• "Вицешампиони" сме в Европа по употребата им. Възходящ е трендът за повече от 10 години. За 2021 г. сме изпили над 58 милиона дневни дози
• Стойчо Кацаров: Причината е незнание, слаба образованост, ниска култура, чул нещо и да го "пробва"

България е единствената страна в Европейския съюз, която бележи сериозен тренд нагоре в употребата на антибиотици в периода от 2012 до 2021 г. Данните са на Европейския център за превенция и контрол над заболяванията и се отнасят и за доболничната, и за болничната помощ.

Последната обобщена информация - за 2021 г., сочи, че сме на второ място в страните от Европейския съюз, с 24,4 дневни дози на 1000 души. Или над 58 милиона дози за годината. Това е

повече от средното за Европа,

където числото е 16,4. Ние сме на второ място след румънците (25,7). На трето място е Гърция. Разбира се, далече сме от най-злоупотребяващата нация в света - монголците (с 64,4 дози на 1000 жители). Това не може да ни успокоява, защото европейската класация само потвърждава, че здравеопазването ни куца.

На другия полюс в ЕС са страни като Нидерландия, в която делът на дневните дози антибиотик за 2021 г. например е три пъти по-малък, отколкото при нас. А средната заплата там е 3 пъти по-висока от нашата.

Разликата не е само в стандарта на живот, а и в начина на функциониране на системата. Там също има болници, в които се използват доста антибиотици. Но на Запад първото, което всеки лекар получава, когато постъпва на работа в лечебно заведение, е алгоритъм за лечение за всеки конкретен проблем. И много строго разписани стъпки кога и как да се дава антибиотик или каквото и да е друго лекарство. Следят се показателите на пациентите и всичко - от първия до последния ден от престоя им, е посочено.

За да се назначи антибиотично лечение, би трябвало да се направят кръвни изследвания на болния, които да покажат, че точно това може да му помогне. Ако случаят е по-тежък, консилиум го обсъжда и се съставя протокол. Въз основа на препоръките ръководството на болницата изписва съответния препарат.

А в България схемата е различна - няма утвърден алгоритъм, всичко е по преценка на лекаря,

а шефовете на лечебните заведения поръчват определени видове медикаменти, които може да не са подходящи за конкретния пациент.

"У нас винаги са се употребявали много антибиотици, но от директорите зависи какви точно се доставят в болницата. Аз лично използвам посявка (проба, която показва какво може да убие конкретната бактерия). После изписвам наименованието на препарата, който ще помогне. Вече

продукта на коя фирма ще дадат на пациента, не мога да контролирам",

обясни урологът д-р Димитър Шишков, бивш депутат от Реформаторския блок.

Що се отнася до доболничната помощ, у нас битува схващането, че антибиотиците са начинът да се справим бързо с всяко заболяване. Освен това липсват правила, по които да бъдат изписвани. Всичко е по преценка на лекуващия, коментират доктори.

Голям е процентът на майките, които, притеснени за крехкото здраве на децата си, настояват пред лекарите да дадат антибиотик. Опасяват се, че друго няма да помогне. А личните лекари са готови да го сторят, защото пред кабинетите им се редят опашки от пациенти. А малчуганите са чести посетители. Всяко заболяло дори за 1 ден после трябва да мине през педиатъра, за да му издаде бележка, че може да посещава детската ясла или детската градина.

Този проблем е много сериозен в София и останалите големи градове, където живеят голяма част от хората с малки деца. Педиатри споделят, че се налага да изписват антибиотик на повечето от малчуганите, които посещават кабинета им през есенно-зимния сезон.

В последните седмици почти всички са с най-различни инфекции с коки и се налагат антибиотични капки, които се прилагат през носа.

Лекари съобщават, че след пандемията от ковид имунитетът на децата е спаднал, и наблюдават много бактериални инфекции - повече, отколкото преди. Това ги принуждавало да изписват антибиотик. А когато започне да се прилага масово, хората тръгват да го търсят. В момента е изчезнал дори и от складовете един от най-употребяваните медикаменти на основата на пеницилина. Дали са предписани толкова много опаковки, или хората се презапасяват, все още е трудно да се каже. Аптекари обясниха, че често се сблъскват с клиенти, които идват да търсят даден препарат, защото са чули, че го няма, и "за всеки случай" си го набавят.

Ако така и не се употреби, след време се изхвърлят големи количества от веществата, които могат да помогнат на крайно нуждаещ се. И това е също голям проблем. Майките не се замислят над него.

Те имат и друга причина да настояват за антибиотик. "Страхуват се да ползват болнични, защото това не се посреща с добро око от работодателите - обясни социалният психолог Милена Статева. - От друга страна, отсъствието им ще доведе до изоставане в кариерата. Няма да могат да си свършат работата за седмицата и задачите ще се натрупат. Тук стигаме до темата за насилието над жени. То е не само физическо, психическо и сексуално, но и структурно - няма подходящи условия за жените, особено майките, на работните места у нас.

Така много по-лесно прибягват до антибиотици (за себе си и за децата),

за да избегнат по-сериозни усложнения, преди да са се случили

и съответно да не отсъстват от работа. Това се отнася, разбира се, и за другите възрастни - хората масово ходят болни на работа и биха направили всичко възможно, за да не се наложи да отсъстват дълго време от работа."

Според бившия служебен министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров антибиотиците се предписват повече от необходимото, а често се купуват от аптека и без рецепта. "Явно много хора смятат, че ще им помогнат. Причината е незнание, слаба образованост, ниска култура, чул нещо, и да го "пробва" - коментира той. -

По-сериозният въпрос е, че и лекари го предписват за щяло и нещяло

Така са учили, така са свикнали. Трябва ни промяна в начина на мислене."

Колкото и да обясняват лекарите, че антибиотиците са абсолютно безполезни срещу вирусите, хората продължават да не правят разлика с бактериалните инфекции. Но дори и при тях вещества, които да убият микроорганизмите, не са задължителни и може да се включат чак след 3-тия до 5-ия ден от заболяването.

Друга от причините за увеличения прием на антибиотици е, че допреди да се въведе задължение да се изписват само с електронни рецепти, продажбата им беше много лесна. Което не може да се каже за по-старите страни от Европейския съюз. Но данните показват, че количествата, които минават през касите на аптеките след ограничението, са намалели с около 35%. Това доказва, че много от опаковките преди това са купувани без никаква рецепта с цел самолечение или за трупане на запаси.

Не е ясно какви са количествата, произведени у нас, нито колко са внесени. Странното е, че никъде няма централизирана информация по този въпрос. От Министерството на здравеопазването (МЗ) препратиха екипа ни към Националния център по заразни и паразитни болести, но оттам заявиха, че са подчинени на МЗ и не разполагат с данни.

Има фирми у нас, които произвеждат антибиотици, но нито един от тях не е оригинален български

продукт. Те са разработка на международните фармацевтични гиганти, а тук се приготвят генерици, тоест по лиценз. Това означава, че когато са нови на пазара, са по-скъпи от първия такъв препарат. Впоследствие според аптекари може да се стигне дори да бъдат по-евтини, но не за всички.

Това означава, че лечението с тях може да струва много. Зависи какъв тип и колко антибиотици и други медикаменти се използват. В болница понякога дневната терапия струва 300 - 400 лв. или дори до 3000 лв., обясняват доктори. Особено ако човекът е с комбинирана инфекция или има сериозни заболявания - левкемия, СПИН, преживял е тежка катастрофа.

Ако един не може да помогне, се по 2 - 3 антибиотика, които

действат на различни причинители.

Става дума за болнични условия. Именно там се корени и причината, поради която бактериите стават устойчиви и не умират при третиране с определени вещества.

Най-много патогени върлуват из залите, когато се правят операции на корема, докато при сърцето и мозъка положението е различно. "Едни и същи бактерии се въдят из цялото отделение и в него се създава резистентност - разясняват лекари. - Тогава се вземат проби от

всички повърхности, включително и от стените.

Изчиства се обстойно с препарати, задължителни са и бактерицидните лампи. Те трябва да се включат и след всяка операция. Изключва ги чак сестрата, като дойде на другия ден."

Освен в болниците у нас през последните 30 години употребата на антибиотици и в домашни условия е направо безразборна. Преди години те се използваха само когато чайчетата и противовирусните препарати не действаха. А резистентността на патогените към убийците им се е превърнала в голям световен проблем. Още повече че битува митът, че ако не си приемал много антибиотици през живота си, те ще имат ефект, ако се наложи. Но истината е, че патогените се адаптират към самите препарати. А това може да има сериозни последици за общественото здраве.

Ако тази тенденция продължи, към 2050 г. ще има

700 000 смъртни случая в света. 33 000 от тях ще са в Европа.

Не е ясно колко от тях ще са в България, но тъй като сме една от най-болните нации на Стария континент, с тенденция към застаряване, цифрата ще е сериозна.

И част от проблема ще се корени в голямата страст на българина към антибиотика.