- Драго, как ти се струва украсената София на фона на новината, че е на едно от последните места в класацията на добре уредени европейски столици?
- Тези дни се бях замислил дали аз съм се променил, или градът е станал по-различен. Столицата някак си ми изглежда по-хубава от предишни години. Може би съм помъдрял и не обръщам внимание на детайлите, а може и наистина да е станало по-приветливо. На всички ни е ясно, че украсата ни е много далеч от тези на други европейски столици, но поне вървим в правилна посока. Спомням си, че имахме една шега с приятели покрай десетилетието на ромското включване.
Сетихме се, че думата "цигания" остана да се използва само за празничната украса по Коледа,
а всичко друго вече беше ромски проблеми, ромски въпроси и т.н. Слава Богу, сегашният облик на столицата е далеч от циганията.
- Преди време имаше физически сблъсък с неправилно паркирал шофьор. Напоследък се говори, че сме станали по-толерантни на улицата. Забелязъл ли си подобна промяна?
- Неотдавна имаше предаване, свързано с кулутурата на шофьорите в България. Звъняха ми да коментирам и тогава обясних, че моят проблем беше с един агресивен и фрустриран човек от ежедневието. Можехме да се сблъскаме, докато вървим на тротоара, в магазина или на което и да е друго място. Проблемът не е в шофьорите, а в детинския начин, по който се опитваме да решаваме ежедневните ни спречквания. Първата мисъл е да се сбутаме, да се сблъскаме, а защо да не се разберем с усмивка и да не изпием по един чай заедно. Необходим е някакъв баланс в отношенията. Крайната лошотия и дори прекалената доброта винаги са ме притеснявали.
- Много от конфликтите ни трудно биха могли да се разминат само с прегръдка и чай.
- В живота ми доста често се появяват и отминават стресови ситуации. Някои ги предусещам отдалеч и успявам да се предпазя, но други наистина ти идват изневиделица. Сещам се за един неприятен случай. Синът ми току-що се беше родил. По това време бяхме пуснали наемател в наше жилище. Момчето изглеждаше симпатично. Нарочно му бяхме намалили наема само и само да знаем, че имотът е обитаван от свестен човек, който няма да създава проблеми, докато цялото ни съзнание е заето с грижите за бебето. Оказа се, че симпатичното момче е отдало апартамента на трети лица. Така хем се криеше и не си плащаше, хем е прибирал пари като хазяин. Не можехме да повярваме, че нещо толкова нелепо и идиотско ни се случва точно на нас. Типична стресова ситуация. В първия момент си представях как ще го намеря, ще го размажа, но после се осъзнах, че това са излишни емоции. Защо да го преследвам. Ако стъпя в кална локва, след това всички блата ли трябва да пресуша. Просто следващия път внимавам къде ходя. Лошото е, че подобни ситуации ми се натрисат през година-две и нарушават планираното ми ежедневие, вадят ме от равновесие.
- Звучиш прекалено подредено.
- Зодия Дева съм и сигурно имам заложено желание да планирам. Но не съм прекалено вманиачен, защото съдбата обича да проваля най-великите планове. Стремя се да съм наясно какво ще ми се случи през деня и да изпълня набелязаните задачи. В никакъв случай не стоя по цели нощи, за да чертая бъдещето на семейството ми. Не знам синът ми какво ще спортува след две години, нито къде ще се намирам самият аз. Разчитам, че нещата ще се подредят.
Понякога се блъскаш, бориш се и нищо не се получава,
а в други случаи сякаш някой те подбутва в правилната посока. В никакъв случай не искам да изглеждам като човек, който се е пуснал по течението. Обичам предизвикателствата и затова пробвам да се занимавам с все повече и повече неща. И в същото време опитвам да се развивам там, където съм добър. Математиката не ми се отдава, в пазаренето също не съм добър. Затова и никога няма насила да се боря с цифрите, нито бих станал борсов посредник. Силата ми е в откриването и разказването на добри истории. Това ще е моят поток, в който следвам течението.
- Разкажи някоя интересна история?
- Имаше случай, който исках да представя във "Всяка неделя". Моята приятелка - водещата и певица Гергана Турийска, ни покани при баба си и дядо си в едно казанлъшко село. Дядо Данчо и съпругата му са весели и щастливи хора и според Гергана щяха да се зарадват, ако ги посетим. Наситина ни се зарадваха, а дядо Дончо извади албумите и започна да ми разказва за неговия приятел Хорст. Въпросният Хорст от бившето ГДР и нашият дядо Дончо се запознават преди 40 години и тогава се ражда една велика дружба. Всяка година се виждат, разменят си снимки, честитят си празници и се чуват по телефона. Та дядо Дончо пи една малка ракийка и в най-големи подробности започна да ми разказва за разговорите с Хорст. Германецът му заявил в прав текст: "Дончо, ти тая ливада не бива да я косиш. Остави я тяка, защото е красива." Мина ми през акъла, че за подобен спор около ливадата на дядо Дончо са му необходими много добри познания по немски език. Оказа се, че той не знае бъкел немски, а Хорст е също толкова зле по български. И тогава си дадох сметка, че разговорът между тия двама човека през последните 40 години е над думите. А най-интересното е, че те си говорят по телефона. Единият започва на немски, а другият просто казва "да, да, да" и накрая наистина всичко е разбрал. Това наистина е уникален случай.
- Защо не успя да направиш репортаж?
- Постарах се много, но не беше писано. Свързах се с немските дядо и баба, тъй като аз поне знам добре немски. Трябваше да организираме скайп връзка, въпреки че и двамата нямат компютри. Тук включихме внуците и правнуците. Постоянно отлагахме снимките. Тъкмо бяхме готов,и и дядо Хорст го поканиха на сватба и пак се провалиха снимките. А щеше да е супер да покажем това приятелство, което е преодоляло езиковите различия и всички други препятствия.
- Сигурен ли си, че са се разбирали или просто са си въобразявали какво говори човекът отсреща?
- Исках да покажа този уникален документ и хората сами да решат дали вярват или не. А сега се питам дали, ако бях успял да я снимам, нямаше да разваля тази история. Някои щяха да гледат и да си кажат: "Е, това ли е?" Понякога хубавите истории не бива да бъдат разчепквани, разрязвани и показвани изцяло.
- Твърдиш, че обичаш предизвикателствата и влизането ти в екипа на "Всяка неделя" със сигурност е било такова. Защо напусна?
- Изкарах около месец във "Всяка неделя". Наистина предаването беше предизвикателство, и то по две линии.
Достатъчно признание е, че ме поканиха и, разбира се, трябваше да се докажа. Лесно е да попаднеш някъде, но е трудно да се задържиш.
Другото изпитание беше срещата ми с ерудит като Кеворкян и търсенето на общ език и подход към събитията, за да се превърнем в екип. Попаднах в една доста различна обстановка от тази в "Дарик" и много бързо осъзнах, че е невъзможно да съвместявам радиото с телевизията. Трябваше да се посветя само на "Всяка неделя", но това щеше да е неизгодно финансово за мен и семейството ми. Нямаше как всички хора да се съобразяват с моя натоварен график, а в същото време някои от колегите сигурно са си помислили, че кой знае какви пари вземам в телевизията и че съм се превърнал в печалбар. Реших да се съсредоточа само върху работата си в "Дарик" и за да съм чист пред съвестта си, направих още една своя рубрика, която се казва "Питанка".
- Наистина ли се работи толкова трудно с Кеворк Кеворкян, колкото твърдят негови бивши колеги?
- Той винаги е имал статут на човек, който не е от лесните, ако мога да използвам този израз. Според мен Кеворкян защитава този статут, тъй като това го прави различен от останалите. За малкото време, докато бях във "Всяка неделя", имахме перфектни отношения с него. В професията съм имал шанса да работя с емблематични имена в медиите като Радосвет Радев, Кеворкян, Юлий Москов и, разбира се, Хачо Бояджиев, който ме покани в предаването "Полет над нощта".
- И за него още се говори, че е бил конфликтна личност в отношенията си с колегите.
- Чувал съм подобни твърдения, въпреки че аз никога не съм имал проблем с Хачо. Когато имах шанса да работя с него, тайничко го наблюдавах, за да се уча. Успявах да пресея положителното от отрицателното. В края се оказа, че съм взел от него повече, отколкото съм отхвърлил. Новината за края му ме завари в ефир. Мислех, че съм подготвен за този край, тъй като Хачо живееше на ръба. На 80 години продължаваше да работи неуморно. Щом научих, че е починал, се опитах да реагирам адекватно. Но изгубих контрол. Разревах се. Чувствах се безсилен да спра тази чисто естествена реакция. След това изслушах записа, за да видя дали не съм звучал като позьор, дали не съм се изложил. Слушателят не е длъжен да ти търпи лиготиите и позите. Винаги се стремя да съм максимално зъл и суров критик към себе си.
- Като казваш критика, се сетих за "Евровизия", която винаги е разбивана на пух и прах от медиите и която ти води две години подред.
- Когато за първи път бях водещ, конкурсът наистина имаше отвратителен имидж. Не знам дали ме избраха, защото мога да го подобря, или просто никой друг не е искал да се захваща с тази работа. Тогава спечели Мариана Попова и нещата потръгнаха, а втория път Елица и Стунджи победиха и "Евровизия" стана бяла и хубава. Точно тогава решиха, че няма да съм водещ и тя пак тръгна надолу.
- След това те наследи Драго Драганов. Случвало ли ти се е да те объркат с него?
- Непрекъснато ми бъркат името. Имам теория, според която във всяко семейство Драганови рано или късно някого го кръщават Драгомир, тъй като Драган отдавна излезе от мода. Когато си кръстен Драгомир, хората инстинктивно ти лепват и фамилията Драганов. Същият проблем го има и моя приятел - режисьора Драго Шойлев. И него го бъзикат и от време на време му викат Драго Чая. Подобна грешка би могла да ме подразни. Лафът е, че каквото и да говорят за теб, важното е да ти изписват името. За мен говорят хубави неща, но не ми казват правилно името. Вече си давам сметка, че не става дума за умишлена грешка.
- Вярно ли е, че си страхотен кино маниак?
- Ще ти разкажа друга наистина изключителна история за самия мен, свързана с тази ми страст. Наистина съм болен маниак. Не знам откъде идва. Може би съм нереализиран актьор, а и едно време фантазията ми летеше заедно с космическите кораби от "Междузвездни войни". От години правя огромна колекция от DVD-та, а в главата си пазя още по-големи познания за филми и актьори. Случи се така, че преди три години съдбата ми се усмихна и ме пратиха в Лондон на наградите в конкурса за късометражен филм на списание "Емпайър". Това е най-влиятелното филмово списание на Стария континент. Мислех си, че ще отида и някой от списанието ще ми връчи лист с победителите. А то се оказа, че съм поканен за самото място на събитието. Една хубава мартенска вечер попаднах в залата на луксозен хотел заедно със световни звезди, които няма как да откажат на "Емпайър". Разминавах се с Гуинет Полтроу, Гай Ричи и Джъд Лоу. А това бяха англичаните.  Покрай мен минаваха Джеймс Камерън, Кристоф Валц, който тъкмо беше взел Оскар.
На всяка маса стоеше поне по една звезда от мой много любим филм. Бях като дете в сладкарски магазин. Стоях си кротко на мястото и знаех, че трябва внимателно да запомня всяка секунда от вечерта. Не бих си позволил да започна да снимам, да ги преследвам за автографи и да разваля момента. В началото на вечерта имах причина да се опитам да стана невидим.
- Какво имаш предвид?
- Не бях подготвен да съм в един и същи ресторант с толкова кинозвезди. Не си бях взел костюм. Пристигнах издокаран в дънки, риза и кожено яке. Викам си: "Леле колко цървулско е да попаднеш на това място и да си облечен по този начин." Точно в този момент започнаха да пристигат и английските кинаджии, които бяха облечени в дънки, ризи и кожени якета. И ето че фотографите започнаха и мен да ме снимат, вземайки ме за известен човек от киногилдията.
- Такова събитие в България задължително ще бъде последвано от пищен коктейл с много ядене и пиене.
- На въпросния коктейл най-големите звезди не дойдоха. Те просто са предупредени от агентите си да не посещават събития, на които всички присъстващи не са предварително одобрени. Какво ми пречи на мен да извадя телефона и да започна да снимам. И все пак някои като Крисфър Валц ("Гадни копилета", б.а) и Джоуи Салдана ("Аватар") се бяха измъкнали от хватката на агентите си и присъстваха. Но никой не си махна главата от пиене. По-скоро на преден план излиза общуването. Не че и нашето веселие е нещо лошо. Там дори ми се стори малко сухарска атмосферата.
- Прегледах ти фейсбук профила и сред приятелите ти видях известна порноактриса. Какъв по-точно е случаят?
- Заговори ме един ден на английски дама, която се подвизава под името Санди Уестгейт. Скептичен съм към хората, които ме заговарят. Влязох да видя профила, който беше пълен с много лъскави снимки - поредното доказателство, че е измама. А който си направи труда да напише името в гугъл, ще разбере, че става дума за красавица, която е много навътре в порнобранша, ама наистина много навътре. Разсмях се на идеята, че Санди ме е намерила точно мен.
- Не прехвърли ли наум варианти на приятели, които си правят майтап?
- Убеден бях, че много бързо ще разбера кой е. Този път разгледах по-подробно профила и видях 3000 снимки на Санди, пускани през последните четири години. Стана ми ясно, че няма как мой приятел да е подготвял толкова дълго време една шега. Помислих си, че е фенски профил, но вътре имаше снимки как яде паста, как разхожда куче, пред телевизора у дома. На тях въпросната красавица е без грим и много други жени биха се замислили дали да ги пуснат. Тогава за първи път се усъмних, че може и да е истинската порноактриса. Известно време разказвах, че може би истинската Санди се е запознала с мен. След известно време проверих приятелите й и се оказа, че там са най-добрите в бранша. Пуснах на няколко от въпросните актриси покани за приятелство и за една седмица се сприятелих с цвета на порноиндустрията във Фейсбук.
- Много мъже моментално ще те обявят за късметлия.
- Историята не приключва дотук. След като си направих страницата на моята рубрика "Питанка", успях да присъединя всичките си приятели към моята страница, включително и порноактрисите. Сред тях е и горещата Индия Морел. След няколко дни един от слушателите ми беше задал въпрос в страницата на "Питанка" - защо на "Ювентус" казват "Старата госпожа". И Индия Морел на чист български даваше най-добрия възможен и пълен отговор. Смях се от сърце. Човекът зад фалшивия профил беше проявил чувство за хумор, разкривайки, че е нашенец и на всичкото отгоре е луд футболен фен. И все пак още не съм убеден дали Санди Уестгейт е истинска или фалшива. Все пак фейсбук не е нещо, което трябва да бъде приемано насериозно.
- Как ще прекарате празниците?
- Ще бъде купон, както винаги. Дребният пише писма на един нов Дядо Коледа. Вече е осъзнал, че Добрият старец е на "ти" с новите технологии. Първо се обади до централата на едни от мобилните телефони, след това написа писмо, а накрая пратихме и мейл. Мисля си, че съвременните технологии сякаш действат в услуга на Дядо Коледа. Той беше в криза през 90-те, когато децата прекалено лесно осъзнаваха, че няма как един единствен възрастен дядо да доставя толкова бързо подаръците по целия свят. Докато сега децата могат с едно телефонче да се чуят с приятелче на другия край на света и това им дава увереност, че и подаръците могат да бъдат раздадени само за една нощ.