Предпочитам да вярвам в това, отколкото във всеки мач да откривам нещо гадно, нещо уредено. Сега с теб да седнем да изгледаме някое английско дерби, моментално ще си намерим няколко добри поводи да се усъмним в честността на играчите. А там няма нито един доказан случай с уреден мач от 1913 г. насам.
- "Левски" строи нов стадион, други постегнаха базите. Възможно ли е подобрената инфраструктура да дръпне футбола ни напред?
- Никога само едно действие не може да доведе до глобално последствие. Хубавият стадион е само първият важен фактор, но има още девет след него. В Англия постигнаха сериозен пробив, след като
 успяха да направят футбола семеен спорт.
При нас това в момента е абсолютно невъзможно. Направих опит да заведа двете си дъщери на мач. Голямата дъщеря след това в метрото ме питаше на висок глас какво означават думичките, които е чула на стадиона. Стана ми неудобно от пътниците, изпотих се, а няколко дами ми се притекоха на помощ. Приключих с воденето на децата си на стадиона. Бих опитал отново, ако са изпълнени и другите условия, ако е помислено за хората с деца, ако са създадени необходимите удобства, ако в парка около стадиона е достатъчно светло и спокойно, когато се прибираме. Не обвинявам някого, защото футболът ни е част от родната действителност и няма как да процъфтява, докато другото крета. Но е илюзия да очакваме, че още утре всичко ще потръгне. Англичаните направиха своята революция във футбола между 85-а и 95-а г. Това са 10 години, в които работиха нонстоп в името на една и съща цел.   

 Сега да се съберат босовете на отборите от "А" група и да се разберат, пак ще трябва страшно много време идеите им да дадат плод. А тука всяка инициатива живее най-много шест месеца, треньорите дори ги сменят на всеки три месеца. А и не виждам как собствениците ще седнат да говорят и ще се разберат.
- В Англия как са успели?
- На тайна вечеря са се събрали шефовете на "Манчестър Юнайтед", "Арсенал", "Тотнъм", "Евертън и "Ливърпул". Първата среща на топ 5 в английския футбол се е състояла 88-а г. В следващите месеци са продължили да преговарят тайно от останалите. Тогава изкристализира план, започват преговори с различни телевизии и нещата потръгват.
- Какво по-точно спечели "Нова Броудкастинг Груп", вземайки правата за английската Висша лига за следващите 3 години?
- Печелим преди всичко традиции. Първо "Диема", а след това и "Нова спорт" развиват този продукт от 2001г. Това са доста години, през които възпитахме много голяма аудитория да харесва и гледа английски футбол. Затова сега всяко дете има два любими отбора - български и английски. След някоя и друга година тези деца вече ще имат свои семейства, които също ще гледат продукта - английски футбол, който без съмнение е най-качественият в света.
- Самите вие предлагате най-качествените коментари и футболни студия преди и след мачовете от Острова.
- Веско Василев създаде екипа 2001 г, а аз се присъединих година по-късно. В началото ни се смееха. Използвахме изрази от рода на "да се върнем в мача", както и много други проанглийски изречения. Питаха ни дали не сме луди, че говорим подобни неща в ефир. Продължихме да ги говорим, както и да правим студио след абсолютно всеки мач. Пак ни обявиха за ненормални. Да правиш студио в 12ч. през нощта след който и да е мач, сигурно тогава не е изглеждала най-добрата идея. Именно тази последователност и къртовски усилия ни доведе дотам, че в момента в България хората не могат, без да гледат английски футбол.
- Държавата също твърди, че полага големи усилия, за да извади българския спорт от тинята, в която е заседнал.
- Каквото и да се прави по въпроса, то ще даде резултат след поне 10 години. Вече ти казах за англичаните и тяхната футболна революция. Нашата промяна фатално закъсня. Разрушена беше базата, съсипаха спортните училища. Следващият Григор Димитров и следващият Бербатов ще ги видим най-рано след 10 години, и то ако се работи правилно с децата. Не мисля, че това е прекалено дълъг срок. При положение че пропиляхме толкова много години, явно нямаме проблем да чакаме.
- Много хора, които не харесват футбола, гледат английските мачове. Казват, че шоуто си заслужава. Как го постигат този ефект на Острова?
- Виждал съм само веднъж едно 160-странично ръководство как се снима футболен мач. Определено имам късмет да се запозная с този документ, тъй като той представлява ценно ноу-хау и се пази от чужди погледи. Та в това ръководство е описано как точно се отразяват събитията на терена, след като бъде вкаран гол. Първо е близък план на голмайстора - най-важното лице. Следва близък план на радостта на публиката - второто по важност събитие. Следващият елемент е радостта на целия отбор, камерите минават през мениджъра и чак след това е повторението, за да видиш детайла. Имаш логика на показване на събитията на стадиона. Всичко е подчинено на идеята, че хората трябва
да усетят мача като едно шоу.
Забелязали ли сте как по време на всеки мач камерите намират една възрастна дама, две три сладки дечица и приятно семейство. И зрителят подсъзнателно си дава сметка, че тези хора са там. Не са само те, но са там. И внушението е, че на мача има място и за приятната възрастна дама, която също ще изпита невероятни емоции. Чуди ли се още някой защо английските стадиони винаги са пълни до краен предел и защо милиони зрители по целия свят сядат пред телевизорите, за да са част от спектакъла.
- Как се подготвяш за един мач?
- За последно коментирах "Ливърпул" и "Уест Бромич". Имах точно една седмица за подготовка. През това време прегледах абсолютно всички статистически агенции с новини около двата клуба. Влязох в сайтовете на привърженици и анализатори, които също са извадили по нещо интересно за мача. Гледам поне два предишни мача на тези два отбора, припомням си техни мачове, които съм коментирал. И накрая се
заравям в една доста дебела моя папка,
в която си пазя записките ми от всяка среща, която съм коментирал. В самия ден на мача минавам през информацията на големите спортни сайтове. За да съм достатъчно подготвен, са ми необходими поне четири-пет дена работа. Ако хората си мислят, че ми е много лесно да коментирам мачовете, значи съм си свършил добре работата.
- Камерите на стадиона винаги улавят възрастен господин на трибуните и вие задължително го познавате. Подсказват ли ви го в слушалката или ползвате лични познания?
- При мен специално нещата са 50 на 50. Познавам футболистите от 80-те насам, за други съм чел. Едно от хобитата ми е да събирам видеозаписи от финали за ФА къп. Гледал съм финал от 53-та година. Главните герои от тези мачове също са ми познати. Понякога ползвам и помощ от слушалката, но при достатъчно добра подготовка не ми е толкова необходима.
- Чувстваш ли се известен?
- По-скоро съм разпознаваемо лице. Със съпругата ми се смеем, че в големите хипермаркети винаги ме заглеждат мъже. Винаги се спирам при човека, който иска да размени няколко думи с мен. Всеки уикенд влизам в домовете на хората и си представям как бих изглеждал, ако на улицата се врътна и се направя на голяма звезда. Интересно е как ме възприемат зрителите. Получавам страшно много писма, в които родители искат да се видят с мен на живо, за да им обясня как да пратят тяхното дете да тренира в английски отбор.
- Явно в очите на хората не си само коментатор, но и участник в това шоу.
- Ще се учудите колко родители желаят да дадат всичко от себе си само и само наследниците им да получат шанс да пробият в английския футбол. Синът на шефа на ЦСКА Георги Илиев-Майкъла е в резервите на "Болтън" и има страхотни отзиви за него. Има и други българчета, които вече са на Острова. За съжаление не мога да бъда достатъчно добър съветник, защото не съм запознат с детайлите. Как да обясня как да стигнат до Лондон, къде да спят и колко ще струва.
Но желанието
 е огромно
и без моите съвети хората ще научат верния път. Вече има доста българи в Англия, които да помагат, а и самите англичани са се постарали да улеснят живота на младите таланти. Страшно интересен е примерът с приемните семейства.
- За какво става въпрос?
- Най-големите звезди в клубовете са живели в приемни семейства. Става дума за болни фенове на клуба, които са готови да се грижат за прохождащ млад талант от 12-ата до 15-ата му годишнина да живее при тях. Осигуряват му храна и подслон и дори се грижат за възпитанието му. Това е много добре изградена система. Титулярите на "Арсенал" Джак Уилшър и Войчех Шченсни дълги години са живели в една стая при жена, която е фенка на отбора. И до днес двамата ходят при дамата, за да я видят.
- Извън футболната тематика следиш ли протестите срещу енергийните монополисти?
- Следя всичко, което се случва. Самият аз се запитвам трябва ли да протестирам с хората, които виждам от новинарския репортаж. Искам да протестирам и съм недоволен от същите неща, които ги мъчат и тях. И винаги в главата ми се промъква въпросът дали целият протест не е организиран в услуга на определена партия преди изборите. Притеснявам се също, че в обществото и в мен самия има насадено примиренческо отношение към това, което се случва. Много близо съм до 40-те и
сякаш ми липсва енергията да изляза
 на улицата
А в същото време ме е яд, че не разбирам за какво точно плащам и как така само една трета от сметката ми е за изразходвана електроенергия, а всичко друго са такси. Сега, ако започна да изброявам, ще се сетя за двайсет различни проблема, срещу които бих протестирал. Въпросът е да се отнасяме с разбиране към проблемите на другите хора, на различните професии. Не е много готино да гледаш и коментираш живота единствено от собствената си камбанария.