• Двама полски артисти създават 3 ключови артинсталации в първия Lumina Park у нас в Ботаническата градина на БАН
• В своето изкуство Марта Мулава търси нещо нереално и магическо: "Опитвам да събудя красотата на природата, надявайки се да вдъхновя към размисъл"
• Ярослав Козиара преди време създава монументален ленд арт на полско-украинската граница, станал символ на сътрудничеството им

Необикновени светлини привличат към "Вълшебна градина", където въображението не познава граници. Там достолепно се извисяват високи, стройни, рогати фигури, приличащи повече на хора, отколкото на животни. Те не са склонни да общуват с непознат, особено ако той не проявява необходимото уважение към природата. Това са "Господарите на гората". Недалеч от тях "Искрящите глави" могат да изплашат всеки, който се лута, воден от негативни емоции, или пък с цветното си сияние да насърчат добронамерения човек да следва правилния път. А после "Жерави"-те да му обещаят, че ако търси и гледа нагоре, винаги ще види светлината в мрака.

Вълшебно, нали? А това са само 3 арттворби от над 130-те светлинни инсталации в първия Lumina Park у нас, който се разпростира на площ от 1,5 километра в Ботаническата градина на БАН на околовръстното шосе в София. Атракцията е част от серия паркове, изгряващи за есенно-зимния период в 10 европейски града, сред които Познан, откъдето тръгва концепцията, Прага, Будапеща, Вилнюс и други.

Двама визуални полски артисти стоят зад трите централни артинсталации във "Вълшебна градина". Автор на "Господарите на гората" и "Искрящите глави" е Марта Мулава, а създател на "Жерави" е Ярослав Козиара.

Специално за "24 часа-168 истории" двамата хвърлиха повече светлина върху своята работа и вдъхновение.

Мулава живее в Краков, където е завършила Академията за изящни изкуства. От съвсем малка разбира, че иска да се посвети на изкуството: "В детството си често посещавах артистичния град Kazimierz Dolny. През лятната ваканция имаше много художници, които рисуваха навън, изобилие от малки галерии с артефакти. Тази атмосфера ме очарова и поисках да бъда такава - творец."

56-годишният Ярослав Козиара е завършил Академията за изящни изкуства във Варшава. Проектирал е десетки различни сценографии и стотици графични проекти, като си е сътрудничил с множество културни институции в цяла Европа.

"Като син на пчелар попаднах в техникум по пчеларство. Там пролича талантът ми да създавам различни артистични неща. Следвайки тези умения, завърших Художествената академия. След дипломирането бях поканен да работя с музикална група, за която проектирах обложки на албуми, плакати, сценични дизайни. Все още го правя до ден днешен. Всеки има някакви способности над средното ниво, просто трябва да ги намери в себе си."

В своите артпроекти Мулава съчетава скулптура, инсталации, батик или живопис с музика, мапинг, светлина и танц. Тя не крие, че всяка стъпка в работата по дадена творба крие своето предизвикателство.

"Харесвам най-много първата фаза - концептуална, емоции по време на измисляне на творбата. След това идва осъзнаването и технологията, която понякога си играе с оригиналната мисъл и променя концепцията. Най-трудно е да завършиш парчето, за да осигуриш крайния ефект."

За създаването на своите две инсталации в софийския парк художничката среща редица трудности. "В "Господарите на гората" най-трудно беше да се изваят рога. Природата не е лесна за подражание. "Главите" бяха предизвикателни поради капризната природа на смолите. Материалът не харесва студа, изхвърляше въздух, а трябваше да бързам да завърша преди зимата."

И в двете творби Мулава влага своето послание: "Ние сме част от природата и уважавайки околната среда, можем да живеем в хармония. За да може зрителят да получи посланието, да изпита връзка с произведенията на изкуството, добавям човешки аспекти, например лица. Чрез работата си изтъквам красотата и значението на природата в живота ни.

Природата е нашият дом, нашето отпускане, лекарство за нашата душа. Опитвам да събудя красотата на природата, надявайки се да вдъхновя зрителя към размисъл."

Мурава се вдъхновява основно от природата и е влюбена в Татрите (планински масив в Западните Карпати, разположен на границата между Словакия и Полша).

"Съвременният човек се е отдалечил от природата, затворил се е между бетонни или виртуални стени. Забравил е как да цени силите на природата. Тя може да живее без хората, но хората не могат без нея. В моето изкуство търся нещо нереално, ефимерно, магическо. В хармонията и красотата на природата се крие нейната тайна - аз я наричам ДУША.

Богатият свят на флората отдавна е извор на вдъхновение. Някои форми се появяват като скулптури. Планините са много важни за мен, тяхното величие и мащаб ми дават физическа сила и перспектива. Винаги се връщам със страхотни идеи за живота и работата след моите пътувания в планината."

За своите произведения на изкуството Ярослав Козиара черпи идеи от всичко около себе си. Така се раждат и "Жерави"-те му.

"Проектирам различни артинсталации за конкретни пространства, търсейки различни контексти и значения. Например град Лешно ми поръча артинсталация, като даде някои предложения, но също така ми предостави творческа свобода.

Във вестник прочетох за определен служител от Лешно, който искал да стреля по жерави, защото причиняват щети на селското стопанство. И така се роди идеята за "Жерави", за да предотвратят глупавите идеи.

Много харесвам работата си, която ми носи голямо удовлетворение. Творбите, които живеят свой собствен живот сред хората, се множат в милиони кадри, даряващи радост и размишление върху реалността. Светът е единство (не е само мое мнение), изпълнено с взаимозависимост, и как да живеем в него, зависи от всеки един от нас."

Цели две десетилетия той създава и монументални картини директно в земята - ленд арт, като през последните 10 години е артистичен директор и съосновател на Международния ленд артфестивал.

"Като млад художник ми липсваше контактът с природата, затова насочих дейността си към това, правейки монументални земни картини. Бях очарован от диалога между природата и изкуството, който беше пълен с изненадващи и непредвидими резултати. В същото време се занимавах и с изкуство в публични пространства на градове, търсещи неочевидни места за изява на изкуството.

Преди няколко години направих монументален ленд арт на полско-украинската граница, която беше наполовина в Полша и наполовина в Украйна, с течение на времето стана символ на сътрудничеството между двете страни. Друг път направих ленд арт на Air Port Lublin, на което можеше човек да се възхищава от излитащи и кацащи самолети."

Според художника атракцията в София хипнотизира хора от всички възрасти, но най-безценна е реакцията на децата. Марта Мурава пък във "Вълшебна градина" в София най-много харесва магическата атмосфера и гъвкавостта на експозицията.

Целият парк се захранва от LED осветление, използващо най-съвременна енергийно ефективна технология. В парка няма да има силни прожектори, а музиката е атмосферна и допринася за многосетивни усещания.

Първият Lumina Park отваря през 2020 година в Познан, Полша, по време на ковид пандемията, като възможност за жителите на град да посетят атракция на открито. Четири месеца по-късно, когато сезонът свършва, паркът е посетен от над 100 000 човека и идеята започва да се развива с бързи темпове. Следват още три парка в Полша през 2021 г., а година по-късно - четири града извън страната и общо 10 парка, посетени от над 1 000 000 човека.

Инсталациите са визуално пиршество със зашеметяващи LED скулптури, които се намират около алеите на Ботаническата градина и носят изненада зад всеки ъгъл.