Завръщането на бизона
За няколко десетки години белите заселници избиват почти 60 милиона животни в края на XIX век, но видът оцелява на косъм и днес се „включва" доброволно в спасяването на планетата
В самия край на невижданото по размерите си клане е въпрос на няколко дни и на още шепа куршуми, за да бъде заличен един цял животински вид от лицето на Земята. Това е най-кървавият геноцид в историята на нашата планета, организиран не по религиозни или идеологически подбуди. Преследвачите просто стрелят за удоволствие, а преследваните няма къде да се скрият. Дори и в днешното ни, свикнало на какви ли не ужаси време избелелите снимки на планините от черепи продължават да стряскат окото със своята безсмислена бруталност.
Лошото е, че почти 130 години по-късно човечеството продължава да не признава вината си за едно от най-големите престъпления срещу дивата природа. А всички необходими доказателства за осъдителната присъда са налице. Само за няколко десетилетия белите заселници избиват 60 милиона бизони в Северна Америка през XIX век. Никой не се крие, докато убива. Никоя институция не оказва съпротива. Напротив, американското правителство праща армията, за да участва в по-бързото и ефикасно унищожаване на едрия бозайник, който господства на континента хилядолетия наред. През 1871 г. са избивани по 5000 животни на ден, на следващата година бройката се увеличава, а до 1889 г. на континента са останали не повече от 300 представители на вида.
С малко късмет и с помощта на неколцина противници на историческото зверство бизоните все пак оцеляват. А в наши дни волно или неволно помагат на природата на Северна Америка да се бори с глобалното затопляне. Днес стадата не са така многобройни, както някога, но все пак ги има и тяхното присъствие е жизненоважно за оцеляването на различни животински и растителни видове. Но преди да изясним техния принос в равновесието на екосистемите, нека се върнем назад в историята и да разкажем как се стигна до това ненадминато човешко зверство.
Най-първите заселници, пристигнали с кораби от Европа, едва ли са планирали да изтребят до крак животинските видове, които ги посрещат в Новия свят. В началото те грабят с пълни шепи от всички богатства, които са на една ръка разстояние. Но с времето идват още и още алчни за охолен живот натрапници, а със себе носят предимно смърт и разруха.
С какво могат да допринесат за спасяването на природата и каква е историята им, четете в брой 2/2024 на сп. "Космос".
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Художникът бедняк
Бил съм на около десет години, когато за пръв път видях автопортрета му. Стоях пред него около час като вцепенен. Никога няма да забравя високото чело на художника, тъжните му очи, къдравите коси
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса