Майка отвлича 5-годишния си син в чужбина, сменя името му и подменя спомените за баща му. Историята звучи като сценарий за филм, но всъщност е по действителен случай и е по идея на бабата.

365 дни бащата няма никакъв контакт със сина си, а борбата за него протича с две успоредни дела в съда - за родителски права и за домашно насилие. Сагата започнала преди 5 години, когато съпрузите се разделили и всеки поел по своя път.

Майката намира любовта в Италия и заминава, а бащата създава свое семейство тук. Двамата уж се били разбрали да поделят родителството и да участват активно в отглеждането на сина си. През първите две седмици уговорката се спазвала - бащата се съгласявал и пускал детето в Италия, а майката го връщала. Проблемите обаче настъпват при второто заминаване на 5-годишното дете. Тогава майката решава да не изпълнява уговорката им и не връща детето обратно.

Контактите с детето били невъзможни, а майката правила всичко възможно за това. Мъжът едновременно търси помощ в институции и правосъдие, но и решава да потърси сина си сам.

С много усилия намира дома на бившата си жена и моли да зърне за секунда малкия. Майката веднага подава сигнал до италианската полиция, която веднага гони бащата. Причината - в онзи момент делото за родителски права все още тече и няма съдебно решение, което да му позволява да види сина си.

Минава една година, докато италианските власти не издават заповед, в която се посочва, че майката трябва да върне детето обратно в България. Притисната от заповедта, тя го праща и синът е предаден на баща си в една петъчна вечер. Така двамата се срещат след една година раздяла.

С влизането в бащиния дом малчуганът е посрещнат с детско парти от приятели и роднини. Празникът преминал в игри, смях и много снимки. Именно снимките, запечатали милия спомен, ще се окажат от ключово значение в битката, която тепърва ще се води.

Ден след купона бащата предава сина си на майка му за съботно-неделния режим. Всичко до този момент върви добре, докато жената не вижда синина на ръката на детето. Вади медицинско свидетелство, уж за да докаже, че детето е било обект на домашно насилие от баща си.

Още в понеделник тя депозира в съда молба за защита от домашно насилие, подкрепена с медицинския документ и нейни твърдения, че е било ударено, след като детето поискало да остане при нея. От съда веднага се заели със случая и е издадена заповед за защита от домашно насилие, като в нея се забранява бащата да се доближава до детето.

В процеса на делото се установило, че синината не е от удар, а от играчка, която представлява ръкавица пистолет. Ключови за разплитането на делото се оказали и снимките от партито, в които е заснета именно тази играчка.

Случаят се оказва особено заплетен и това кара съдията да поиска разпит на всички роднини на детето. И в разпитите излиза наяве нова подробност - направен опит да се промени самоличността на детето, като го наричали с ново име и го убеждавали, че е негово. Всички от страната на майката наричали момчето с новото име, което двете жени му измислили. Това се доказва и чрез фейсбук профил, направен от майката. Освен с новото си име, в него детето е записано и с фамилията на новия мъж на майка му. За идеята признава в разпита бабата по майчина линия.

По време на разследването става ясно, че е направен опит да бъдат подменени и спомените за баща му.

“Това не е баща ми. Той не прави добри неща”, казва детето, след като вижда обща снимка с татко си от почивка, на която видимо се забавляват. Момчето дори нарекло кадъра монтаж, става ясно още от материали по делото.

Успоредно с делото за домашно насилие се води и това за родителските права. То завършва с решение на втора инстанция за равни права на двамата родители - от 1 до 15 число на месеца при майката, а от 16 до 30-о - при бащата.

А експертиза по делото за домашно насилие доказала, че нивото на агресивност на бащата е ниско, но е налице родителско отчуждение.