• Психологическа теория - зададено е, икономическа - зависи от растежа на доходите

Наистина ли българите са най-нещастните в Европа, каквато е статистиката на Евростат от години наред? По скалата от 0 до 10 днес нашият резултат е 5,3. А през 2018 г. е бил 6,6, което означава, че вървим надолу.

На какво се дължи и от какво се определя

чувството за удовлетвореност от живота и защо само няколко пункта преди нас излязоха германците (6,5), а румънците, които имат подобен на нашия стандарт, са на трето място в класацията (оценка 7,7)? Първи са австрийците (7,9), втори - поляците.

В психологията има една теория на зададените точки, че всеки човек има генетична даденост колко щастлив ще се чувства. Разбира се, предопределеността може да се повлияе от различни събития през живота му - тежък развод, загуба на работа, сериозна болест. Но според тази теория с течение на времето първоначалното ниво на удовлетворение ще се възстанови. Така че обективните обстоятелства играят малка роля.

Икономическото схващане пък предполага, че постоянният растеж на доходите предопределя хората да са все по-доволни. "Повече е по-добре" е мотото на тази хипотеза и тя не отчита субективните усещания.

И в единия, и в другия случай обаче задължително присъства здравето на индивида, защото то до голяма степен определя чувството за щастие. Съвсем естествено е, че при младите позитивната нагласа е по-често срещана. С годините се появяват болести, което води и до песимизъм.

Факторите, които влияят върху удовлетворението ни от живота, са много. Очевидно благосъстоянието не е гаранция. Но

щастието не означава да се усмихваш нонстоп,

нито да тренираш няколко спорта, да си позволяваш всичко, което искаш, или да вечеряш на свещи веднъж седмично. А дори и да успяваш да си направиш планове и да си сигурен, че ще има условия да ги реализираш, пак не е задължително да си щастлив.

По този въпрос вероятно отговорите са точно толкова, колкото и хората на Земята.

Д-р Любомир Канов:

Държим се психологически инфантилно

Отказваме да носим отговорност, като зли, непораснали деца сме. Чакаме някой нещо да даде, а не да го отвоюваме със свои сили, казва психиатърът

- Д-р Канов, на какво се дължи, че българите се оказаха почти еднакво нещастни с германците? Има ли нещо общо между нас?

- Не мисля, че с германците имаме подобен манталитет. Приближаването не се дължи на нашето издигане нагоре. По-скоро обективни фактори снижават тяхното усещане за добруване. Първият е спадът в икономиката, какъвто у нас няма, но там освен това тя се преустройва на зелени основи. Второ,

те носят огромно данъчно бреме,

както и бремето на трансформацията на системата им за енергийно обезпечаване. Трето – натоварени са с грижи за огромен приток от т.нар. бежанци. А и в крайна сметка германците са народът, който плаща най-високите сметки за интеграцията на Европа и подпомагане на различните държави, които зависят от силните икономики.

- Защо България трайно е в дъното, при положение че Румъния, която е сходна с нас по стандарт, е на трето място в Европа по щастие?

- Това е интересно, защото генетически и по история си приличаме с румънците. Повишаването на техния оптимизъм е свързано с усещането за облекчение от комунистическия и посткомунистическия гнет. Всичко - като се започне от спецслужбите и се мине през всички центрове на властта, владееше една класа, доста подобна на нашата посткомунистическа, съставена от кадри на Секуритате, на бившата партийна номенклатура, техните деца и връзки.

- Защо при нас няма подобно облекчение?

- Защото не е настъпило, тук няма Кьовеши и нито един посткомунистически престъпник

не е вкаран в затвора.

Второ, руската постсъветска агентура е по местата си, без да бъде изкоренена. Това, директно или индиректно, тегне върху душата на един народ. Българинът може да не го осъзнава, но го усеща като своеобразна несвобода - от икономически връзки, които са обект на рекет и нечестност, през тайни финансови зависимости, та до съдебния и прокурорски произвол. Всичко онова, което създава усета за сянка, за сенчеста, задкулисна икономика и държава, в крайна сметка се отразява в униние, психологическа апатия. Липсва яснота, честност и правосъдна справедливост. Това се добавя към националната ни психология, която, като се сетим за тъжните народни песни, е склонна към песимизъм.

- Защо сме склонни към това?

- У нас светлината на надеждата винаги е идвала отвън, а не отвътре. Винаги сме се надявали. Почти всичките ни пожелания започват с "Надявам се, че..." или "Дай, Боже...". А не с "вярвам". Народът чака някой да даде, а не ти да вземеш нещо със собствени сили, храброст и битка. Не сме отвоювали съдбата си със собствени усилия и поради това ни липсва оптимизъм.

- Тоест не се чувстваме свободни или не искаме да се почувстваме свободни?

- Повечето от българите очакват да бъдат освободени, убеждавани са в това, както и че не са свободни, а зависят от нечия чужда воля – от тази на върховния господар

до обикновения чиновник зад гишето.

- Социологически проучвания показват, че в сравнение с 2022-ра все пак има много малък процент повишение на усещането, че 2023-та е била по-добра. На какво се дължи това?

- В тези допитвания се отразява преминаването на пандемията и бледият засега оптимизъм, че България има правителство след ужасяващите временни кабинети на президента Радев, които тласкаха страната в безвремие и в посока Русия и Путин. Особено при по-младите хора. Вероятно приемането на бюджета, промените в конституцията и развитието за Шенген и еврозоната дават доза оптимизъм на по-продуктивната класа.

- От какво зависи усещането за щастие на българите?

- Как бих се радвал да владея универсалната формула за това! Това е най-субективното нещо на света, но има универсални неща - здравето, семейството.

- Тук стигаме до проблемите в здравеопазването и образованието... Как хората да са щастливи, като здравето и бъдещето не може да бъде сигурно?

- Като лекар бих ги посъветвал да разчитат на себе си и да се грижат по-добре за здравето си, за да избегнат болести, които са предотвратими. С по-добро отношение към своето тяло, хранене, физическа активност и отказ от пушене и прекомерно пиене. Тоест мерки, които не зависят от държавата и за които не трябва да обвиняват държавата. По-лесно за повечето българи е да обвиняват някого другиго, вместо себе си. За съжаление, и най-доброто здравеопазване не може да ни осигури безсмъртие, но малко повече внимание и грижа за себе си и за средата, в която живеем, би помогнало.

- Защо все обвиняваме някого другиго?

- Донякъде е наследство и от комунизма, но не само. Има и традиция от столетия. Българинът е живял 5 века в държава, която не е негова, никога не е имал чувство за принадлежност към нея. За много българи и досега родината започва от техния праг, събуват си обувките, чистят я вътре, а отвън може да е всякаква свинщина.

Чувството, че са стопанин на държавата, не е достатъчно развито у българите и те са обществено отчуждени. Една голяма част не се чувстват отговорни за заобикалящото ги и го обвиняват за своето злощастие. Адът - това са другите. А всъщност

имаме достатъчно трески за дялане,

които не виждаме. Страшно лесно е да седиш на пейката пред срутената си ограда, без зъби, да гледаш със злобен поглед отминаващите, да псуваш, вместо да се надигнеш и да си ремонтираш оградата, да си измажеш къщата и да си оправиш зъбите.

Има едно желание да локализираме нашите проблеми извън нас, да ги екстернализираме. Отправяме обвинения не към своето поведение, а към чужди външни сили – държавата, другите, обществото, международното положение, късмета или природата - всичко, но не и ние. Значителна част от българите се държат психологически инфантилно, като отказват да носят отговорност. Има нещо много интересно - сякаш отстрани изглеждат като зли, непораснали деца.

- Яростното противопоставяне между русофили и русофоби оказва ли влияние върху нашето усещане за щастие?

- Хората, които са привикнали към ярема, живота като зависими безправни същества в комунистическо време, от доста време са извън зоната си на комфорт. Лошото е, че пренесоха към следващото поколение това недоволство.

Говорят за демокрацията като за нещо лошо,

отъждествяват онова, което е робство, с хубавото време, спокойния социализъм, където всички са били равни, могли са да крадат малко от завода или са имали частно в двора, но не е било нужно да мислят.

Живеели са в една социалистическа аркадия. Тъгуват за големия брат, където всички паметници с шмайзери са ги пазили от необходимостта да мислят със собствените си глави. Тъгуват за времето, когато тъпият можеше да е по-горен, мързеливият да се качи на главата на работливия, а крайно нискочели хора с властови амбиции можеха да управляват държавата 35 г.

Проф. Маргарита Бакрачева:

Всеки ще каже, че е щастлив, ако не се налага да си пише оценка

Спадаме към нациите, които се страхуват от хубавото. Това ни прави по-цинични, казва психологът

- Проф. Бакрачева, защо българите постоянно са по-нещастни в сравнение с другите европейци?

- На първо място зависи от начина на изследване. В този случай измерват не точно щастието, а удовлетвореността от качеството на живот. Щастието е повече в емoциите, семейството, любовта, а не са материалните неща, докато удовлетвореността и качеството на живот е отражение на това какво имам, какви са пътищата, по които карам. Тоест включва важни аспекти, но не се припокрива напълно с думата щастие.

- А тогава защо тази година предпоследна излезе Германия, която има силна икономика и качество на живот?

- Обикновено такива изследвания показват трайна тенденция - всеки народ държи една постоянна линия. Но има външни характеристики, с които са свързани оценките, които правим, и те може да станат причина за изместване нагоре или надолу. Зависи от конкретните измерители, спрямо които се оценяват - как оценяват качеството на услугите, сигурността или други. Резултатът може да се промени.

- След като Германия e силна икономика и с висок стандарт, очевидно усещането не зависи от стандарта. От какво тогава зависи?

- Стандартът на живот е само една от характеристиките. Класическите фактори са брутният вътрешен продукт, удовлетвореността от нивото на демокрация и свобода, сигурността на средата. Така че удовлетворението зависи от повече условия, не само от финансовото състояние. Важно е и доколко се чувстват сигурни да си определят цели и да ги постигнат. Сигурността на средата, доверието в институциите и медиите, което се разклати доста по време на пандемията, имат рязко отражение върху благополучието като цяло. Навсякъде нивото на несигурност нарасна.

- Защо българите сме склонни към песимизъм?

- Едното обяснение е народопсихологията.

- От какво се е обусловила?

- То е като личностните черти. По същия начин са се обусловили и културните измерители.

- Искате да кажете, че е някакъв вид ген ли?

- Да, може да го оприличим. Ние спадаме към културите, които крият хубавите неща. Казваме "много хубаво не е на хубаво", не искаме да показваме позитивните си емоции. Като резултат хората стават по-цинични, по-малко се радват на доброто. Има една концепция за страха от щастие, който не е характерен само за България, но у нас е по-изразен.

- Кое е второто обяснение за склонността ни към песимизъм и отхвърляне на щастието?

- Вторият фактор е натрупването на хронично недоволство и несигурност. Едно от отраженията на пандемията е съмнението, че държавата си върши работата. Това ни прави по-резервирани.

- А ние и преди пандемията не вярвахме толкова на институциите. Наистина ли сме толкова нещастни, колкото се изкарваме?

- Има един парадокс. Ако попитаме когото и да било на улицата дали е щастлив, ще отговори положително. Но когато на човек му се зададе скала от 0 до 10, той казва друго. Това е по-скоро като маска и не променя факта, че успяваме да се радваме на нещата, които имаме, стига да не се налага да ги измерваме количествено. Ако го попитаме защо е щастлив, ще каже, че има приятели, семейство, здраве, любов.

В единия случай отговаряме спонтанно, а когато видим скалата, вкарваме различен смисъл. Резултатите са доста по-оптимистични, ако няма количествено измерване.

- Богатството влияе ли върху усещането за щастие?

- Зависи от личната оценка, за всеки от нас обективните 1000 лв. имат различно значение. Сравняваме какво можем да си позволим, а не обективния доход.

- Човек с 5000 лв. заплата по-щастлив ли е от този с 1000 лв.?

- Зависи какво може да си позволи с тези 5000 лв. Ако иска да си купува неща от 7000 лв., очевидно няма да са му достатъчни. Въпросът е доколко успяваме да се вместим в бюджета си и с кого се сравняваме. Ако е с този, който има по-малко, може да се чувстваме по-добре. Ако е с този, който ни превъзхожда, ситуацията е различна. Огледалата, в които се оглеждаме, определят субективното усещане.

- Да го кажем така - многото пари носят ли щастие?

- С повечето пари се повишават целите и желанията, така че може да сме щастливи, ако оценяваме това, което имаме. За съжаление, обратната линия - хроничната липса на пари, 100 процента води до негативни преживявания и липса на щастие.

- Българите са много болни, но когато сме здрави, оценяваме ли го достатъчно, за да се наречем щастливи?

- Обикновено спираме да си даваме сметка за нещата, които имаме, докато нещо не ни разтърси. Тази нагласа за "майндфулнес" - психологическата перспектива да виждаме и позитивите, и негативите, е единственото, което може да ни предпази. Иначе приемаме всичко, което имаме, като даденост и искаме още и още.

- Тоест не можем да усетим щастието и ставаме ненаситни, така ли?

- Щастието е навсякъде около нас, стига да имаме очи да го забележим.