• 6141 лв. е средният размер, натрупан по партидите
• 750 млн. лв. са преместени от частните фондове към държавата за 9 години

Частните универсални пенсионни фондове, в които задължително се осигуряват 3,98 млн. българи, отново са започнали да губят пари през август и септември. Това показват данните от отчетите на десетте фонда, публикувани в статистиката на Комисията на финансов надзор (КФН).

Към края на септември активите на универсалните пенсионни фондове са били на стойност 18,5 млрд. лв., или с 1,67 млрд. лв. повече от края на 2022 г. Спрямо август обаче дружествата са загубили 92 млн. лв.

Тези загуби са се отразили и на личните партиди за втора пенсия, показват данните на КФН. Като общо за деветте месеца на тази година всеки от осигуряващите се за втора пенсия е загубил средно 269 лв. от направените от него осигурителни вноски.

Всеки роден след 1 януари 1960 г. българин внася в частен универсален пенсионен фонд 5% от дохода си като вноска за втора пенсия. За разлика от вноските за НОИ, които се ползват за изплащане на пенсиите на сегашните пенсионери, вноските в универсалните фондове се трупат в лична партида и от нея се определя размерът на пенсията. Като междувременно парите се инвестират на капиталовите пазари, за да носят доходност.

Средноаритметичният размер на направените за деветмесечието на 2023 г. осигурителни вноски в частните пенсионни фондове е 87,04 лв., показват данните на Комисията за финансов надзор. Тоест общо за деветте месеца между януари и октомври всеки от осигурените

трябва да е внесъл като осигуровка за втора пенсия 783,36 лв.

В същото време обаче средният размер на партида в края на септември е 6141,33 лв. и се е увеличил спрямо края на 2022 г. само с 514,35 лв. Тоест направените вноски са с 269,01 лв. по-големи от натрупаните средно по партидите пари. Като тук е взета единствено статистиката за активните партиди, в които за последните 12 месеца е направена поне една осигурителна вноска.

Реално размерът на партидите в универсалните пенсионни фондове започва да намалява през август и септември тази година. В края на юли средният размер на партидата е бил 6240,28 лв., или с около 80 лв. по-голям от този в края на септември.

Намалението на партидите реално е засегнало осигурените в четири от десетте универсални пенсионни фонда - “Доверие”, “ДСК-Родина”, “Алианц” и ОББ. Това са четири от най-големите фондове на пазара. Най-голямото намаление е в средния размер на партидите на “Доверие”. Там в края на септември той е 5775,07 лв., или с 287,10 лв. по-малко спрямо края на юли 2023 г. При “Алианц” намалението е с 82,60 лв. спрямо юли и в края на септември средният размер на партидата в този фонд е бил 6671,87 лв. При фонда на ОББ намалението е със 104 лв. до среден размер на партидата в края на септември 7192,07 лв. Единствено при “ДСК-Родина” намалението е засегнало партидите само през септември. Там в края на деветмесечието средният размер на партидата е бил 6143,02 лв.

При останалите шест по-малки като обеми фонда средният размер на партидите нараства за деветте отчетени месеца на 2023 г. Те обаче за принципно значително по-малки от парите, натрупани в партидите в четирите големи фонда.

Засега не е ясно каква е точната причина за намалението на партидите. Голяма част от него принципно

може да се дължи на таксите за обслужване,

които се удържат от всяка вноска. Ако е така, тези пари трябва да бъдат възстановени от фондовете в момента, в който започне да се изплаща пенсията. Причината е, че според разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване партидите за плащане на пенсиите не могат да са по-малки от абсолютния размер на направените през годините осигурителни вноски.

Въпреки че последните 3 години универсалните пенсионни

фондове бяха ударени от няколко последователни кризи -

първо срива на борсите заради пандемията от коронавируса, а през 2022 г. от войната на Русия срещу Украйна, все по-малко хора искат да изтеглят парите си от тях и да ги прехвърлят към НОИ, показват данните от осигурителния институт. Възможността човек да се откаже от втората си пенсия и да получава само една бе дадена през 2014 г. Оттогава до септември 2023 г. към Сребърния фонд и НОИ са прехвърлени 750 млн. лв. През тази година фондовете отчитат положителна тенденция и за първите девет месеца при тях са се върнали 15 млн. лв.

Миналата година под 7000 човека са се преместили в НОИ, а през 2021-а това са били над 32 хил. души. През миналата година 137,35 млн. лева, натрупани в универсалните пенсионни фондове, са били прехвърлени в Сребърния фонд, докато пикът е преди 2 г. - 224,41 млн. лв. Една от причините е, че до средата на 2021 г. имаше гратисен период за прехвърляне на втора пенсия за жените, родени между 1960 и 1964 г., които бяха са изпуснали сроковете.

Останалите причини са, че правителството “Борисов” 3 при три ключови стъпки за вторите пенсии. Първо, бе уредена фазата на изплащане. Освен това възможността за прехвърляне в държавното осигуряване бе разширена максимално и бе отстранена една голяма несправедливост - коефициентът на редукция. Този коефициент се компенсира отчислението на 5% от пенсионната осигуровка към универсалните фондове за родените след 1959 г. Той трябваше да е около и над 20%. С промените се реши да се включва и осигурителната вноска от 12%, която държавата плащаше за всеки между 2009 и 2015 г. и да се отчитат и годините стаж без осигуряване в частен фонд. Така вместо с 20 основната пенсия ще се намалява с 9% Това до голяма степен реши проблема две пенсии да са по-малко от една.

За хората, които се очаква да получават

минимална пенсия от НОИ, е по-изгодно да оставят парите си в частните фондове

Причината е, че минималната пенсия е с гарантиран размер и тя не може да се намали. Така те ще могат да получат и парите си от партидите си. Тези, които имат ниски партиди, също е добре да не се местят. Причината е, че те имат по-малко вноски, което означава, че няма да имат и достатъчно стаж да се пенсионират по нормалния ред.

Така за тях също е по-добре, ако не преместят парите си в НОИ.

Заявления за преместването на втората пенсия към държавата се подават в НАП.

Хората, които са натрупали високи суми в партидите си и очакват таван на пенсиите, също няма смисъл да се прехвърлят в НОИ. Защото според сегашните правила те не могат да получават повече от 3400 лв.

Как става прехвърлянето?

Всички, които са родени след 1960 г., задължително се осигуряват и за втора пенсия. Те имат право да преместят парите си от частния фонд и да получават само една пенсия от НОИ. Тогава сумата, която е натрупана в партидите им, се прехвърля в Сребърния фонд. А след това, когато този човек започне да получава държавна пенсия, парите му се прехвърлят в НОИ.

Прехвърлянето на парите за втора пенсия обратно в НОИ не може да стане по всяко време.

До 31 декември 2025 г. човек може да промени осигуряването си до 1 година преди навършване на възрастта за пенсиониране.

• От 1 януари 2026 г. до 31 декември 2030 г. срокът е 2 г. преди пенсионирането
• От 1 януари 2031 г. до 31 декември 2035 г. става 3 години.
• От 1 януари 2036 г. до 31 декември 2037 г. можем да преместим парите си в НОИ 4 години преди навършване на възрастта за пенсиониране.
• След 1 януари 2038 г. срокът става 5 години.

За да преместите парите си, натрупани в партида в държавното обществено осигуряване, трябва да подадете заявление за промяна в НАП, като освен в офис става и по електронен път с КЕП. В третия случай обаче трябва да знаете, че ще получите входящ номер, докато проверят дали отговаряте на сроковете и условията. Ако заявлението е прието, вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване ще започнат да се превеждат във фонд “Пенсии” на Националния осигурителен институт от първо число на месеца, следващ месеца, през който е подадено.

Освен в НОИ хората могат да преместят парите си и между фондовете. През миналата година това са направили 330 хил. души. 

Как да проверите в кой фонд сте разпределени?

Ако сте разпределени служебно към някой пенсионен фонд, следва да бъдете информирани за това с писмо, за да сте наясно къде отиват парите ви за пенсия. Случва се обаче хората да не получават такива писма заради подадена остаряла, невалидна или грешна информация, или да са забравили в кой фонд са, а това може да се провери по следните начини -

- чрез електронната услуга “Проверка на пенсионен фонд” с ПИК

- на имейл [email protected] – запитване със свободен текст, подписано с електронен подпис;

- по пощата – запитване със свободен текст до ЦУ на НАП, на адрес: София 1000, бул. “Ал. Дондуков” № 52;

- с лична карта в офиса на НАП на столичната улица “Врабча” 23;

- на информационния телефон на НАП 0700 18 700, но с ЕГН и номер на лична карта.

Пенсията у нас замества едва 38% от дохода

НОИ изплаща пенсии на над 2 млн. души 

През последните две години пенсиите у нас бяха увеличени значително, но продължават да изостават от останалите държави-членки в ЕС. Това показват данни на проф. Станислав Димитров, ръководител на катедра “Финанси и застраховане” във ВУЗФ, на форум на Българската стопанска камара.

Така пенсията у нас замества едва 36% от дохода от заплата, а в ЕС той е средно 58%. Все пак по-този показател не сме на опашката, като след нас са Ирландия и Хърватия. В Румъния пенсията замества 59% от дохода.

В страни като Италия, Гърция и Испания е 75-76%. А лидер е Люксембург с 89%. На 100 осигурени у нас пък се падат 72,9 пенсионери.

При пълно осигуряване - за 40-годишен период без прекъсване в стажа, човек може да постигне до 15-20% заместване на дохода от заплата през втория стълб.

Дори сега - при 20 години осигуряване, при пожизнената пенсия се постига 14% заместване. Необходим е системен подход – разглеждане на трите стълба като част от обща система, разработване на надграждаща концепция и повишаване на информираността относно ползите от осигуряването, особено сред младите хора, казва проф. Димитров.

Едва 6,5% от хората над 65 години у нас продължават да работят. Това обаче е с 0,5% повече от средното в ЕС. В Румъния, Испания, Франция и Белгия възрастните хора, които продължават да работят, са под 4%. В Исландия всеки пети човек над 65% продължава да е на пазара на труда, а в Литва този процент е 11,7, в Естония - 16,7%.