Ще минат ли ГЕРБ и ПП-ДБ втори път под политическо венчило?

Опитът за прогноза отвъд изборите на 9 юни изглежда самонадеяно предизвикателен, доколкото всичко в нашата политика е като в армията - всяка заповед е предпоследна и совите определено не са това, което са. Колкото и да ви звучи неочаквано, но неизвестните до вота са малко и без вълнуващи дилеми. С уговорката, че ако не се случи нещо непредвидимо, нещата изглеждат така:

-В парламента ще влязат обичайните 5 заподозрени, като под въпрос е само присъствието на ИТН;

-Първа политическа сила отново ще бъде ГЕРБ, неизвестно е само колко депутатски места ще получат;

-Второ-трето място делят ПП-ДБ и „Възраждане" с предимство за първите;

-Предизборната реторика ще бъде негативна, остро нападателна, популистка и първосигнална;

-Гласове ще се купуват колкото и на всички предишни избори;

-И политически, и медийно темата за парламентарните избори почти изцяло ще измести дебата за евровота. И т.н.

Ако резултатите от изборите потвърдят тази най-вероятна прогноза, много по-важно и за политиците, и за гражданите ще бъде какво ще последва. Тук започват големите неизвестни.

Вероятно политическите елити, особено на първата и втората коалиции си дават сметка колко тежки решения ги чакат от нощта на 9 юни насетне. Но те вече имат едно предимство – че в този филм вече са участвали, познават сценария, различните алтернативи и знаят как завършва.

Първият ми аргумент, че сглобката може да се повтори, вече като открито призната коалиция, е че от този дъжд по-мокри не могат да станат. Да, мнозинството пак ще бъде създадено „с отвращение", с много подозрения, на места и омраза, но вече изпили веднъж горчивата чаша, е нелогично до абсурд двете формации да спрат по средата.

Предимно из средите на ПП-ДБ виреят 2 тези – първата е, че колаборацията с ГЕРБ е била тежка политическа грешка и втората, че през първите 9 месеца при тяхното управление са постигнали много от целите си, наблягайки предимно на промените в конституцията, стъпките, макар и миши към Шенген и усилията за приемането ни в Еврозоната.

Очевидно двете тези са взаимоизключващи се, защото един пореден отказ на добрите сили миналата година да съставят парламентарно мнозинство, би означавало още и още предсрочни избори, тъпчене на едно място и дори регрес. Нещо повече, лидерите на Промяната и ДБ неведнъж подчертаваха, че има още работа за вършене, тъй като програмата е за 18 а не за 9 месеца.

Ами да я продължат. Да, с една не особено желана пауза за нови избори, но по същество това не променя принципно нещата. Да го кажем така – по време на планираната смяна Борисов настоя за повече, отколкото втората сила беше готова да отстъпи и тогава двамата с Пеевски поискаха нещо като проверка на кворума, или преброяване на политическите зайци.ОК, на 9 юни ще се преброят и ако всичко е според прогнозите, ще продължат. Няма драма.

Но има още аргументи да не си оставят къщичката „на груб строеж". Първият е, че в противен случай всичко отива във фризера за неопределено време – и промените в закона за съдебната власт, и кадровите промени в регулаторите, и изборът на двете колегии на ВСС, на инспекторат, на главен прокурор. Все промени, които бяха първи по важност в програмата на ПП-ДБ и на практика всичко, за което се бориха. Вторият – че ще видим Шенген и еврото не през крив, а през завързан на моряшки възел макарон.

Да не говорим за тоталната демобилизация на администрацията и самите регулатори...

Спирам се по-подробно на мотивацията при ПП-ДБ, защото драмата с техните симпатизанти и избиратели определено е по-голяма. Още след сглобката социолозите отчетоха видимо по-голям спад на тяхната подкрепа, за разлика от тефлоновия ГЕРБ.

Сега отново ще бъдат изправени пред съда на избирателите и пред дилемата – отново с ГЕРБ или отказ от партньорство за честта политическа. Второто обаче веднага би предизвикало въпроса: „Е, отиручамежабетата 9 месеца"?

Тук се изкушавам да споделя една промяна в говоренето на лидерите на Промяната и ДБ. От няколко дни техните публични атаки почти изключиха ГЕРБ и се насочиха видимо към ДПС. Като се започне от подозрения в близост с президента и се стигне до овладяната прокуратура, влияние в службите, близост с министъра на МВР и т.н. Това е косвен знак, че вратите към ГЕРБ не трябва да бъдат зазиждани, за да не се налага после да се разбиват. И донякъде непряк отговор на прогнозите на Борисов, че след изборите отново може да има диалог с тях.

В заключение – здравият разум диктува отново бъдещо парламентарно мнозинство между първите две политически коалиции. А то се постига с компромис. Степента на компромиса зависи от силата и аргументите на самите политически играчи и не означава някакво пораженческо отстъпление, както масово се разбира. За повече – четете „Политиката отвътре" на Иван Костов в главата „Изкуството на компромиса"(стр. 238). „Политическите партии заедно са представителство на цялото общество, откъдето идва необходимостта от междупартийно съгласие за решаване на определени важни въпроси, а то се постига с компромиси от страна на всички".