Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

13 ноември 2020 г. Радев излезе сред протестиращите против правителството на Бойко Борисов,  ръкува се с част от тях и вдигна юмрук. Този юмрук по-късно се утвърди като символ на недоволството
13 ноември 2020 г. Радев излезе сред протестиращите против правителството на Бойко Борисов, ръкува се с част от тях и вдигна юмрук. Този юмрук по-късно се утвърди като символ на недоволството

Има една паметна реплика, приписвана на известния италиански режисьор Федерико Фелини, която гласи: „Филмът е готов, остава да се заснеме".

В известен смисъл така стоят нещата и с партия или движение под едноличния контрол на президента. А, че Радев иска да стъпи на полето на партийната политика е извън всякакво съмнение и то не от вчера. Именно в понеделник държавният глава разсея и последните съмнения, че ще миряса след края на втория си мандат.

Ако се върнем години назад и от дистанцията на времето анализираме поведението на президента, ще разберем, че всъщност всичко си е било като „нарисувано", просто сме гледали картината прекалено отблизо. Сигнали, че президентският „мундир" е тесен на Радев дойдоха още в първите му дни на „Дондуков" 2, когато остро реагира срещу някаква процедура по обществена поръчка и се наложи Бойко Борисов да му праща Лили Павлова и експерти да му обясняват правилата.

Заедно с това се озъби на депутатите, като ги предупреди, че "Имате още една седмица", след клетвата си пред НС. По този повод бившият депутат от РБ Гроздан Караджов заявява: „Това е първото падане на маските на новоизлюпения президент."

Трудно се изброяват всички последващи конфликти на Радев с парламентарните сили – от откритата нетърпимост към Борисов и ГЕРБ до „Ако искат война, ще я получат". Първоначално БСП беше пожалена, защото тъкмо се беше излюпил изпод крилото на столетницата, но само след година-две нещата се обърнаха на 180 градуса. В това изброяване на нарастващото властолюбие на Радев трябва специално да отбележим сагата „Грипен", в която държавният глава чрез служебното си правителство буквално в последните няколко дни от неговата работа се опита да наложи тези изтребители, прескачайки санкциите на несъществуващото тогава НС. И именно покрай тази сделка за първи път се заговори за възможни комисиони, получени от шведския концерн.

Видимите апетити към политическата власт при Румен Радев нарастваха с трупането на стаж в президентството. Примерите са десетки, но ще напомним само един, превърнал се в традиция - налагането на президентско вето на почти всеки гласуван законопроект години наред, с което неотклонно внушаваше недоверие към българския парламент. Паралелно и последователно вървяха и сблъсъците му с отделните партии, докато не се стигна до наши дни, когато е скаран на практика с целия политически елит.

Изключенията като потвърждение на правилото

През тези малко повече от 7 години президентстване, Радев се учеше и на политическо инженерство и като потвърждение на амбициите му за власт първо се опита да създаде подопечна му партия с лидери негови бивши министри. Той даде на Кирил Петков и Асен Василев поле за политическа и медийна изява и част от личния си рейтинг, за да направят партия и да спечелят изборите. Да припомним, те му отвърнаха със „С Вас сме, г-н Президент", направиха ала-бала и Радев спечели втори мандат, а феновете на „добрите сили", предпочетоха фуражката пред тогата. Тази любов по интереси, започнала с вдигнатия юмрюк на Радев пред възторжените протестиращи, за първи път отчетливо показа популистката същност на президента, но тогава опиянението не можеше да я разбере. В известен смисъл, политиката „Всички срещу ГЕРБ" наливаше обилно вода в мелницата на бившия командир на ВВС.

Провалът на промяната чрез агресия, изчегъртване, демонизиране на най-голямата системна партия, който от сегашната камбанария е най-отчетливо видим, доведе до укрепване на властта на Радев чрез няколко негови последователни служебни правителства и нарастване на властовия му апетит. И до известна степен разбираемо – той определено натрупа опит в контрола над изпълнителната власт. И един от белезите, че силно я желае беше съставянето на практика на едно президентско правителство на „Дондуков" 2, след като прибра половината от министрите си начело с Гълъб Донев, на които даде заплати, кабинети и постове.

Признанието, „почти изказано на глас" от самия Румен Радев, че е готов да предложи алтернатива, не е изненада. Изненада би било обратното – публично и ясно да заяви, че няма политически амбиции. Но това би означавало да заличи един дългогодишен труд, положен за реализацията на още по-дългогодишен проект.

Руската мечка зад гърба на Радев?

Един от основните, може би най-важният аргумент за това дали Радев ще се стреми към влизане в парламента е начинът, по който беше „произведен" за президент. Въпросът не се отнася до едно или друго негово действие или поведение в последно време, а за цялостен, дългосрочен, внимателно обмислен и търпеливо изпълняван проект. Доколко Москва стои зад него –преценете сами.

Още през 2016 година Радев не беше търсен като конкретно име, беше търсен профилът, изграден на база на социологически данни и отчитайки психологията и настоенията на мнозинството българи, на човек, който би могъл да спечели изборите за президент. Тук дори няма да напомням разкритията на покойния колега Георги Коритаров, интервютата му с ген. Решетников и т.н. Има един дребен, но показателен факт, признат от Корнелия Нинова, а именно, че е наложила Радев въпреки неговата публична неизвестност, пълната липса на политически опит, възраженията на съпартийците й, както и десетките други направени номинации от структурите на партията. И това ви го казва лидерката на БСП, която ляга и става с уверенията, че слуша структурите и изпълнява решенията на колективните органи. Един изборен провал би и отнесъл главата до кръста. Но пък успехът и не и донесе нищо особено като позитив. И въпреки това, тя рискува. Защо?

Отговорите могат да бъдат най-различни, но нейната среща с Решетников доказва „препоръките" на Москва и в това трудно може да има съмнение. Накратко беше намерен човек който:

а/ не е замесен в корупция

б/ военен с мачовско поведение и характер,

в/ не млад, но не и над определена нприемлива възраст,

г/ формално необвързан с политически партии

д/ свикнал да издава, но и да изпълнява заповеди,

д/ излъчващ решителност и твърда ръка,

е/ човек на дълга, честта и достойнството (такъв живее в представите на средния българин)

ж/ носталгично верен на старата бойна слава на съветската техника, но същевременно бил на обучение в САЩ.

Мога да продължа и с още букви от азбуката, но тези са достатъчно.

Всъщност част от тези точки беше подготвена още преди на сцената да излязат явно Решетников и Нинова. През 2014 г. наскоро назначеният за командир на ВВС генерал спретна страхотно авиошоу над София. Показа, че е летец герой като изпълни със своя МиГ-29 опасната "кобра на Пугачов" над столицата. А около година по-късно реши да подаде оставка като командир на ВВС, защото авиацията останала без пари. Направи го обаче не пред министъра на отбраната, не пред президента, а пред тогавашния премиер Бойко Борисов. А реално министър-председателят няма никакво отношение към назначаването и освобождаването на командира на ВВС. Но пък се вдигна шум, Радев получи едни милиони за "храбрите си орли" и още малко по-късно влезе в политиката.

Всичко изброено дотук ми дава достатъчно основание да смятам, че проектът „Радев-президент" е прераснал в проект за дългосрочно участие в законодателната и изпълнителната власт. Както ръководените от него цели 4 служебни правителства, така и подкрепата за някои министри като тандема Петков-Василев са само част от пъзела. Причина за разрива след ала-балата може да се търси в намеса на Посолството, при което двамата „шарлатани" (както ги нарече Радев) изостриха и накрая почти скъсаха отношенията си с президента.

Бъдеща заплаха ли е Радев?

Косвено, но почти пряко потвърждение на убеждението, че Румен Радев подготвя и ще реализира свой политически проект е острата реакция на политическите партии както от „сглобката", така и извън нея. И ако приемем, че досега Пеевски беше сочен за „говорител" на коалицията, няма нищо учудващо, че именно той е най-критичен и остър спрямо президента. Самият Радев тълкува това поведение като уплаха, аз бих го определил като силното нежелание у нас да се появи още една парламентарна партия, силно симпатизираща на Русия. Особено на фона на геополитическите катаклизми, които разтърсват света.

А защо може да се появи и даже да влезе в парламента? Според мен грешат онези, които предвещават провал на такъв проект само на базата на факта, че досега такива проекти са се проваляли. Както казват във футбола „мач с мач не си приличат". Въпреки че се изпокара с всички партии и би трябвало феновете им също да не одобряват президента, рейтингът му остава висок. Това означава, че държавният глава има на разположение т.нар. „мека периферия" от чужди партийни симпатизанти, които може да привлече. Прави са социолозите, когато напомнят, че само преди 3 години БСП имаше близо 900 000 избиратели, а сега са се свили до малко над 250 000. Къде са останалите и за кого мислите, че ще гласуват? Отбележете и друго – едно изследване на "Галъп интърнешънъл" показа пълно сходство между позициите, които защитава Радев и масовото одобрение на обществото по въпроси като ПСА, Альоша, знамето на Рожен, националния празник и т.н. А близката до него Весела Лечева вече регистрира „Движение Трети март".

Всеки проект трябва да е достатъчно гъвкав, за да понася турбуленции и достатъчно адаптивен, за да реагира на обществени промени. В този смисъл политиката „Сам срещу всички", в която се озова бившият шеф на ВВС има своите предимства. Радев определено ще премине изцяло в полето на крайния популизъм и патриотично поведение на ръба на национализма. Той ще използва останалото му време на „Дондуков" 2 за усвояване на целия предоставен му от държавата административен и медиен ресурс и ще поддържа очакването за нова алтернатива в негово лице с непрекъснати критики към управляващите, политически битки с парламента (с много нисък рейтинг), партийно строителство през новото движение и подклаждане на патриотарски чувства у средния българин. Включително и по въпроса за еврото, войната в Украйна и ролята ни в евроатлантическите структури.

Що се отнася до това, че проектът е твърде дългосрочен, за да бъде замислен така още в началото – признавам, че не знам да ли е така. Знам обаче, че нашето мислене „до заплата" няма нищо общо със сроковете, мащабите и начина на мислене на лидерите, които гледат в перспектива от 20-30 и повече години. А диктаторите в имперски държави – и със столетия. Едни претенции на Путин към едни територии го доказват.