Има варианти, при които поне 25 години да получаваме независимо от държавата средната пенсия от 883 лв. Но те са свързани с наша лична инвестиция 

Поколенията Х, Z и милениумите засега са най-големите маркототевци заради разбитата система

Възможно ли е поколенията Х, милениумите и Z да могат да избегнат вълчия капан, който им е заложен с пенсиите? Отговорът е да, но има две условия и те стриктно трябва да се спазват.

На пръв поглед изход от него няма, защото родените след 1965 г. не само че ще платят сметката за всички пенсионери до момента, а и точно те са маркототевците, изтеглили късите клечки, и в най-добрия случай ще получават пенсии между 3 и 7 години.

В момента жените могат да се пенсионират на 62 г. и 2 месеца, ако имат стаж 36 години и половина, а мъжете – на 64 г. и 7 месеца и стаж 39 г. и половина. Но това няма да остане така. До 2030 г. за дамите възрастта ще се увеличава на 63 г. и 3 месеца, като необходимият стаж ще е 37 г., а за мъжете тя ще е 65 г. и прослуженото време - 40 г. Мнозина ще кажат – и какво от това?

Нали в цяла Европа това е тенденцията и периодично избухват страховити протести по този повод? В България обаче има една решаваща особеност. Ние сме сред много малкото страни в света, където продължителността на живота вместо да се увеличава, намалява. Ако в периода 2018 – 2020 г. е била 73,6 г., в следващия - между 2020 до 2022 г., вече е 71,9 г. Причината е, че по данни на НСИ мъжете средно живеят 68,3 години, а жените – 75,8 г., а до 2020 г. при дамите продължителността на живота е била 77,4 г., а при силния пол 70,1 г.

Изводът е безпощаден. У нас възрастта за пенсиониране непрекъснато расте, а продължителността на живота намалява.

Затова средностатистическата българка може да получава пенсия от сегашната пенсионна възраст 62 - 63 г., докато стане на 75 - 76 г., а при мъжете – от сегашните 65, когато ще се пенсионира, едва до 68-годишна възраст.

За тези въпросни 12 - 13 години при дамите и няма и 3 години при мъжете ние плащаме солидни сметки, които всеки сам може да провери в таблиците на НОИ за съответните години и доходи. Както и да го смятаме, колкото и да се опитваме да се държим добронамерено, трябва да признаем, че системата ни ограбва брутално.

Тези дни в "24 часа" в статията "Парите за пенсии свършват 2 дни преди изборите" подробно бе описано как след 2000 г. всички правителства систематично трупат дефицити в пенсионната система и на практика я разбиват.

И понеже все някой накрая трябва да плати сметката, това ще са сегашните и бъдещите пенсионери – най-големите маркототевци. Затова точно те трябва спешно да намерят иновативен и нестандартен изход от заложения им капан с програмирана отсега мизерия.

Всички, които са учили икономика или финанси, знаят за правилото, че яйцата (активите) се поставят в различните кошници (сфери) – ако нещо се случи с едната, другата да оцелее. Тук обаче ще лансираме една нова идея. Безспорното предимство е, че през последните 24 години тя доказа, че не само съхранява стойността на парите, а и ги увеличава. 

Принципът е прост – намира се имот, който видимо е подценен – такива има не само около София, а в почти всички градове. Необходимо е да се избира, без да се бърза, понякога търсенето може да продължи година или повече. Най-важното е, когато се открие и е очевидно под стойността си, да се активираме – първо със солидни проверки дали няма подводни камъни, дали това не е спорна собственост, дали не липсват документи и т.н. Ако всичко е наред, се отива в банка за заем, като финансовата институция прави своя независима проверка на документите на имота. Човек може да е сигурен, че имотът е подценен и че го взема на сметка, когато банката го оцени на значително по-висока стойност от пазарната.

Ето и един реален пример. Преди няколко месеца на 15-ина км от София се продаваше къща на два етажа, с 240 кв. метра застроена площ с малък двор - за 70 хил. евро. Окаяното състояние се виждаше с невъоръжено око, но пък имотът бе на 20-ина метра от оживена главна улица.

Ако хипотетичният бъдещ пенсионер е направил всички проверки дотук, пред него има два варианта. Или го купува със заем при лихва малко над 2%, което ще означава месечни вноски от около 690 - 700 лв. Или кандидатства за заем с 15-ина хил. евро по-голям, за да може да "освежи" с ремонт имота.

Точно това се случи с въпросната къща край София. За няколко месеца тя се сдоби с нов покрив и изолация, след което се появи в сайтовете за имоти на цена 240 хил. евро. Престоя там няколко месеца и днес е с нови собственици.

Примерът е показателен, защото от 2000 г. насам имотите винаги са съхранявали стойността на парите и цените им неумолимо вървят нагоре. Причината е една – България е част от Европейския съюз и стойностите на недвижимостите все още не са достигнали тези в страните от Източна Европа като Унгария, Чехия и Полша. Примерно в Будапеща  квадратният метър е 3872 евро, в Прага е 7379 евро, а във Варшава е 5992 евро. Но тенденцията е те да продължават да растат, тъй като също догонват цените в по-старите членки на Европейския съюз.

Примерно в Париж квадратният метър е 12 897 евро, в Мюнхен е 11 326 евро, в Милано 9817 евро, във Виена е 9094 евро, в Берлин е 8953 евро, в Копенхаген – 8094 евро, в Рим – 7654 евро и т.н. С други думи, трендът е ясен и нашите имоти, независимо дали ни харесва или не, макар и бавно го следват.

От тази гледна точка, дали човек ще избере вариант да стегне занемарен имот, за да го продаде след година-две, или ще изчака няколко, за да се вдигне цената му чувствително, е въпрос на предпочитания, преценка и стил. Причината е, че една ремонтирана недвижимост може не само да удвои стойността си, а дори да я надмине и всеки сам може да сметне какъв доход ще има, ако я продаде с печалба от 140 - 155 хил. евро, какъвто бе горният пример, взет от реалния живот.

При положение че минимална пенсия от юли ще е в размер от 580 лв., средната – 883, а максималната - 3400 лв., сметката ще изглежда по следния начин.

Умножаваме 140 000 евро по 1,95 лв. и получаваме 273 000 лв. Ако ги разделим на 580 лв., колкото е минималната пенсия, ще си осигурим този доход в продължение на 39 години. Но можем да разделим въпросната сума и на средната пенсия от 883 лв. – тогава ще си имаме наш независим "стълб" за цели 25 години. Но тези 273 хил. можем да ги разделим и на максималната от 3400 лв., като ще можем да я получаваме 6,7 години.

Разбира се, това не е нито препоръка, нито финансов съвет, а само един реален пример за реално решение на проблема от живота всеки да вземе съдбата си в свои ръце и да потърси своя изход, а не да разчита на пенсия.

Тя ще е несправедлива не само заради безкрайно краткото получаване в сравнение с внасяните вноски почти през целия живот, а и защото средната от 883 лв. е една гарантирана и незаобиколима мизерия.

Другият подход е да се живее максимално здравословно, за да можем до дълбока старост да се наслаждаваме на работата си.