• Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси: "По турско бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха, всяко лято ходехме на почивка в Диарбекир. А сега тия сичко съсипаха"
• Будни и смислени хора има във всяко поколение. Но днес те са аутсайдери
• Българската демокрация не започна с равен старт. Тя тръгна от една тежка несправедливост

Иво Сиромахов няма нужда от представяне, а разговорите с него - от специален повод.

- Г-н Сиромахов, какво четете в момента?

- Чета разказите на Даниил Хармс, един изключителен автор, с когото за пръв път се срещнах през студентските си години и силно повлия върху мисленето ми. Гениален писател с трагична съдба. Наскоро излезе ново издание, в което е събрано цялото му творчество.

- А какво пишете? Вие сте много продуктивен и нямате година без публикувана една или повече книги, как не изпадате в творчески блокаж и не влизате в дълги писателски паузи?

- Пиша роман за деца, който би трябвало да излезе през февруари, живот и здраве. Когато писането ти носи удоволствие, няма как да изпаднеш в блокаж. Легендите за писателски блокажи са измислени като оправдание за некадърниците. Писателската професия е като всички останали. Представяте ли си някой хирург да каже: "Днес имам блокаж, няма да оперирам". Или пилот на самолет да откаже да лети, защото имал блокаж.

- Възможен ли е друг литературен похват в онагледяването на абсурда на времената, в които живеем, освен безмилостната сатира - ваша запазена марка?

- Има различни начини, по които животът може да бъде разказан. Сатирата е просто един от тях. За мен това не е преднамерено избран жанр. Просто такъв е светогледът ми – всичко пречупвам през иронията и сарказма.

- Дали много носталгици вярват, че наистина само възкресеният чрез модерни технологии образ на Тодор Живков може да "оправи" всичко - както в последния ви роман "Бай Тошо"?

- Тази наивна носталгия по "бай-Тошовото време" е основана върху неудовлетвореността от настоящето. Голяма част от хората не харесват живота си и търсят вината за това извън себе си. Те вярват, че им е отнето нещо, което заслужават, че някой трябва да се погрижи за тях, да им осигури някакви неща, да ги дундурка. Оттам идва носталгията по онова време. Но тези хора вероятно са забравили, че евтиният и предвидим живот при режима на Живков вървеше ръка за ръка с репресии, с мачкане на предприемчивите и талантливи хора, с липса на всякаква свобода, с невъзможност да се развиваш. Времето на Живков беше рай за посредствените и ад за нормалните хора.

- Колко дълго още според вас призракът на Живков ще живее сред нас?

- Тези нагласи са устойчиви и траят вечно. Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: "По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха, всяко лято ходехме на почивка в Диарбекир. А сега тия сичко съсипаха".

Хората, които не се справят с живота си, бягат в миналото или се надяват на бъдещето. А това са фикции. Животът е само днес.

- Възможно ли е да се подреди политическият хаос у нас?

- Аз не го виждам като хаос. Напротив, виждам напълно отчетлив порядък – обществото ни се движи според примитивните закони на силата. Живеем в някакъв Дикенсов капитализъм, в който по-силните изяждат по-слабите. А по-силните са такива не защото са по-умни, по-талантливи, по-работливи или по-способни, а защото са наследили някакви комунистически капитали и контакти. Всички, които днес са във властта, произхождат от такива среди. Българската демокрация не започна с равен старт. Тя тръгна от една тежка несправедливост, която и до ден днешен не е поправена. Комунистическият режим беше обявен за престъпен със закон, но престъпленията му не бяха наказани. Неосъдени останаха лагерите, убийствата, грабежите. Държавна сигурност мимикрира в някакви икономически полулегални структури, които и до днес диктуват правилата в бизнеса и политиката. "Изпират" политици с криминално минало. Опитват се да заличат спомените за престъпленията. Внушават ни, че миналото няма значение, че "каквото било – било".

Но аз съм от хората, които имат памет. И няма да простят.

- Българинът основно в социалните мрежи ли демонстрира активни позиции, мнения и критики?

- Протестите останаха само в социалните мрежи, защото хората, които протестираха през улиците и площадите, няколко пъти бяха брутално излъгани – първо през 1989, после през 1997, после през 2013 и последно – през 2020-а. След всички тези протести някакви тарикати осребряваха обществената енергия и веднага забравяха за хората, които са ги докарали на власт. Логично е вече да няма енергия за протести.

- Каква обща оценка бихте дали на културата на нацията ни?

- Културата не е въпрос на субективна оценка. Нивото се вижда по мръсотията на улицата, по новата архитектура, по отношението към просвещението.

- Има ли много будни и смислени млади хора, които често остават в сянката на по-шумните и нахални техни противоположности?

- Будни и смислени хора има във всяко поколение. Но днес те са аутсайдери. Сегашното време е на консуматорите. Съвременните хора не се съревновават в самоусъвършенстване, а в това кой е облечен с по-маркови дрехи, кой ще изяде и изпие повече. И затова са вечно нещастни. Защото с каквито и маркови дрехи да си, колкото и да изядеш и изпиеш, винаги ще има някой, който е с по-скъпи дрехи от теб и яде и пие на по-луксозни места. В това състезание победители няма. Има само разочаровани.

- Губят ли все повече хора чувството си за хумор, стават ли по-обидчиви, по-завистливи и индикация за какво е това?

- Ако човек има чувство за хумор, няма как да го загуби. Обидчиви са само глупавите хора, тези, които се вземат на сериозно и смятат, че шегите накърняват егото им.

- Ако седнете на една маса с Боби Михайлов, какво ще го попитате?

- Няма как да седна на една маса с такъв човек. Той трябва да седи не на маса, а на подсъдимата скамейка.

- Отива ли на човек, който преди 30 години разплака от гордост българите с два гола на "Парк де Пренс", сега да размахва среден пръст?

- Преди 30 години Емил Костадинов просто вкара един случаен гол. Това изобщо не е достатъчно, за да станеш голям спортист. Изискват се много качества, които хората от ръководството на футболния съюз очевидно не притежават. Ако преди 30 години сме ги надценявали под влияние на еуфорията от няколко спечелени мача, днес ясно се вижда колко струват.

- Какви са най-големите проблеми на София, които новият кмет трябва да приоритизира?

- Не знам, а и не ме интересува. Не живея в София от десет години и проблемите са далеч от мен. Предполагам, че кметът и общинските съветници общуват редовно с избирателите си и те им казват какво трябва да се направи.

- Какви мерки трябва да вземе властта, за да спре опасните шофьори при неспиращите драматични убийства на пътя?

- Мерките отдавна са измислени. Не е нужно да откриваме топлата вода. Да видят как се прави в другите европейски държави и да ги приложат тук. Забелязал съм, че шофьорите, които в България карат като ненормални и избиват комплексите на несбъднатата си мъжественост, когато отидат в чужбина, стават кротки като мишленца и карат дисциплинирано. Значи има начин.

- Кого харесвате повече - шоумена Слави Трифонов или политика Слави Трифонов?

- Слави преди всичко е мой приятел. Възпитан съм да ценя приятелите си според личностните им качества, а не според професионалното им поприще.

- Писането на детски приказки и срещите с деца изпълват ли ви с надежда?

- Срещите с децата ми носят много силни емоции. Децата са най-честната публика. Ако нещо не им харесва, просто спират да те слушат. Но пък ако успееш да спечелиш вниманието им, изразяват чувствата си бурно и шумно. Тези срещи изпълват сърцето ми с топлина и с надеждата, че не всичко е изгубено.