Заради разрушената ВиК мрежа водата в столицата е мръсна, хората се провират между ями, пълни с отломки, жици, релси, и надвиснали над главите им развалини

ОФ се меси в работата на групите, ремонтира безплатно къщите на активните борци

София към средата на 1944 г. е потънала в кал, локви, отломки, сгради, заплашващи да рухнат всеки момент върху преминаващите софиянци, ями от бомби, висящи жици, тръби, трамвайни релси. Хората едвам си проправят път между развалините. Гледката след бомбардировките по време на Втората световна война от страна на антихитлеристките сили (14.11.1943-17.04.1944) е потресаваща. Последните сирени вият 4 пъти на 9 септември, после на 10-и и накрая на 22-ри и 28-и, но без над главите на столичани да се изсипят още бомби.

Още по-страшно обаче е, че водата е мръсна, защото ВиК мрежата също е сериозно повредена. Дори и оцелелите къщи са без нормално водоподаване. Опасностите от епидемии са реални. Особено тежко е положението на 10 януари 1944 г., когато столицата за първи път е атакувана и през деня, и през нощта. Загинали са 447 цивилни и двама пилоти по данни на Националния военноисторически музей. По този повод царица Йоана пише в спомените си: "На 10 януари София бе безпощадно бомбардирана от американската авиация в продължение на три часа. Черквата "Св. Седмочисленици" бе засегната и разрушена. Тя беше пълна с трупове, наредени за идентификация.

Не се намираха ковчези за погребенията, нито подходящи платнища, за да се скрият труповете. Използваха се стари вестници."

По време на дневната бомбардировка спира електроподаването, затова през нощта няма как сирените да дадат сигнал за тревога и хората не са се скрили в бомбоубежищата. „Не са се сетили, че може да бият камбаните на църквите. Само тези на храм-паметника "Св. Александър Невски" се чуват на 30 км разстояние", коментира проф. Румен Нейков, син на арх. Любомир Нейков, назначен за отговорник по възстановяването на столицата. Подчинен е лично на легендарния кмет Иван Иванов.

Всъщност правителството на Добри Божилов започва тази дейност още в края на 1943 г., но всичко ремонтирано е сринато по време на най-опустошителните атаки – на 10 януари и 30 март 1944 г. След последната бомбардировка на 17 април стартира следващото разчистване. Впоследствие задачата е прехвърлена към дирекцията по възстановяване в общината.

Първата ѝ работа е разчистване на куповете отпадъци и запълване на бомбените ями, пише Никола Генев в сп. "Сердика". Сградите са разпределени в 4 категории и започват с напълно разрушените и най-леко пострадалите. Следващият етап е да се досъборят и изчистват опасните постройки, надвиснали страховито над минувачите. Чак тогава идват по-сериозните ремонти.

Пред служителите по възстановяването се явява неочакван проблем - когато арх. Нейков описва пострадалите сгради, установява, че част от тях са незаконни. И пита знаковия софийски кмет Иван Иванов какво да правят с тях. Градоначалникът лично се разпорежда да ремонтират всички постройки, независимо какъв е статутът им. Разрушени или повредени са имотите на 11 000 собственици - общо 12 179 сгради според записките на арх. Нейков, описани от сина му.

Градът е разделен на 20 района, като за всеки е предвидена отделна група. Дирекцията към общината, която се занимава с това, е получила право от Министерския съвет да блокира всички строителни материали от страната. Разпоредено е, че ако не може да се спазарят доброволно по нормираните цени, да се реквизират.

В София са командировани майстори от цялата страна. Общият им брой е 184-ма.

Освен сгради и къщи са разрушени 56 000 кв. м паваж и тротоари, както и 10 000 кв. м бордюри, съобщава сп. "Сердика" през 1947 г. Според данните през 1944 г. са поправени пътища и паважи за 7 млн. лв., през 1945-а – за 42 млн., а през 1946-а – за 82 млн. Тогава решават, че ще поставят настилка не само в центъра, но и по кварталите.

За цялата тази работа е добит 4000 кубика чакъл, 6000 куб. м ломен камък и 3,5 млн. павета от кариерите във Владая. Така 22 улици са били напълно покрити с бетон и паваж с обща площ 37 260 кв. м до средата на 1947 г. Възстановени напълно са три моста. Други

33 улици са отдадени на предприемачи за възстановяване.

Тяхната площ е 43 717 кв. м.

Дъски, летви и греди са доставени от Самоковско, Разложко, Пазарджишко и Пещерско. Дирекцията на горите и лова осигурява около 15 000 куб. метра дървен материал.

Интересен е казусът със стъклата. По този повод е издадена заповед, в която се забранява да се поставят прозорци на "ненормирани баснословни цени", каквито сведения има. "Стъкла има за всички", казват възстановителите. Затова се заповядва тези, които имат наличност, да я обявят, за да няма спекула с цените.

Доставени са още вар от Сливница и Земен, а 5,5 млн. керемиди и капаци – от цялата страна.

Тъй като водата е мръсна, една от първите задачи е и строителството на нова ВиК система. Повредите по нея са 3000 на брой, като от бомбардировките е пострадал и главният резервоар тогава, който се намира при Семинарията. Доставени са 3000 м водопроводни тръби с диаметър от 60 до 300 мм и 10 000 м канални тръби с вътрешен диаметър от 10 до 140/210 см. Общо всичко това струва 100 млн. лв. Част от тръбите са докарани от чужбина.

Градската канализация гълта още 70 млн. лв., но това е само първият етап. За втория е трябвало да се предвидят други 60 млн. лв. Станцията за пречистване на каналните води заработва чак през 1947 г.

Въпреки мръсотията за кратко време след войната София става двойно по-населена. Прииждат нови хора, но постепенно се връщат и евакуираните софиянци. Те са били изпратени в 5 области – Софийска, Благоевградска, Плевенска, Врачанска и Пловдивска, добавя проф. Нейков. Общо 500 000 души. Всички пансиони и вили са предоставени за бягащите от бомбардировките. Цените на леглата са определяни от местните кметове.

Пострадалите при въздушните нападения пътуват безплатно

при евакуацията си. А тези, които бягат превантивно, ползват 50% намаление на билетите, добавя проф. Нейков. Бедните столичани и семействата на военните ползват без пари влакове, автобуси и параходи. БДЖ отпуска специални композиции.

Но започват проблеми между евакуираните и техните хазяи. Първо, столичани няма какво да работят в провинцията, което води до невъзможност да си плащат наема и да се прехранват. Това създава напрежение с приютилите ги хора, разказва в своите мемоари Дочо Христов, министър на вътрешните работи и здравето, осъден впоследствие на смърт от Народния съд и екзекутиран.

Бюджетът все пак е отпускал средства, но не на всички. Помощ по 30 000 лв. са получили членовете на семейството, чийто глава е загинал при нападенията.

Впоследствие, след 1944 г., 59% от фамилиите, чиито къщи са изцяло или частично разрушени, са определени като икономически слаби, които нямат пари да възстановят жилищата и терените си. През 1947 г. е приет Закон за подпомагането им. По него е сформирана комисия, която да прецени загубите на всеки конкретен имот и да прецени каква помощ може да се предостави.

Но Отечественият фронт предоставя първите привилегии на активните борци против фашизма и капитализма. Те получават правото районните архитекти да платят за ремонтите на жилищата им. Това е регламентирано в наредбата за подпомагането им.

Групите по възстановяване се сблъскват с нередности от всякакъв вид. Например,

липсват камиони за превоз на материалите.

Според постановление на Министерския съвет от края на 1944 г., на дирекцията е трябвало да се предоставят 25 броя, но това не се случва. Същото е и с жп превоза - не е осигурен. А доставките стояли по складове, без да бъдат придвижени. Например на гара Гебедже (днес Белослав, Варненско) имало 54 вагона стъкла, които не потеглят.

Такова е положението и с работната ръка. Правителството на ОФ е наредило с постановление да се формират две трудови дружини от по 1000 души за възстановяването, но вместо тях са изпратени само 200 души трудоваци.

Но още по времето на царското правителство възстановителите се сблъскват и с други проблеми - липсват бензин или гуми за камионите, които превозват материалите. В желанието си да свършат работа, групите набират каруци, но те се движат бавно и могат да поемат по-малък товар - така излизат по-скъпо, съобщава още проф. Нейков, базирайки се на спомените на баща си Любомир Нейков. Транспортът, материалите и работната ръка са кът и това спъва възстановяването.

Но след идването на Отечествения фронт на власт се появява още една пречка – пратениците му. Според рапорт на арх. Гено Николов, началник на групата за възстановяване на държавните сгради, до директора на службата, новата власт иска да се меси в администрацията, разпределението на бюджета и материалите, "кое да се прави и кое – не, кому ще се даде и кому – не". Вместо в помощ на директора, стана обратното – те станаха директорите". Така Николов се оказал изолиран.

В крайна сметка минават около 15 години, преди София да изчисти изцяло отломките след бомбардировките. "Голяма част от знаковите софийски сгради - Народното събрание, Софийският университет, Държавната печатница, храм-паметникът "Александър Невски", Централната минерална баня и други, са възстановени във вида отпреди бомбардировките - обяснява Даниел Иванов от Регионалния исторически музей в София. - Едни от тях - като Централната жп гара и театърът "Иван Вазов", търпят цялостни или частични промени и реставрации по-късно по време на управлението на социалистическата власт и не са вследствие на бомбардировките от 1944 г.

Централната част на София в района на булевард "Княз Дондуков-Корсаков" и улиците "Търговска"

(днес не съществува - била е около метростанция "Сердика"), "Леге", "Знеполе", "15 ноември", "Арда" и "Марица" търпи значителни щети на сградния фонд. Въпреки тези разрушения районът е разчистен след войната, но не е възстановен, като е взето решение от социалистическа власт на това място да се изгради новият център на столицата."

Той съвпада с историческия римски форум на Антична Сердика, но никой не се е погрижил да потърси археологически находки при разровените софийски улици и площади. Според експерта липсват точни и ясни данни дали са открити някакви артефакти при разчистването. Очевидно грижата за древната история не е била приоритет за новата социалистическа власт. Изчезналите археологически свидетелства не са пресметнати в общата загуба за столицата от атаките. Тя е изчислена на 24 млрд. лева – малко по-малко от половината от приходите в бюджета за 1947 г. (51,4 млрд. лв.).