• Преди това изгоря Софийският цирк. Демонтирано е негово копие във Варшава, а частна фирма срутва Летния театър в Слънчев бряг
• За добра акустика у нас облепват купола с кори за яйца. В Македония слагат 24 пресечени ребра и между тях - пана

Изгорялата миналата седмица Универсална зала в Скопие е четвъртата разрушена сграда, проектирана от арх. Ерослав Станков. Преди това през 1983 г. пламъците унищожават Софийския цирк. Негово копие във Варшава е спряно от експлоатация 2 години след построяването си (1972 г.) също заради опасения от запалване, а емблематичният Летен театър в Слънчев бряг, който беше домакин на фестивала "Златният Орфей" и чийто акустичен покрив е дело на същия архитект, бе съборен от фирмата, която го приватизира, през 2000 г.

Така от мащабните проекти на арх. Станков днес остава единствено колонадата на ЦУМ и подземният паркинг на магазина.

Каква е историята на залата в Скопие?

След катастрофалното земетресение в столицата на днешна Северна Македония през 1963 г. братята архитекти Ерослав, Владимир и Любомир Станкови, както и сестра им Костадинка, подаряват проект за Универсална зала, която е малко по-малка от Софийския цирк. Изпълнител на проекта е фирма "Техноекспортстрой". Всичко е готово през 1966 г.

Докато се строи - на 14 юни 1965 г., скопският в. "Вечер" пуска голяма статия. Екип на вестника се среща с архитектите. Костадинка Станкова опровергава притесненията, че акустиката ще е лоша. Напротив, тя споделя тайни от кухнята какво е решението в София и какво ще е в Скопие. В българската столица целият купол е облепен отвътре с картон за яйца. "Не се чудете - казва Костадинка. - Малките издатини толкова равномерно пречупват звука, че нито една зала в България няма подобна акустика."

В Скопие пък под самия купол са поставени 24 ребра с капаци от алуминий, а между тях пана, също покрити с алуминиеви листа, които осигуряват разпръскване на звука. Това е нещо като "звуков екран" с диаметър 17 метра. За да настройват паната, са ги разделили на три части, като чрез подвижен механизъм всяко от тях се повдига и спуска според необходимостта.

Шефът на групата проектанти е Ерослав Станков. Той разказва, че за залата в Скопие са предвидили повече възможности от Софийския цирк, защото ще служи още и за концерти, спортни прояви, кинопрожекции и модни ревюта.

В момента, когато е ударило земетресението,

Ерослав Станков е работил по подобен проект за Варшава, но казва пред македонските журналисти, че полският цирк ще остане на заден план и първо ще се заеме със скопската зала. Всъщност

залата във Варшава дълго е използвана за склад,

след като е затворена като цирк. Демонтирана е през 2002 г., като причините са неясни. Според племенника на арх. Ерослав Станков - Константин Ачков, е имало политически момент.

Скопската всъщност издържа най-дълго. Тя побира 1800 души, с добра вентилацията, а горещината не се е усещала. А през зимата се е затопляла с радиатори с конвекторно движение на загретия въздух.

От публикацията във в. "Вечер" става ясно, че е било предвидено в извънредни ситуации

хората да я напуснат за 3 минути и 30 секунди.

При пожар се отварят двете помощни врати към сцената и присъстващите могат да се изтеглят бързо.

Що се отнася до предпазване от земетресения, залата е с масивна конструкция и е осигурена срещу трус с мощен магнитуд 9 по скалата на Рихтер.

Струвала е половин милиард динара, които тогава са се равнявали на 40 000 долара.

Отчетите на фирмата изпълнител "Техноекспортстрой" показват, че стойността на проекта е била 51 780 тогавашни лева. Тук се включват и заплатите на работниците.

Според македонските медии много държави са помогнали на пострадалия град. В архивите е запазена информация, че разчистването започнало веднага след земетресението на 26 юли 1963 г. На 6 август пристига инженерна част на съветската армия. В състава ѝ са 500 войници, 125 булдозера, носачи, кранове, голям брой камиони.

Руснаците си носят собствена пекарна, кино, клуб и баня.

Поне така са описали македонските журналисти действията им. Съветските инженери работели по разчистването на големите паднали сгради.

Построената по български модел зала е работила до 2017 г. В табелата с благодарности към над 35 държави, помогнали след бедствието, България отсъства.

Според македонците те са платили на "Техноекспортстрой" изработката, даже споменават дата за подписване на договора за покупко-продажба - 11 юли 1964 г. Построена е за 10 месеца.

През годините сградата се е превърнала в един от символите на Скопие, била е посетена от около 6 милиона души на над 5000 събития. В момента, в който покривът изгаря, вече е подписан договор за ремонта ѝ на стойност около 2 млн. евро.

Никой обаче не споменава за архитектурния проект, който е дело на братята Станкови и сестра им. Сградата е сглобяема и с лека конструкция. Тя гори 41 години след Софийския държавен цирк, който е подпален малко след като арх. Ерослав Станков успява да замине за Австрия.

"Пожарната идва от ул. "Г. С. Раковски" до площад "Солни пазар" за 45 минути. Същото разстояние журналист изминава за по-кратко време - разказва племенникът на архитекта - Константин Ачков. - Фотограф заснема пожара, а цивилни ченгета му конфискуват филмите с кадрите. Наоколо е било пълно и с войници, които неизвестно откъде и как са се появили. Пожарната е дошла без вода! Сега в Скопие се случва някаква имитация."

В югозападната ни съседка тече разследване за причините за пожара.

Собственикът на скопската фирма "Универсал Балкан", която реконструира

сградата - Лазар Арсовски, заяви, че пожарът е бил в старата част, подпалени са плочки и ПДЧ. Той допуска, че е възможно причината да е стар кабел или неизправна инсталация. Когато са лумнали пламъците, вътре не е имало нито инженери, нито работници. На въпрос дали подозира, че някой нарочно е предизвикал огъня, отговорил, че не може да каже. Инженерите не са видели нищо.

Също както и в София - вече 41 г. няма никаква информация кой подпали цирка и защо. Но от четирите сгради за забавления, проектирани от арх. Ерослав Станков, днес не е останала нито една.