• 500 г. не можем да се справим със заболяването, 5 фактора водят до взрива в последните месеци
• Бактерията причинител е тръгнала от почвата и се предава на човека
• Андрей Чорбанов, разработвал BG ваксината: Смесвахме патогена с дифтерия и тетанус в огромен реактор, минаваше през тестове, пречиствахме ги и пълнехме във флакони

Вълната от коклюш в България и в цяла Европа в последно време се дължи на комбинация от пет фактора. Първият е, че има хора, които не ваксинират децата си по задължителния календар на Министерството на здравеопазването, въпреки че по документи над 90% от тях са минали през имунизация.

В действителност картината е по-различна - може би около 70% са получилите поне три дози бебета и деца, коментира пред "24 часа - 168 истории" имунологът д-р Андрей Чорбанов. Той лично познава майки, които

са се сдобили с документ, за да имат право да изпратят

синовете и дъщерите си на детска градина или на училище, които обаче не са ваксинирани.

Вторият фактор е, че препаратът, който се прилага в момента, изгражда по-слаб имунен отговор от по-стария, който се поставяше преди години.

"Съвременната коклюшна ваксина е безклетъчна (включва само части от бактерията - б.р.) - обяснява проф. Татяна Червенякова, изпълнителен директор на Специализираната болница за активно лечение на инфекциозни и паразитни болести "Проф. Иван Киров". -

Тя съдържа инактивиран пертусисен токсин

и е с ограничени противопоказания. По-рядко се наблюдават странични реакции и това е причината да се премине от някогашната жива ваксина към настоящата. До 90-те години на ХХ век в цял свят се използваше убита цялоклетъчна ваксина срещу B. pertussis (латинското наименование на бактерията - б.р.). Поради сериозни странични реакции и отказ на майките за ваксинация редица страни започват да я заменят с т.нар. ацелуларна ваксина (в която има само компоненти от бактериалната клетка - б.р.). Разбира се, при нея има някои проблеми като намалена продължителност на имунитета спрямо инактивираната клетъчна ваксина, по-голяма вероятност за изолиране на B. pertussis при ваксинирани и др., но не застрашава здравето на детето и страничните реакции са основно локални и бързопреходни."

Разликата между двата препарата е, че новата предизвиква по-малко странични реакции и усложнения,

безопасна е за бременни и е ефективна за защита на кърмачето от коклюш.

Предишната жива ваксина в много рядко е причинявала енцефалит - тежко мозъчно възпаление, което може да доведе до гърчове и парализа или трайни последици.

"Редките случаи на енцефалит бяха причина Световната здравна организация да препоръча новите ваксини, които съдържат само части от клетката. Те са пречистени, нямат странични ефекти, но водят до по-краткотраен имунитет", обясни д-р Александър Симидчиев, пулмолог.

Третият фактор за увеличението на болните е заради

хората с първичен имунодефицит, които са около между 3 и 5 процента

в развитите държави. Това значи, че в България са между 200 000 и 320 000 души, ако имаме предвид данните на Националния статистически институт за броя на българите през 2023 г. - около 6,5 млн. души. Тези хора постоянно боледуват, не реагират на ваксините и не могат да изградят имунен отговор. Преди десетилетия те са умирали като деца, но сега възможностите на медицината вече са други. Освен тях има други - с вторичен имунодефицит. Те имат алергия, астма или автоимунни заболявания. Подложени са на супресираща имунотерапия и заради това са податливи на всякакви патогени, включително и коклюш.

Четвърто - по време на пандемията от ковид нямаше болни от магарешка кашлица. Мерките предотвратяваха разпространението ѝ. През 2020, 2021 и 2022 г. няма нито един заболял. Затова имунитетът към нея е спаднал и сега сме изложени на засилен досег с бактерията.

Петата причина е мутацията й. В последните години се изолира нов щам - ptxP3, който е по-силно заразен в сравнение с класическия ptxA1.

"Повишена заболяемост от коклюш се наблюдава от средата на 2023 г. в редица европейски страни, включително са регистрирани и единични смъртни случаи - обяснява проф. Червенякова. - Коклюшът продължава да е разпространен в света, дори в страните с висок ваксинален обхват. Нито ваксинацията, нито дори прекараното заболяване оставят доживотен имунитет.

Епидемии се регистрират на всеки 3 - 5 години

и цикличният им характер е сходен с този в преваксиналната ера."

Първата ваксина срещу коклюш в България е била произвеждана от държавната фирма "Бул био". Началото е през 1957 г. и тогава схемата е била от три дози. През 1960 г. се въвеждат още два бустера - на 18 месеца и на 4 години.

Д-р Андрей Чорбанов е работил в лабораторията по бактериални инфекции и си спомня как точно е произвеждана българската ваксина, която е била жива, с цялата клетка, заменена след 2010 г. от т.нар. ацелуларна, която е поливалентна. У нас нямаме лиценз за направата й и се внася.

"26 години съм работил с класическата ваксина, която е силно имуногенна и защитава много добре децата - до 15 години е действието ѝ - разказа д-р Чорбанов пред "24 часа - 168 истории". - В България е имало висока смъртност от коклюш, но епидемиите не са били регистрирани. Аз сглобявах крайната ваксина."

Как точно става това?

За препаратите не се използват изолирани от болни щамове, а бактериите се култивират в огромни реактори в лабораторията. Така те стават по-слабо заразни. Посети в контейнерите, те се размножават и учените вземат компонентите, които са необходими за ваксините: токсините, които бактериите отделят.

Спазвани са всички стандарти след одобрение от Световната здравна организация. В три 35-40-литрови метални съдове се поставят бактериите на коклюш, дифтерия и тетанус. Всеки от тях минава през проверка за токсичност, вредност, имуногенност. Впоследствие в специална система - още по-големи контейнери, под налягане се смесват и се хомогенизират. И отново минават през всички тестове по протокол. Чак тогава ваксината се разфасова във флакони.

По спомените на д-р Чорбанов нито един от колегите, с които е работил, не се е разболял. Спазвали са стриктна хигиена с маски, костюми, шапки. "Подготовката за влизане в залата отнема много време. Преди това всеки трябва да се маскира и от него не трябва да падне не косъм, а дори не и власинка", добави инфекционистът. Условията се контролират от Световната здравна организация. Тя проверява дали всичко е спазено и унифицирано по предписанията. България даже е изнасяла компоненти от ваксината против коклюш.

Тя е била въведена, когато директор на "Бул био" е д-р Азаря Челеби Поликар, братовчед на физика и депутат от VII Велико народно събрание Азаря Поликаров. Не са провеждани специални изпитвания у нас, тъй като формулата вече е била тествана на Запад. Там още в края на 40-те години започват да инжектират децата.

Ваксината не се е прилагала върху хора над 20 години.

"Бул био" престава да я произвежда, когато се сменят стандартите и българският препарат е заменен от чужд, който е пет- и дори шествалентният препарат - против дифтерия, коклюш и тетанус, полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип Б. Това се случва поетапно след 2010 г., а окончателно - след 2012 г.

Според проф. Червенякова при пълен курс на имунизация и реимунизация ваксиналното покритие е над 90%. Заболелите са неваксинирани или с непълен имунизационен курс. Тези,

които са приключили целия цикъл, прекарват заболяването леко

и не стигат до болница. Те дори не биват регистрирани.

Подобно на ковид е възможно човек да е носител на инфекцията и да заразява другите, без да е болен или да има леки симптоми. "С възрастта това се наблюдава по-често и клиничната картина е атипична", добавя проф. Червенякова. В инфекциозната болница на Медицинска академия от началото на годината до момента са хоспитализирани 35 пациенти - кърмачета, деца над 1 година и възрастни пациенти.

Коклюшът се разпространява по въздушно-капков път и е силно заразен. В затворени помещения с юноши и възрастни, при които са изминали около 10 години от последната ваксинация, бактерията се разпространява лесно. Болният е заразен до три седмици от началото на симптомите, уточнява проф. Червенякова.

Пълният геном на бактерията Бордетела пертусис (Bordetella pertussis), която причинява болестта, наброява 4 086 186 базови двойки. Той е публикуван през 2003 г. - почти 100 години след изолирането й от французите Жул Борде и Октав Жангу през 1906 г. Геномът е силно намалял в сравнение с най-близкия си роднина - бактерията Бордетела бронхисептика, която заразява животните и оцелява и извън тялото.

Предполага се, че родът Bordetella е произлязъл от бактерии в почвата.

При обработването на земята човекът е в близък контакт с пръстта и така е създадена благоприятна среда бактериите да се разпространяват и сред хората. Bordetella pertussis все още може да се размножава и да вирее в почвени условия.

Причинителят предпочита среда с кислород при диапазон на рН от 6,0 до 7,5. Затова се закрепва в белите дробове. Не може да се възпроизвежда при нива на рН по-ниски от 5 или по-високи от 8. Установено е, че растежът се блокира при наличие на мастни киселини, пероксидна среда (съединение на кислород с кислород), метални йони и сулфиди.

Как става заразата?

Пътят е въздушно-капков. Бактерията съдържа на повърхността си протеин, който се свързва с вещества върху ресничките на епителните клетки. Там се закотвя и произвежда токсин, който спира действието на ресничките и така им пречи да изчистят патогена от белите дробове. Тялото реагира с пристъп на кашлица.

Коклюшът е описан за първи път от френския лекар Гийом дьо Бею след епидемията в Париж през 1578 г. А век преди това има данни за три взрива в Персия. Контактът на хората с бактерията е станал преди хиляди години, но учените смятат, че магарешката кашлица е станала масово заболяване преди около 500 години.

И все още не е изкоренена въпреки усилията на лекарите и учените от цял свят.