Умение, което отдавна бях забравил
Тези рисунки са ми подарък от децата от група "Звездичка" в детската градина Веселина.
Така са видели моите приказки и са ги илюстрирали. Никога не съм се чувствал толкова щастлив като автор. Никога досега моите истории не са били посрещани с толкова любов и признателност.
Когато попитах децата какво вълшебно умение биха искали да притежават, едно момиченце каза "искам да мога да летя".
Но те наистина могат.
Те летяха.
И съм много благодарен на тези деца, защото докато бях при тях, ме понесоха на крилете си, та и аз можах да полетя за малко с тях.
Умение, което отдавна бях забравил.
*От фейсбук!