За 25 години политиците счупиха изцяло пенсионната система, а сега опитват да купуват гласове с добавки за Великден и фалшиви обещания за устойчив ръст

Пенсионната система на България тази година навърши 25 години. Във вида, в който я познаваме в момента - една пенсия от солидарния стълб в Националния осигурителен институт, втора задължителна от частен фонд за родените след 1 януари 1960 г. и трета доброволна, за който пожелае да се осигурява.

Резултатът е, че тази година като пенсии ще бъдат платени рекордните над 21 млрд. лв. Ако бъдат платени въобще.

В последната седмица сглобката се разглоби и по отношение на пенсиите. ГЕРБ и ДПС поискаха да бъдат дадени добавки в размер на 75 лв. на над 500 хил. пенсионери за Великден. Асен Василев пък се обяви против, защото той вдигал пенсиите устойчиво. И ето, тази година след юли минималната пенсия ще стигне нечуваните 580 лв., а средната ще е 883 лв. Което било устойчивото решение.

Нито едната, нито другата страна в този спор обаче не призна основното. Истината е, че точно два дни преди изборите парите за пенсии свършват. И реално НОИ нито има пари за добавки, нито да плаща устойчиво повишените пенсии. И

всъщност говорим за подаяние от страна на политиците и опит за купуване на гласове

както с добавките, така и с уж устойчиво повишените пенсии на Асен Василев.

Да, бюджетът на НОИ за плащане на пенсии наистина е рекордните 21,6 млрд. лв. според бюджета на общественото осигуряване за 2024 г. Но всъщност приходите от осигуровки, които, за да е устойчива системата, трябва да осигуряват плащането на пенсиите, болничните и другите обезщетения, е 12,7 млрд. лв. Още по-страшно става, ако се погледнат приходите от осигуровки за пенсионните фондове на НОИ - 8,6 млрд. лв. за фонд “Пенсии”, 1,3 млрд. лв. за пенсиите на военни и полицаи, или общо 9,9 млрд. лв. Тези пари със сигурност не стигат за плащане на пенсиите през цялата година, дори НОИ да откаже да дава пари за болнични или майчински, което всъщност не може да направи.

Нещо повече, дори общите осигуровки от 12,1 млрд. лв. да бъдат дадени само за пенсии, тези пари свършват на 7 юни - точно два дни преди изборите две в едно. И цял месец преди обещаното от Асен Василев устойчиво увеличение на пенсиите. Евентуално ще останат няколко милиона за плащането през юли. Тоест реално след 7 юни пенсионерите ще разчитат, че министърът на финансите, който и да е той, ще е достатъчно съвестен и добър, за да не забрави да пусне субсидия на НОИ да плати пенсиите.

Да, тази сметка е спекулативна, както веднага ще скочат политиците. Най-малкото поради това, че приходите на НОИ от осигуровки са през цялата година, всеки месец. Тя обаче прекрасно представя данните, че нито увеличението на пенсиите, което Асен Василев е предвидил от 1 юли, е устойчиво, нито в НОИ има достатъчно пари, за да плати исканите от ГЕРБ и ДПС добавки за Великден. И че и в единия, и в другия случай пенсионерите разчитат на подаянията на политиците.

Спорът е единствено за кого да има подаяния

Версията на ГЕРБ и ДПС засяга 1/4 от пенсионерите, които вземат под 526 лв., колкото е линията на бедност за 2024 г. С какво точно е по-богат пенсионерът с доход 527 лв., който евентуално може да си вземе още една кофичка кисело мляко на промоция, не се дискутира. Но великденска добавка звучи добре преди изборите.

Във версията на Асен Василев е по-добре всички пенсионери да получат средно 100 лв. повече. И дори било по-устойчиво. Само дето забравя да каже, че през тази година разликата между минималната заплата и максималния осигурителен доход е 1:3, а не както е редно 1:10, за да има приходи системата. И че само президентът Румен Радев от това решение си спестява 1450 лв. осигурителни вноски на месец, които биха стигнали да се платят две минимални пенсии и да остане за трета. А не пести само той.

Между другото, за да е гаврата пълна, голяма част от държавната субсидия за НОИ, за да плаща пенсии, идва от самите пенсионери. Просто най-големият източник на приходи за държавния бюджет е ДДС. А за този данък отиват 20% от всеки лев, който харчат пенсионерите.

В интерес на истината нито Асен Василев, нито Деница Сачева, която защитава най-горещо великденските добавки, са единствените виновници за състоянието на пенсионната система. Тя бе съсипвана методично от почти всеки финансов министър в последните 25 години.

През 2000 г. реално бе първият бюджет, в който е отразена философията на тристълбовия пенсионен модел, въведен от правителството на Иван Костов. И тогава нещата изглеждаха принципни -

таванът на пенсиите бе точно 10 пъти по-висок от минималната,

същото важеше за размера на осигуровките. Резултатът бе, че през 2000 г. държавата събра 2,2 млрд. лв. като осигуровки и плати 2,2 млрд. лв. като пенсии. А дефицит в системата почти нямаше.

При правителството на Симеон Сакскобургготски обаче последваха някои политически намеси. И през 2005 г. вече дефицитът в НОИ стигна 10%. Приходите от осигуровки бяха 3,3 млрд. лв., за пенсии бяха похарчени 3,6 млрд. лв. Нещата обаче все още изглеждаха сравнително прилични и устойчиви

През 2008 г. обаче тройната коалиция с премиер Сергей Станишев и социален министър Емилия Масларова реши да прави политика с размера на пенсиите. Защото през 2009 г. идваха избори, а Бойко Борисов набираше мощ. Та тогава правителството реши да преизчисли пенсиите не по златното швейцарско правило, а с ръста на осигурителния доход. Резултатът бе, че за 2009 г., тоест в последния бюджет, правен от тройната коалиция, приходите от осигурителни вноски бяха 4,3 млрд. лв., а разходите за плащане на пенсии надминаха 6,5 млрд. лв. И за да се покрият малко безобразията, държавата бе записана като т.нар. особен осигурител и вкарваше 12% от дължимата осигуровка за всеки работещ. По същество просто държавната субсидия не се наричаше държавна субсидия.

В резултат на политиката през пенсиите обаче нито пенсионерите станаха по-богати, нито БСП спечели изборите. През 2009 г. Борисов ги отвя. И систематично започна да мрънка как трябва да плаща увеличените пенсии въпреки бушуващата финансова криза. А реално да създаде алиби на финансовия си министър Симеон Дянков, който замрази всякакви социални разходи.

При първото правителство на Бойко Борисов бе спряно ежегодното увеличение по швейцарското правило, бяха замразени обаче и нивата на минималната и максималната осигурителна вноска. В резултат на това през 2013 г. в НОИ влязоха едва 4,3 млрд. лв. като осигурителни вноски, а за пенсии бяха платени 7,8 млрд. лв.

Между другото това правителство на ГЕРБ бе първото, което спря всякакви добавки към пенсионерите за Коледа и Великден. Същите, за които в момента Деница Сачева твърди, че са традиционни. И те бяха възстановени при правителството на Пламен Орешарски. Което, слава богу, нямаше достатъчно време да направи бели в управлението на пенсионната система.

Леко просветване на хоризонта се появи през 2015 г. при второто правителство на Бойко Борисов. Тогава вицепремиер и социален министър бе Ивайло Калфин от АБВ. Който съвсем

сериозно реши да ремонтира системата

и започна увеличаване на изискванията (възраст и стаж) за придобиване на пенсия, бяха увеличени и максималният и минималният осигурителен доход. Резултатът бе по-скоро положителен - през 2016 г. приходите от осигурителни вноски бяха 5,3 млрд. лв., а разходите за пенсии 8,7 млрд. лв. Ножицата на държавната субсидия се затвори леко, но пък Калфин напусна правителството. И отново бяха замразени осигуровките. Но пък започна едно не съвсем логично увеличение на пенсиите - ту с швейцарско правило, ту с някакви фиксирани проценти, които да са различни в зависимост от размера на пенсиите.

В резултат в осигурителния бюджет за 2020 г. приходите от вноски бяха 8,7 млрд. лв., а разходите за пенсии стигнаха 11,2 млрд. лв.

Оттам нататък започна истинската политическа вакханалия с пенсиите. През 2021 година бюджетът бе променян три пъти, всяка партия опитваше да надцаква другите с предложения как да се вдигат пенсиите. Но не и как системата да е устойчива. За да се стигне до 2024 г., в която пенсиите наистина се вдигат значително за втора поредна година. За 2022 г. бе прокарано увеличение с 12, сега ще е с 11% от 1 юли. Минималната пенсия ще стане 580,57 лв., средната 883 лв.

Звучи добре, стига да имаше пари за това. А те, както разбрахме, свършват точно два дни преди изборите.