Двама от 12-имата външни министри, подписали първоначалния договор за НАТО, споменават България по време на своите мандати. А трети воюва срещу българските войски по време на Първата световна война.

Този факт не е така добре известен, както това, че целта на създаването на Северноатлантическия пакт на 4 април точно преди 75 г. е отбрана срещу Съветския съюз. Алиансът бе във фокуса на общественото внимание преди седмица, когато френският президент Еманюел Макрон заяви, че рано или късно ще трябва да изпрати войски в Украйна срещу Русия. Нещо, което никой друг от лидерите на Пакта не подкрепи. А мултимилиардерът Илон Мъск и икономистът Дейвид Сакс коментираха, че не разбират защо НАТО още съществува след разпадането на СССР през 1991 година.

С какво България, която влиза в Северноатлантическия пакт чак през 2004 г., предизвиква интереса на западните дипломати по време на Студената война?

Британецът Ърнест Бевин в отговор на въпрос по време на парламентарен контрол казва, че страната ни не е отговорила изобщо дали иска да участва в плана "Маршал" за възстановяване на Европа. А италианецът Карло Сфорца е шарже д'афер на Рим в Истанбул, когато цар Фердинанд обявява независимостта на 22 септември 1908 г.

Не само те, но и всички останали външни министри, подписали първоначалния договор за НАТО, имат голям принос за антифашистката борба в своите страни по време на Втората световна война. Предлагаме ви 7-те най-интересни истории.

Нидерландецът бил директор на „Хайнекен"

Не искал, докато не видял печалбите на пивоварната. Той оглавява пакта, когато строят Берлинската стена

Като видял печалбите на пивоварната, се съгласил. Той оглавява пакта, когато строят Берлинската стена

Нидерландецът Дирк Стикър подписва договора за НАТО една година след като е напуснал директорската позиция в "Хайнекен". Работи там от 1935 г. Под негово ръководство се разширяват чуждестранните клонове на пивоварната.

Попада в нея съвсем случайно. Негов приятел му казва, че в Амстердам търсят човек. Първоначално въобще не иска да работи там. но когато вижда финансовите резултати на компанията, приема да стане управляващ директор през 1935 г. Той неслучайно получава престижната позиция. Дотогава е бил счетоводител и шеф на клон на банка.

По време на окупацията от Германия между 1940 и 1945 г. играе централна роля при отпускането на помощи на репресирани заради убежденията им работници. Лично им прехвърля средства чрез лидера на закрития от нацистите профсъюз, който използва фалшива самоличност. Стикър се забавлява, като едновременно с тайната си дейност преговаря с германците в качеството си на президент на асоциацията на пивоварите. В крайна сметка никой не разбира за двойствената му роля и нацистите не го арестуват.

В началото на 1945 г. нелегално създава Фондация на труда, чрез която работодатели и служители започват да комуникират по различен от преди начин.

След края на Втората световна война кралицата на страната разпуска парламента и съвсем естествено заради заслугите си по време на окупацията Стикър получава място в Сената. Той основава и оглавява Партията на свободата. През 1948 г. става министър на външните работи. Тогава напуска "Хайнекен" и се отдава само на политиката. В сложните следвоенни години приносът на Стикър да предотврати стачките и трудовите конфликти е огромен.

Кариерата му върви нагоре, въпреки че възгледите му за НАТО и ролята на страната му в пакта влизат в противоречие с кралицата на Нидерландия. През 1952 г. Юлиана Луиз Ема Мари Вилхелмина иска да проповядва за световен мир и разоръжаване, но той като външен министър е недоволен от пацифистката й реч. При което тя се обръща към бившия директор на "Хайнекен" с думите: "Какво очаквате да кажа? Бирата пак е добра ли?".

Това е точно годината, в която приключва неговият ангажимент като външен министър, за да се завърне отново през 1958-а. През 1961 г. е избран и за генерален секретар на НАТО. По време на мандата му се случват две ключови събития от Студената война – построена е Берлинската стена и светът оцелява при Кубинската криза.

Стикър недоволства, че Бон и Париж не са информирали централата на НАТО, че пътищата около столицата на Германската демократична република са блокирани заради строежа на символа на разделението. Всъщност той разчита на добрите си отношения с ген. Лаурис Норстад, върховния командващ на силите в Европа, за да се справят със ситуацията и да дадат инструкции на офицерите как да действат.

Близки са отношенията му и с американския президент Джон Кенеди, но по време на Карибската криза не е в състояние да помага на партньорите от Алианса, тъй като се възстановява от злокачествен рак.

Американецът съветва Рузвелт, Джонсън, Труман и Кенеди

Под влияние на Дийн Ачесън САЩ се намесват в Корейската война, предлага да го направят и при Кубинската криза

Държавният секретар на САЩ Дийн Ачесън е бил съветник на четирима президенти - Франклин Рузвелт, Линдън Джонсън, Хари Труман и Джон Кенеди. Участва в разработването на плана "Маршал" за възстановяване на следвоенна Европа и в създаването на международните финансови институции; влияе върху политиката на света.

По време на Кубинската криза той е личен пратеник на Кенеди при партньорите в Европа. Разговаря с френския държавен глава Шарл дьо Гол и с германския канцлер Конрад Аденауер, за да получи подкрепата им за организираната от САЩ блокада на Куба.

Ачесън признава, че е било голяма грешка да не се проведе операция по кацане в Залива на прасетата, за да започне контрареволюция.

В Европа дава информация за обсъжданите в Белия дом варианти. Според първия е трябвало незабавно да се използва военна сила, като ракетните бази в Куба да бъдат унищожени с конвенционални въздушни атаки. По прогнози жертвите от страна на руснаците са щели да са между 3000 и 4000, а кубинците са щели да се разминат без загинали.

На следващ етап се е планирало да се унищожат всички бази на съветските самолети МиГ и Ил 28, а площадките за изстрелване на ракети земя-въздух (24 на брой на острова тогава) да бъдат обезвредени. Смятали са, че кубинските жертви са щели да са между 10 и 15 хиляди души.

Вторият обмислен сценарий е бил да се блокира всичко, без да се употребява сила.

Третият е да последва десант на между 75 и 10 хиляди войници в Куба.

Президентът Джон Кенеди не се е спрял на нито един от трите варианта за действия. Предпочел блокада, насочена към нападателните оръжия и доставките на петрол. Но Ачесън е толкова против това, че подава оставка от Изпълнителния комитет на Съвета по национална сигурност.

Той е работил с още трима президенти на САЩ - Франклин Рузвелт, Линдън Джонсън и Хари Труман. Като помощник финансов министър при първия въвежда системата „ленд-лийз", чрез която съюзниците отпускат 160 млрд. долара на Съветския съюз.

Първоначално след войната той е благосклонен към Москва, но впоследствие вижда стремежа на Кремъл да бъде хегемон в района на Източна Европа и Турция и това променя нагласата му. Според историците се превръща в архитект на Студената война.

По-рано държавният секретар успява да прокара политики, оказали влияние върху ситуацията в целия свят. През 1944 г. той е водач на делегацията на САЩ на конференцията в Бретан Удс, където се поставя началото на следвоенната международна икономическа структура. Тогава се приема създаването на Международния валутен фонд, Световната банка и общото споразумение за митата и търговията, което впоследствие се превръща в Световната търговска организация. Всички те имат своята роля и днес.

Освен това е част от групата, изработила плана "Маршал" за възстановяване на Европа след войната, и доктрината "Труман" - за възпрепятстване на налагането на комунизма в Гърция и Турция. След всички тези успехи критиците му го обвиняват, че не е успял да предотврати червената вълна в Китай. Атакуват го, че е трябвало да предприеме по-активни действия срещу съветската експанзия. Ричард Никсън, който тогава е само сенатор, го осмива, че е от колежа за страхливо комунистическо сдържане.

Само година по-късно Ачесън убеждава президента Труман да нареди намеса на САЩ в Корейската война, въпреки че междувременно е заявил, че Южна Корея не е в американския защитен периметър. Но когато войски на Севера преминават границата на 38-ия паралел, държавният секретар препоръчва навлизането на американски части на източноазиатския полуостров.

После подкрепя в началото и военните действия във Виетнам, но след като вижда как се развиват нещата, предупреждава президента Джонсън, че не е възможно да има победа. Държавният глава се оттегля и не се кандидатира за нов мандат.

В личен план Ачесън също като Стикър има връзка с производството на алкохол, макар и косвена. Той не е управлявал компания за спиртни напитки, но майка му е потомка на Уилям Гудърхам, основател на дестилерията „Гудърхам" в Канада.

Италианецът - наследник на фамилията Сфорца

Мусолини го заплашва, че може да поръча да го надупчат с 12 куршума

От името на Италия договорът е подписан от потомък на знаменития род Сфорца, управлявал Милано между средата на XV и средата на XVI век и наел Леонардо да Винчи да нарисува "Тайната вечеря". Карло Сфорца е дипломат от кариерата, който е шарже д'афер в Истанбул по времето, когато България обявява независимостта си, а впоследствие става свидетел и на младотурската революция.

В Първата световна война подкрепя участието на Италия на страната на Германия и Австро-Унгария. После обаче аристократът влиза в сблъсък с Бенито Мусолини. Когато Дучето поема властта, графът е посланик в Париж. Противоречията помежду им са твърде сериозни, за да остане Сфорца на поста си. Той подава оставка и се връща в Рим, за да заклейми фашизма като сенатор.

Мусолини обаче не му остава длъжен. Заплашва го, че може да заповяда да го надупчат с 12 куршума. Графът все още таи надежда, че с дипломатически средства може да се пребори с Републиканската фашистка партия и отвръща, че не е препоръчително да се убиват опоненти. Поръчковите бригади обаче опожаряват вилата му и той разбира, че има директна заплаха за живота му.

По същото време един от лидерите на Националната социалистическа партия Джакомо Матеоти, който изобличава фалшификациите на Мусолини на изборите, е отвлечен и умъртвен по брутален начин. В този момент Сфорца решава да не се излага повече на риск и напуска Италия.

Установява се в Белгия, откъдето е жена му, а после и във Франция. След окупацията й от Германия се преселва в Англия, а след това и в САЩ. През цялото време се бори срещу Мусолини, като го заклеймява като "демагог, шарлатанин, евтин егоцентрик, квислинг (нарицателно за национален предател и колаборационист – б.р.) на Хитлер", а фашизма нарича "изкуствена корумпирана къща от карти, която ще падне някой ден за няколко часа", пише сп. "Тайм" през 1943 г. Сфорца смята, че нацията му е достигнала до най-голямата си трагедия, но вярва, че сънародниците на Данте, Галилей, Микеланджело и Верди може да се справят с всичко.

В негово лице емигрантите припознават своя опозиционен лидер и го избират за ръководител на Партията на действието. След 16 години в изгнание, когато Германия капитулира, той се завръща в Италия и оглавява парламента, а от 1947 г. е външен министър.

Интересното е, че той е втори син в семейството и титлата "граф" се пада по наследство на по-големия му брат Чезаре. Първородният наследник обаче умира без потомци и затова Карло Сфорца се сдобива с благородническата титла през 1936 г., когато е на 62 години.

Исландецът загива трагично в пожар в правителствена вила

Заради студа запалили печка на нафта

Исландецът, който дава разрешение от името на страната си за създаването на НАТО, загива трагично 21 години по-късно, през 1970 г. Тогава Бярни Бенедиктсон е премиер и заедно със съпругата си и 4-годишния им внук отсядат за една нощ в правителствена вила на около 55 км от столицата Рейкявик. И тримата изгарят при пожар в дървената постройка. Тя е скована от дъски през 1907 г. за посещението на датския крал, дошъл да види къде се събират американската и европейската тектонична плоча. После става място за почивка на премиерите на страната.

Но когато Бенедиктсон загива, исландската нация е в шок. Оказва се, че не е имало кой да реагира. Нидерландски туристи, разположили палатката си наблизо, отиват до най-близкия хотел и съобщават за нещастието. Чули експлозия. По-късно пожарникарите откриват и трите тела. Но тъй като пожарната е чак в Рейкявик, огнеборците не са успели да пристигнат навреме, за да спасят политика, жена му и внука им.

Няма яснота как точно е възникнал пожарът, но малката къщичка е изгоряла за 15 минути, се казва в по-късни съобщения. Във фаталната вечер излезли силни ветрове и валял проливен дъжд, като температурата била около нулата. Предполага се, че семейството е запалило печка на нафта, за да се стопли.

Трагично отишлият си Бенедиктсон е човекът с най-голямо влияние в Исландия в продължение на 30 години. Той е основна фигура в движението за независимост от Дания и заветният момент се случва през 1944 г. А за авторитетния политик негови колеги казват, че е не само една от най-умните глави в страната, но може и да се бие с нея.

Бенедиктсон не е известен с чувството си за хумор, но от време на време уцелва право в десетката. Когато исландски мъжки хор отива на турне в Мароко и Алжир, премиерът си припомня как сарацински пирати някога са завзели бреговете на Исландия и са пленили голяма част от местните жители. Коментирайки певците, той казва: "Мисля, че вече напълно си отмъстихме".

3 години по-късно Бенедиктсон става външен министър и активен деец за създаване на НАТО въпреки съпротивата вътре в страната, която дори няма въоръжени сили. Участието й в Северноатлантическия пакт се ограничава до американска военноморска и въздушна база на летище „Кефлавик" (на 50 км от Рейкявик). Исландия е единствената основателка на пакта, в чиято столица има безредици в деня, в който парламентът дава разрешение за влизането й. Протестиращите замерват сградата с яйца и камъни, като някои от тях попадат в пленарната зала, където се води дебатът. В крайна сметка полицията овладява хаоса, като използва сълзотворен газ, за да разпръсне тълпата.

А днес племенникът на Бярни Бенектсон и негов съименник е премиер на Исландия.

София мълчи иска ли да участва в плана "Маршал"

Това става ясно от думите на британския дипломат Ърнест Бевин, убеден антикомунист, който на конференция едва не се сбива със съветския си колега Вячеслав Молотов

През януари 1948 г., малко след като България е изгонила царското семейство и комунистите са взели напълно властта, британският външен министър, който после подписва за НАТО, споменава страната ни по време на изслушване в парламента. Казва, че няма информация дали страната ни желае да участва в процеса по възстановяване на Европа по плана "Маршал". По думите му Полша, Унгария, Румъния и Чехословакия са изразили положително отношение, а София и Белград не дали никакви индикации.

Горе-долу по същото време коментира още веднъж България. "Мисля, че беше съвсем ясно, че комунистическият процес продължава безмилостно във всяка страна. Видяхме какво се случи в Полша, България, Унгария, напоследък и в Румъния, и според наша информация може да се направят опити и другаде. (...) Човек трябва само да погледне картата, за да види как след войната Съветска Русия се разшири и сега се простира от средата на Европа до Курилските острови и Сахалин. И даже имаме доказателства, че не е доволна от това огромно разширяване." Бевин излага опасения, че комунистическо правителство може да бъде наложено и в Гърция.

Той е яростен антикомунист и на една конференция за малко не се сбива със съветския си колега. "Писна ми от вашето "аве", казва британецът, докато Вячеслав Молотов излага московските тези като контра на неговите. Бевин дори се отправя заплашително към говорещия. Тогава охраната го извежда навън.

Веднага след 1945 г. той пръв се опълчва срещу просъветските правителства на Балканите, включително и в България. Като външен министър отговаря на питане дали Москва е изтеглила до 15 декември 1947 г. всички свои войски съгласно договора за мир. Бевин казва, че ще провери, но повече дискусии по темата в сградата в Лондон няма.

Антикомунистът и антифашист Бевин подкрепя САЩ в политиката им в началото на Студената война срещу Съветския съюз. Защитава и участието на британските военни сили в Корейската война. И най-неочаквано през 1950-а предлага на страната си да признае Китайската народна република.

До голяма степен създаването на НАТО е плод и на неговите усилия. Бевин се опитва да свърже Западна Европа във военен съюз още веднага след Втората световна война. Първо подписва с Франция договора от Дюнкерк през 1947 г. с ангажимент да предотвратят заедно евентуална нова германска атака. На следващата година чрез Брюкселския договор вече се включват и държавите от Бенелюкс - Белгия, Нидерландия и Люксембург, които се разбират да се пазят взаимно за срок от 50 години. Накрая се сключва Северноатлантическият пакт.

Норвежецът оцелява 2 г. в затвор и 3 в концлагер

Гестапо го хвърля за 2 години в затвора, а той прекарва следващите 3 г. в концентрационния лагер „Заксенхаузен" в Германия, където дочаква края на войната. Това е съдбата на норвежкия външен министър Халвард Ланге, който също е от първите, подписали договора за НАТО. Страната му е окупирана от германските войски през 1942 г. и той почти веднага е арестуван.

Цялото му семейство е антифашистко. В затвора дели килия с брат си Август, а сестра им Тора умира след тормоза, на който е подложена в нацистки лагер.

Ланге, който е социалист, е освободен от „Заксенхаузен" от Червената армия през май 1945 г. Същата есен неговата Лейбъристка партия печели изборите и той е избран за външен министър, пост, който заема в продължение на 19 години. В началото се опитва да бъде балансьор между САЩ и СССР. Но виждайки непримиримостта на Москва в ООН и когато Чехословакия влиза в зоната на комунистическия блок с помощта на Москва, променя възгледите си.

В интервю за библиотеката на Хари Труман казва, че отношението на норвежкото общество към Русия до преврата в Прага (1948 г.) е много приятелско, защото най-северната част от Норвегия е освободена от Съветския съюз. Москва е сключила споразумение с правителството, което е в изгнание в Лондон, докато германците са окупирали скандинавската страна, и Кремъл изтегля войските си веднага след края на войната. Американците и британците се оттеглят малко по-късно. Но после Ланге вижда СССР като заплаха и затова е убеден привърженик на създаването на НАТО.

Баща му получава Нобелова награда за мир, а той самият е част от комитета за престижния приз.

Също 2 години в германски затвор, но по време на Първата световна война, прекарва белгийският външен министър, подписал договора за НАТО. Пол-Анри Спак, който е потомствен политик, се опитвал тогава да се присъедини към белгийската армия, но е заловен от окупаторите. По време на Втората световна война бяга от страната си и участва в правителството в изгнание. През 60-те години, когато Франция прави опит да се дистанцира от НАТО, Спак играе ключова роля за избор на новото седалище на Северноатлантическия пакт и го установява в Брюксел през 1966 г.

Канадецът оживява след самолетна катастрофа. Автобус го бута и го оставя инвалид

Канадският външен министър Лестър Пиърсън, участвал в събитието на 4.04.1949 г. във Вашингтон, два пъти оцелява в екстремни ситуации. На млади години заминава да се учи да пилотира в Англия и при първия си полет катастрофира, но успява да оживее. Малко след това обаче го бута автобус в Лондон и го оставя инвалид за цял живот.

Канадският външен министър е свързан и с българската история. По време на Първата световна война е изпратен в Гърция, където воюва срещу войските на цар Фердинанд в т.нар. Солунски, или Македонски фронт. Антантата се опитва да подпомогне Кралство Сърбия срещу настъплението на Германия, Австро-Унгария и Царство България, но не успява. А Пиърсън се завръща в Канада.

Когато по-късно става политик, той играе ключове роля по време на Суецката криза (29 октомври - 7 ноември 1956). Предлага мироопазващи сили на Организацията на обединените нации и изтегляне на френските и британските войски от Египет. За това получава Нобелова награда за мир през 1957 г.