• С класа, аристократизъм, достойнство и талант актрисата е безценен дар в очите на нейните колеги

Днес тя можеше да е оставила зад гърба си много спасени животи, ако беше избрала, както обмисля някога, да посвети себе си на медицината. Само че решава да спасява по друг начин и вместо да лекува физическите болки, да се погрижи за душевните рани на човек чрез професията на артиста.

Така днес с деликатност, вроден аристократизъм и талант Цветана Манева навършва 80 г. (30 януари), ползвайки се с неоспоримия статут на жива икона на българското кино и театър.

"И хубавото, и лошото в живота е твой проблем, с който сам се справяш. (...) Три неща научих от мама - никога да не пропускам да казвам "Обичам те", когато ми се иска да го кажа, да не поемам вина за неща, които не съм извършила, и да казвам истината."

Манева оставя дълбока следа у всеки, до когото се докосва, и със самото си присъствие раздава куп безценни уроци за професията и за живота.

Теодора Духовникова: Научи ме да владея тишината на сцената

Цветана е една от най-красивите срещи в живота ми. Срещнах я на живо още като съвсем млада актриса, току-що назначена в Народния театър, където играхме заедно в "Домът на Бернарда Алба" - един фантастичен спектакъл, в който Цветана направи паметна роля. През годините обичта и приятелството помежду ни си останаха неотменни. Цветана ме е научила на толкова много! Обожавам начина, по който присъства в живота, на сцената, на екрана. Тази класа, тази овладяност, тази простота и дълбочина едновременно, тази вечна женственост, пропита с една особена философия и магичност.

Един от най-хубавите уроци, който имам от нея, е колко е важно да владееш тишината на сцената. Как да насочваш енергията и да изпълниш цялото пространство дори само с едно махване на ръката.

Цветана е икона. Наистина икона. Обичам я.

Яна Маринова: Красива душа с обков от желязо

Никога няма да забравя, когато говорих за първи път с Цветана Манева. Беше в Нов български университет. Изящна и същевременно твърда, с проницателен поглед, в който играе огънче на усмивка.

Учеше ме да съм лека, непретенциозна и точна. Даваше ми увереност. Свобода. Цветана те чува, когато ѝ говориш. Отговаря конкретно, никога общи приказки. Проникновена.

Красива душа с обков от желязо. Дълбоко благодарна съм, че имам шанс да се докосна до нея.

Александър Сано: Като дете мислех, че е френска актриса

Отскоро имам щастието да съм на една сцена с Цветана в проекта "за любовта..." по текстове на Яна Борисова. Не мога да кажа, че е сбъдната мечта, защото дори не съм си мечтал за това. Още от дете, имайки афинитет към киното, един от актьорите - без да ги разделям на жени и мъже, направил ми впечатление с небългарското си излъчване, с европейската си класа - е именно Цветана Манева.

Гледал съм я в черно-бели филми, гледал съм я в цветни и тогава винаги съм си мислил, че това е някаква минимум френска актриса. Тя е била още в моите детски представи със статут на икона.

В "за любовта..." мога да деля буквално мигове на една сцена с нея и това е суперподарък за мен в живота. Ще запомня завинаги случка от Летния театър във Варна. Дойде моят ред, излязох, казах си каквото имах, седнах после до нея и тя ме хвана и стисна силно за ръката, казвайки ми без думи, че явно е доволна от изпълнението ми. И това е един от най-големите професионални комплименти, които съм получавал някога.

Желая ѝ да бъде много здрава и одухотворена. И от чисто егоистични подбуди, за да можем ние другите да се радваме и да крадем от нея още дълго време.

Александра Сърчаджиева: Вселена! Парализирах се, когато я видях на първи ред да ме гледа

За мен е огромна чест, че имам възможност да бъда с Цветана Манева на една сцена.

Огромно щастие е да се докосна до тази изключителна жена, човек и невероятна българска актриса. Тя беше една от първите, които гледаха моя спектакъл "На живо" и след това ме чакаше с огромен трепет и вълнение, като ми каза прекрасни неща. А истината е, че аз, когато я видях в салона на първи ред, направо се парализирах от страх. Цветана е вселена и ние трябва да ценим големите актьори като нея.

Всеки един от нас има много какво да научи от тази изумителна жена и ако можем поне частица от нейния талант да имаме, значи сме много щастливи хора.

Христо Мутафчиев: Тя носи аристократично
достойнство

Аз съм щастливец, че съм работил с нея в една изключително любовна пиеса - "Харолд и Мод" в Малък градски театър "Зад канала". Един текст, който много ни сближи и много ме разтърсваше всеки път, когато го играехме. За мен това ще остане едно страхотно преживяване.

Тя е категорично един от най-добрите партньори, с които съм работил на сцена. А това, което ценя най-много в нея, е достойнството, което носи и по улиците, и в театъра, и в киното. Има едно аристократично достойнство, което не забелязвам у много други колеги. Тази мъдрост, която тя има, натрупана с годините, изключително много допринася за това нейно достойнство. Младите артисти могат да вземат като пример от нея да не говорят много, а да работят повече.

* Специално за 80-годишния юбилей на актрисата е създаден спектакълът "за любовта... Честит рожден ден, Цветана" по идея на Яна Борисова, който ще се състои на 22 февруари в Младежки театър "Николай Бинев".