Детето от Бобов дол, снимало насилието над майка си, е проявило смелост, казва психотерапевтът, директор на фондация "Асоциация Анимус"

Още акценти от интервюто:

Около 1/5 от обажданията при нас са на мъже, част от тях са жертви

Високите нива на домашно насилие водят и до агресията в училище

Когато тръгнеш да защитаваш някого и попаднеш на психопат, може да пострадаш и ти

- Г-жо Стойчева, мъж преби жена си в Бобов дол, а 13-годишната им дъщеря засне случилото се. Как си обяснявате това, че жертвата иска насилникът да остане на свобода?

- Повечето от жертвите, които дълго и систематично живеят в насилие, придобиват неувереност в себе си, срамуват се и се чувстват виновни. Те загубват автономност и започват да изграждат една зависимост, която ги кара отново и отново да се връщат в ситуация на насилие. При по-дълго домашно насилие се случва много често жертвите да се опитват да поправят нещата, тъй като това е вменено на тях. Чувстват, че може да се направи още нещо и разбира се, опитват да запазят семейството. В този случай ми се струва, че има и някаква друга проблематика, която все още не е излязла наяве. Но в домашното насилие това е голямата особеност. Затова и много трудно се работи с подобни случаи. Не трябва да се гневиш на жертвата. Тя самата не се идентифицира като пострадала, за да може да потърси помощ, а продължава да вярва, че нещата може да се оправят. А както се вижда, от това страдат ужасно много децата, които не искат да живеят в подобно нещо. В случая това момиче на 12-13 години, когато се изгражда неговата идентичност, започва да разсъждава дали иска да прилича на майка си. Това става подсъзнателно.

Имали сме и много други случаи, в които децата на 12-13 г. са довеждали сами майките си, защото те самите не искат да живеят по този начин, едновременно с това са загрижени за майка си и не искат да продължават да се страхуват за нейния живот. Картината е сложна, когато самата жертва не се идентифицира като такава и има деца, особено израстващи.

- Какво имате предвид за друга проблематика в това семейство?

- Струва ми се, че може би има и друг вид проблеми в техните отношения, но не мога да кажа какво точно. Социалните ще трябва да разговарят и с жената, и с детето. Бабата по майчина линия ми изглежда изключително адекватна. Тя би могла да помогне и на дъщеря си, и на внучката си.

Колкото до коментара на майката на извършителя, това в психологията се нарича рационализация на насилието. Измисля се някаква история и се подменя реалността. Виждате ли, тя също е извадила нож. Такъв не се вижда никъде, а и не ми се вижда този едър мъж да не може да се справи с жената, която се беше свила в ъгъла. Това е начин да се подмени насилието и да се каже, че няма нищо кой знае какво. Такъв вид подмяна деморализира обществото.

- Бабата пък публикува клипа във фейсбук, нормална ли е подобна реакция?

- Това според мен е отчаян опит да се променят нещата. Както се вижда при много безобразни случаи, една медийна изява, каквато е тази, поражда намеса на институциите. В някои от случаите хората може би наистина правят това. Разбрах, че тя много пъти е помагала на дъщеря си мъжът да бъде изведен от апартамента. Дъщеря ѝ има заповед за защита, която самата тя нарушава, а и извършителят - също. Може би това е вече отчаянието на тази жена да не знае какво повече да направи.

- С какви проблеми звънят на горещата телефонна линия на “Анимус”?

- Обаждат се най-много деца и жени, пострадали от домашно насилие, и разказват. Линията е 080018676, където могат да се обаждат анонимно пострадали лица и да разговарят с някого, за да разберат наистина ли са жертви. Разговорът е конфиденциален. Така самите пострадали могат да се идентифицират дали са жертви. Това е един от големите проблеми.

В условия на насилие им е трудно да различат, трудно им е да назоват страха си, чувството си за вина. Към линията може да се обръщат и жертви на сексуално насилие. Понякога се обаждат и деца на 15-16 г. за интимни отношения, в които има насилие. Обаждат се и будни граждани. Около 1/5 от обажданията са на мъже. Част от тях са жертва. Голяма част са близки и приятели на жертви на насилие, които искат да помогнат и питат как да го направят. Какво да кажат, как да помогнат на пострадалото лице. Важно е, че хората вече имат доверие в линията.

- Какво значи будни граждани - съседи клюкари ли?

- Както в този случай в Бобов дол, много от хората могат да се обадят и да попитат какво правим ние, други какво правят, да коментират медийния случай. Може да се обадят и такива, които да кажат: в нашия блок непрестанно се чуват писъци на дете или на жена, какво да направим. Честно казано, тези, които са свидетели на насилие от шум, по-малко се обаждат. Хората много се страхуват. Имаме такъв случай и ние. Когато тръгнеш да защитаваш някоя жертва и да докладваш и в блока има някой абсолютен психопат или криминално проявен, после може да пострадаш и ти. Така че и за докладване, както и в този случай и на майката, и на детето, което е направило клип, се изисква известна доза смелост. Това дете е снимало по време на насилие. Ако бащата се обърне и види, че то снима, ще пребие и него. Детето е направило клипа, защитавайки майка си. А и младежите обичат да правят клипове. Този клип е отвратителен за всеки, който го гледа.

- Как може да познаеш, че някой е подложен на насилие вкъщи и каква е нормалната реакция на приятел, колега или роднина?

- Да познаеш, е лесно, вижда се. Много често пострадалите жени се гримират. Те се научават да се прикриват, но рано или късно се появяват симптоми, синини или просто споделят с приятелите си. Ако имат такива, ако не са напълно изолирани. Защото и това се случва при домашно насилие. Ако някой ти сподели, че е жертва, човек може да се обади на тази линия, която е анонимна. Винаги може да се потърси помощ. Напълно вярвам, че не само ние от “Анимус”, в страната има много неправителствени организации, които подпомагат. И приятели, и добри хора винаги ще помогнат. Преди една седмица супервизирах един случай от Кюстендил. Хората от кметството помогнаха на жената да се пренесе и да си намери място даже в друг град. Вярвам в това, което могат да направят хората заедно и координирано. Жертвите имат нужда от помощ. Сами не могат да се справят с насилието. Трябва винаги да има поддръжници - центрове за обществена подкрепа, неправителствени организации, адвокати, приятели, които да помогнат.

- Някой ще каже, че е несериозно при истински проблеми вкъщи да търсиш помощ от неправителствена организация.

- Неправителствените организации показаха през всичките тези години, че те са експертите. Едва сега държавата започва да се включва по-активно в грижата за жертвите. Не е невъзможно, но просто казвам, че е необходима подкрепа отстрани. Разбира се, не е задължително да е неправителствена организация. Може един адвокат да даде кураж.

- Какви съвети бихте дали на човек, подложен на домашно насилие?

- Бих казала да не мълчи, на първо място. Трябва да се обади на специалист, за да разбере наистина в какво положение е и какво чувства. Ако се страхува, от какво точно. Дали се чувства виновна. Дали се срамува да признае какво се случва. Дали семейството ѝ я подкрепя. Дали е независима финансово. Всичко това трябва да се изговори - за риска за живота и здравето ѝ. Ако направи едни стъпки, какво ще се случи. Множество неща са важни за самата жертва. Най-важното обаче е тя какво ще реши. Защото в тези случаи на домашно насилие най-важното е решимостта на жертвата да остане или да предприеме мерки за прекратяване на насилието.

- Агресията в училище също е сериозен проблем в последните години, какво трябва да направят учителите?

- Преди години направихме изследване, което показа, че има корелация между домашното насилие и насилието в училище. Много е свързано. Когато живееш в домашно насилие, в което не разбираш кое е добро и кое е лошо от много малък и смяташ, че насилието е начин за справяне, ще го употребяваш така и в живота си. Много дълги години не можехме да се справим нито с домашното насилие, нито с насилието в училище, поради което то избуя и стана в един грозен вариант. Децата не се раждат с идея за насилие, те го виждат. Децата не са виновни. Виновни са възрастните, които са показали, че това е добър начин в кавички за справяне в живота.

- Какво все пак да се направи?

- Има програми за превенция. Има възможности за дискусии, които са много интересни за младите хора. Ние също имаме програми за разпознаване на агресията. Имаме специална програма за справяне с училищния тормоз. Учителите трябва да се включат в това, защото трябва да се разпространи.