Старите хора казват, че истинската същност на човека проличава по празници. Клише е, ама е вярно. Аз го изпитах на гърба си навръх Гергьовден.

На четвърти май ми се обади братовчеда Гочо от Провадия. Вика: къде са губиш бе, братчед, забраихми са. Каня та на Гергьовден да са събирем родата, да са почерпим, да изидем ино агни.

Викам на Скарлет:

- Отиваме в Провадия. Тамън да се запознаеш с роднините ми и да видиш какво нещо са българските традиции.

И на Гергьовден хванахме влака в шест и половина сутринта и към един часа пристигнахме. Гочо ни посрещна на гарата, запрегръщахме се, разцелувахме се, качихме се на фиата му и след 10 минути пристигнахме у тях.

И какво да видя: къщата му я няма, а на мястото й – огромен строеж. Братчеда вика:

- Изнинадах ли та, а? Дигам нова къща и баш неска бийм втора плоча, та докат жинити напраят салатата, ний ши излейм битона. Малко и ти да са разкършиш, стига си сидял само прид тоз кумпютър...

Цялата рода вече беше впрегната в трудовия процес. Мъжете бъркат бетон, жените режат салати. Идилия!

- Къщата ши й на три итажа - обясни Гочо. - В мазътъ ши живеят старцити, на първия итаж сми ний с жината, на втория итаж са дицата, третия итаж е за гости. Ши прая и жакузи, щот Мичиту многу обича жакузита. Кът я иба в жакузи, крищи кат разпрана.

До седем и половина вечерта бихме плоча. Скапах се от умора, ама няма как – трябва да помогна на роднината. В седем и половина се поизмихме на чешмата и седнахме на масата на двора. Салати, ракии, мезета, както си му е реда.

Обаче ми направи впечатление, че булките гледат лошо Скарлет. А Мичето ми вика:

- Тъз, твойта, ни можа ли да обличе ньещо по-прилично? Кви са тьез разпранити дънки? Тука сички сми с официалнити анцунзи, се пак празник е. Пък тя...

Викам:

- Ми не си е взела анцуга.

Както и да е, хапнахме, пийнахме, Гочо отиде да взема агнето от фурната, а баща му чичо Цоко ми вика: Ивчо, твойта жина откъде е родом? Викам: от Щатите, американка е.

- Е, чи ни можа ли да си намериш някоя българка, ве? - смъмри ме чичо Цоко. – Тез американцити са много прости хора. Ни ги харесвам аз. Само Путин признавам. Сички му триперят. Видя ли го как говори, пък онъз дибелата гирманка само слуша и кима. Ши кима ми, къдье ши ходи!

"Онъз дибелата гирманка" вероятно трябваше да е Ангела Меркел.

- Нищо де – продължи чичо Цоко – щом си я харесваш, значи и тя вечи й от нашта рода. Хапни си сланинка, мойто момичи. Ни съ притиснявай, свои хора сми.

Набучи на вилицата едно парче втасала сланина и го попаде на Скарлет. Тя ужасено поклати глава, но чичо Цоко набута сланината в устата й.

- Яж де, на ква са праиш! – изрева чичо Цоко. – Туй е домашна сланина, от нашто прасе.

Скарлет щеше да повърне. Булките се подсмихваха ехидно.

- Тя не яде сланина, чичо – намесих се кавалерски аз.

- Чи кък тъй няма да иде сланина – възмути се чичо Цоко. – Туй е най-вкуснуту ньещу.

Добре че в тоя момент Гочо донесе агнето, та настъпи суматоха. Сложиха го на масата, нарязаха го, и започна едно продължително мляскане и сумтене. Пуснаха Тони Стораро, така за настроение.

- Ай, кат сми най-зле – така да сми! – извика Гочо и изпи на екс половин водна чаша ракия.

Мичето оправи небрежно сутиена си и реши да подхване светски разговор.

- Аве, Ивчо, какво става по Софията?

- Ми нищо особено – казах.

- Абе тъз Златка верно ли ходела с Божинов?

- Не знам – казах. – Не ги познавам.

- Е кък тъй ни ги познаваш? Нали си в Софията!

- Ми не ги познавам.

- Айди, айди, само са прайш. Ни си ли ги виждал? Те сяка вечер са в найтфлайта.

- Не съм ги виждал.

- И ко ся? - смени темата Мичето и си натъпка устата с ориз. - Ти с тъз амириканката ли живейш?

- Да.

- Ньещу бебинци няма ли да си имати?

- Не сме мислили по този въпрос.

- Ку питаш мен, зарязвай я. Таз е курва – обади се братовчедът Станко.

- Станко! – срязах го. – Как може да говориш така!

- Казвам ти, курва е. Гледал съм я в замундата как са ибе с разни артисти.

- Това е кино, Станко – обясних му. – Скарлет е актриса. Това й е професията.

- Сички артиски са курви – заключи Мичето.

Обидих се жестоко и казах на Скарлет:

- Тръгваме си.

- Никъди няма да ходиш – строго каза чичо Цоко. – Ний сми ти роднини. От ей такъв та знайм. Ку иска таз курва да си ходи, ма ти оставаш.

Побеснях и плиснах ракията в лицето на чичо Цоко. Гочо и Станко скочиха, събориха ме на земята и започнаха да ме ритат. Ритаха ме жестоко, до кръв. Жените се разпищяха.

В това време Скарлет избягала някъде и звъннала по джиесема на Джейсън Стейтъм. И пристига след две минути Джейсън Стейтъм да ме защитава. Тръгна да се бие, ама мойте роднини вече бяха загрели. Пък и са на по кило ракия, а той трезвен. Тръшнаха го и него на земята и го заритаха.

- Къв си ти бе, боклук – ревеше гороломно Цоко.

- Тоз е идин амирикански пидал – обясни Станко. – Знам го от замундата. Ши го спукам от бой!

- Не само ши го бийм, ами и ши гу ибем – изрева Цоко и взе да сваля дънките на Джейсън. Скарлет беше в истерия.

Пребиха Джейсън, изнасилиха го и продължиха да си пият. На сутринта ни качиха със Скарлет на влака. Дадоха ни половин кило сланина и едно шише ракия за из път. Скарлет не спираше да плаче.

- This is the end, my dear – прошепна тя по едно време.

- Well, this is Bulgaria. National traditions.

Слязохме на Централна гара. Студен дъжд се стичаше по лицата ни. Аз – пребит, тя – унизена.

Предложих и да я заведа пак на бунгалата в Цигов чарк, за да възкресим връзката си с една романтична нощ.

Тя отказа.

Тръгна си и оттогава не ми се е обаждала.

(ОТ КНИГАТА "МОЯТ ТАЕН ЛЮБОВЕН ЖИВОТ")