• Социалните медии изместват телевизиите с огромна скорост, казва Максим Бехар за интереса към първото семейно онлайн предаване
• Разликата между медиите и мрежата е като между бутик и битак. Масовият вкус е абстракция, категоричен е Георги Лозанов
• Дали фамилията ще излезе невредима от този експеримент? Медийните експерти смятат, че всичко е режисирано и се залага повече на актьорска игра, отколкото на автентичност

"Български държавен цирк". Почти половин милион души знаят за какво иде реч. Така се казва първият епизод на първото българско семейно риалити в YouTube - "Бачорски и златната ябълка", което засяга битието и отношенията във фамилията, известна с бизнеса си за професионално почистване, начело на който е Даниел Бачорски. Всеки следващ епизод, излизащ веднъж седмично, продължава и в момента да трупа хиляди гледания. Продукцията има за цел да заздрави връзките между членовете на семейството според Атанас Бачорски (брат на Даниел), по чиято идея се реализира този формат. Но преобладаващото мнение в мрежата е, че по-скоро се търси допълнителна слава и популярност за главните действащи лица.

При всяко положение любопитството към този формат е феномен, разкриващ редица тенденции по отношение на интереса на зрителя, който все по-сериозно се измества от телевизиите към онлайн пространството. Също така този експеримент отразява носталгия по продукции като "Биг Брадър", които невинаги са давали трибуна на добри примери за подражание в преследването на зрелище и висок рейтинг. Но какво предстои? Дава ли интернет свобода, която крие много рискове за масовия вкус? И възможно ли е Бачорски, вместо да си изпишат веждите, да си извадят очите?

В търсене на отговори "24 часа" се допита до професионалното мнение на Георги Лозанов - дългогодишен председател на СЕМ, културолог и медиен анализатор, както и на Максим Бехар - PR експерт, автор на световния бестселър "Световната PR революция".

Предвестник на какво е големият шум около "Бачорски и златната ябълка"?

"Това показва, че през годините интересът към едно или друго риалити може да е спаднал, но не и към самия формат, защото той предлага една много търсена стока - "поглед през ключалката" към чуждия личен живот - разяснява Георги Лозанов. - Това е животът "в семеен, здравен и сексуален смисъл", според дефиницията в Закона за радио и телевизия, който носи травмата на човешкото битие - тленността. А единствената утеха за нея е, че тя не е персонално наказание, а обща участ. И искаш отново и отново да се убеждаваш в това, да виждаш как другите я преживяват и как се справят. Така можем да си обясним изключителната популярност на клюките и воайорството от памтивека, превърнали се днес в мощни медийни индустрии, една от които е реалната телевизия."

"Това не е феномен, а най-нормална реакция към един медиен продукт в годините на социалните медии - смята Максим Бехар. - Всъщност това си е класически сериал, направен за онлайн медия, който дава възможност да се гледа без ограничение във времето и когато си поискаш. На телевизионния екран това се случва доста по-трудно, а в киносалоните само веднъж. И това е огромното предимство. Трудно мога да преценя доколко сериалът на Бачорски е реклама на самите тях, на техните бизнеси или просто е за забавление. Преди месец почти по същия сценарий изпях рап песен с Мишо Шамара, който в Spotify само за пет седмици има близо 100 000 слушания, 90 на сто от които в Америка... При случая с Бачорски социалната видео медия YouTube е използвана доста професионално и културно. Дори повече професионално, отколкото е необходимо според мен.

Доста преди тях точно тази платформа е заета от български влогъри и инфлуенсъри, които имат по милиони гледания и мощно влияние в обществото. Приемам експеримента на Бачорски като интересен, вероятно и никак не евтин, тъй като в него са инвестирани средства, усилия, монтаж и сценарии почти колкото за един филм. Лично аз смятам, че ако епизодите бяха по-кратки и по-динамични, щяха да имат доста повече гледания, но пък сценаристите така са решили, така са го направили."

Риалитито обещава "всичко" - от "циркове до небето" до "истинските цветове на душата". Иначе казано - пикантни разкрития относно драматичните отношения на колоритните членове на многолюдната фамилия - скандали, травми от детството, предателства, изневери и т.н. Това ли го прави атрактивно?

"Да, риалити форматът, за да задоволи глада за клюки и воайорство, от отсрещната страна се нуждае от екранен ексхибиционизъм, от готовност на участниците да откровеничат, да се обвиняват, разкайват и величаят, според перипетиите на личния им живот - категоричен е Георги Лозанов. - Но да не забравяме, че камерата още с присъствието си ги вкарва в роля и започва да им се струва, че успехът им зависи не от реалните им отношения, а от сценичното им майсторство. Семейство Бачорски, поне главните му герои, имат такова самочувствие - че могат с игра да привличат публика и дори си помагат с драматургични схеми като тази от приказката за тримата братя и златната ябълка, или пък с фотосесии. Засега успяват, вместо да живеят живота си, да го разиграват. Вярно, играта ги спасява от неловката ситуация да са просто себе си пред погледите на любопитни непознати, но да играеш себе си е трудна актьорска задача, винаги на крачка от досадата някой да се прави на актьор, въпреки че не е. И тъкмо досадата е най-големият враг на риалититата, поразявала дори европейския "баща на формата" - Биг Брадър."

"Всеки обича да гледа "през ключалката" или да се интересува от лични истории, особено разказани от първо лице - обяснява Максим Бехар. - Струва ми се, че точно в този филм, защото то си е направо филм, като че ли е сложена една идея повече професионализъм и това сякаш намалява автентичността му. Тоест - доста си личи, че всичко е внимателно режисирано и подбрано. Във филм можеш да разкажеш всяка една лична история и тя никога няма да звучи реално. Нямам намерение, а и не бих могъл, да задълбавам в художествените качества на сериала. Колкото по-реално е снимана една история, без чак толкова грим, превземки и монтаж, толкова тя е по-убедителна. Инфлуенсъри с обикновен смарттелефон правят чудеса в рамките на 2-3 минути и имат по няколко десетки милиона гледания. Точно в тези видео продукти, колкото са по-кратки, толкова по-голям професионализъм трябва да бъде инвестиран."

Редактор на предаването е Цветелина Караджова, работила като продуцент на "Бригада Нов дом". В първите няколко епизода най-осезаемо фокусът пада върху любовта между Даниел Бачорски и половинката му Атанасия, майка на второто му дете, като и двамата се радват на популярност в социалните мрежи. Дали сложното начало на романтичната им история и интернет популярността им основно не разпалват интереса към цялото семейство?

"Несъмнено. Социалните мрежи смесват лични и публични отношения, като дават публичност на лични реакции, емоции и мнения - изтъква Лозанов. - Социалните мрежи всъщност са естествено възникнали риалитита в различна комуникативна среда и така погледнато, е проява на находчивост от страна на семейство Бачорски да кумулират ефекта от двете. Разбира се, следвайки и примера на "Животът на Кардашиян"... И съвсем логично е любовта между Даниел и жена му, които получиха чак награда за инфлуенсърска двойка в социалните мрежи, да е мостът между инстаграм и риалити ексхибиционизма."

"До голяма степен - да. Но струва ми се, че историята, ако е интересна, разказана дори и от непознати хора, би предизвикала интерес - на мнение е Бехар. - Нали се досещате колко нощи всички ние лежим по диваните или креслата, прехвърляйки с дистанционното канали или пък "сърфирайки" из Netflix или HBO Max, отчаяно търсейки нещо интересно за гледане. И накрая... акостираме в YouTube и гледаме някой концерт или филм, или... защо не български риалити сериал - направен и сто пъти по-евтино, ако трябваше да бъде произведен за телевизия, една идея по-реалистичен и... най-важното – в него участват реални хора, с реални имена, които утре можеш да следваш в инстаграм."

На хората сякаш им липсват стари, но изпитани формули, каквито някога телевизията им предлагаше. Доказателство е и предаването с два сезона вече - "Къщата на инфлуенсърите", отново излъчвано само в YouTube. Търси ли се ъпдейтната версия на добрия стар Голям брат?

"Проблемът на "Биг Брадър" е, че се опълчи срещу собствения си модел - да показва личния живот на "обикновени хора", така че всеки да може да се постави на тяхно място и да изживее заедно с тръпката на воайорството и тази на задочния ексхибиционизъм - коментира Лозанов.- Тъкмо в това "осветяване напосоки" на всекидневната реалност е реалността на реалната телевизия. "Биг Брадър" обаче все повече се изкушаваше да е "ВИП Брадър" и да представя (срещу внушително заплащане) в банални битови ситуации публично известни хора. От тях "по условие" очакваш да са изключителни, да се откроят, да бъдат пример, но те няма как да отговорят на такива очаквания, защото във всекидневието си, докато готвят, перат и спят, всички са подобни и даже неизвестните са по-адекватни от известните. Така публиката започна да трупа разочарование, а то да прераства в досада - и от елитите ни, и от самия формат. Провалът е търсено зрелище, но повече от него "обикновените хора" искат да видят някого, който да им харесва, особено ако е един от тях."

"Риалити шоу в YouTube е стотици пъти по интересно от същото, но на телевизионния екран - категоричен е Бехар. - Можеш лесно да си го гледаш откъдето поискаш и колкото поискаш, на всяко едно устройство, от всяка точка на планетата, в метрото, в трамвая, на работа. Тази истина няма нужда да се доказва, тя е ясна. Преди години, още в началото на социалните медии, на един от форумите в Давос, имах цяла презентация, в която обяснявах как в бъдеще телевизията ще се приспособи към социалните медии и полека-лека ще започне да взема от техните прийоми. Практиката показва колко много съм грешил в тази прогноза, защото стана точно обратно - социалните медии "откраднаха" телевизионните техники и полека-лека заприличаха на телевизии, но с милион други предимства. Част от тези формати са и видео подкастите. В англоезичните страни аудиоподкастите имат същата популярност, но у нас видео форматите са абсолютен хит. Телевизиите се опитват да догонват социалните медии, но не бих казал, че това се случва успешно."

Дали обаче тук-там в семейните откровения, стремеж към израстване и сплотяване при Бачорски не се прокрадват елементи на пошли послания и отражения на чалга културата в обществото?

"Самите риалитита в класическия си вариант са вид чалга култура - трапезна разпуснатост, в която проявяваш нагоните си - разяснява Лозанов.- Всичко се върти около глада и секса и перипетиите, които пораждат - приготвянето и изяждането на храната, взаимните желания и страсти, забавлението и хуморът, подвластни на "човешката долница"... Едва ли има съмнение, че любителите на тези риалитита и любителите на чалгата до голяма степен съвпадат. И за да задържат публиката пред екрана, създателите на риалитита, естествено, включват чалга в техния репертоар. Можем да наречем това пошлост, но какво ще помогне. По-важното е да има алтернативни формати, достатъчно атрактивни, за да променят нагласите на публиката. И това сякаш започва да се случва - премиерите на писатели като Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Иван Ланджев и др. вече пълнят залите като шоу звезди."

Някои откровения на Бачорски (в серия №3) предизвикаха вълна от критични коментари по линия отново на любовната история. Появиха се предположения, че се е наложило скоростно заснемане на нов епизод (насред готовите) за "омилостивяване" на публиката. И въпреки хейта като че ли любопитството все надделява над одобрението.

"Разбира се, че е така. Особено по отношение на любовта. Тя е най-интимното преживяване, което щом публично се разхерметизира, е заплашено от изчезване - не се съмнява Лозанов.- Известен е експериментът през 70-те години на миналия век с американското семейство Лаот - млади и влюбени до уши, които се съгласяват в дома им да бъдат монтирани камери и шест месеца животът им да се предава по телевизията. Накрая трябва да получат значителна сума, но много преди това те се разделят и не само, че не печелят парите, но и губят любовта си. Причината е, че се чувстват взаимно излъгани - всеки се е влюбил в някого, който заради мисълта, че е пред публика, вече не е същият. Любовта не допуска трети, камо ли с хиляди очи. Затова мисля, че най-същественото за експеримента на семейство Бачорски е не колко ще продължи и колко популярни ще ги направи, а доколко ще излязат невредими от него."

Големият въпрос е това само началото ли е на загубата на развлекателна мощ на телевизиите?

"Това не е начало, а процес, който в света се случва доста отдавна - сигурен е Максим Бехар.- Социалните медии изместват телевизиите с огромна скорост. И те просто не са в състояние да променят нищо от своите формати, освен да имат опцията да бъдат гледани в реално време онлайн, или пък колкото се може по-бързо да качват продукцията си в YouTube или някъде другаде. Това обаче не върши работа, защото форматът си остава един и същ, участниците в него – водещи, репортери, оператори - също. Социалните медии носят огромна промяна и без съмнение вече са доминиращи."

Според Георги Лозанов само до няколко години телевизия и интернет ще са едно и също. В крайна сметка в мрежата ограничения почти няма, което крие опасности.

"Свободата е риск - казва в заключение Лозанов. - Мрежата ти дава много повече възможности, но и много по-малко гаранции. Разликата между медиите и мрежата е като между бутик и битак. Масовият вкус е абстракция, която опира до индивидуалния вкус - дали ще те предпази на другия ден, а и въобще в живота си, да се чувстваш излъган. Правилната посока е да не позволиш на печалбарите, пропагандистите, фалшификаторите, троловете и пр. в комуникативния безкрай да те превърнат в жертва. В този смисъл вкусът и интелигентността вече са въпрос на лично оцеляване."

Максим Бехар няма притеснения за бъдещето в медийно отношение, защото то е кристално ясно: "Мрежата дава неограничена свобода и крие огромни рискове. Но и двете не бива да ни притесняват, просто трябва да имаме разбиране за това. Железни правила, които да спазваме стриктно".