Той иска да е легендарен като Иван Иванов, но го свързват с водната криза, заради която софиянци ходят некъпани, непрани и жадни

Скандалната японка Масако Оя, която сключва договор с общината, дава стипендия на сина му да учи в "Харвард"

Кумирът му е най-успешният кмет на София - инж. Иван Иванов. Александър Янчулев е обсебен от мечтата да стане следващият легендарен столичен градоначалник, чието име да бъде споменавано само с похвали и суперлативи. Обещава да направи столицата блестяща като Улпия Сердика и мъдра като света София.

По ирония на съдбата обаче по време на (1991-1995) и след мандата си той отнася най-много ругатни и от своите, и от политическите си противници, и от софиянци. Хората свързват хидроинженера с поредица големи провали за София, но и с лични скандали.

Водната криза, заради която столичани ходеха некъпани, непрани и жадни, следването на сина му в "Харвард" чрез стипендия от спорната японска бизнесдама Масако Оя, взривената сграда на старото кметство и че искал да замрази строителството на метрото.

Но най-голямата драма, разбира се, се случи през 1993-1994 г. Язовир "Искър", който захранва с вода повечето квартали на града, спадна близо до критичния си минимум...

От общ обем

680 милиона кубика

стигна до 69 милиона,

като продължаваше да намалява и за малко не премина критичните 40 милиона кубика.

Заради режима тръбите започват да се пукат. Тогава все още не са полиетиленови, а метални. Така в целия град и включително в центъра стават наводнения, а в същото време хората ходят некъпани и непрани. Със софиянци се шегуват всички. Те пък обвиняват Янчулев, че не е предприел нищо и са откраднати стотици милиони кубика вода, че не е ремонтирал ВиК мрежата.

Режимът е драстичен. 24 часа хората имат вода, а след това трябва да се запасят за следващите 48 часа за всичко - за бебетата, които тогава не са масово на памперси, за тоалетните, за готвене и за къпане. В онзи момент все още не продават бутилирана минерална вода по магазините, така че за пиене се използва единствено тази от чешмите.

Самият Янчулев обаче не приема, че е виновен. Според него за тази голяма за града беда са се комбинирали два фактора. От една страна, 11-те поредни години суша, а от друга – "Мултигруп". Хем ги обвинява, хем заедно с вицепрезидента на групировката Димитър Иванов открива паметник на Стефан Стамболов в градинката "Кристал" в разгара на водната криза.

И все пак кметът не пропусна да обвини фирмата на Илия Павлов, че е тясно свързана и с правителството на Любен Беров, и с комбината "Кремиковци". "Мулти" придоби завода чрез цесия с дългове на "Булгаргаз". Янчулев твърдеше, че

предприятието ползвало

питейната вода от

държавния язовир "Искър"

за производствени нужди.

Така водата се източвала и софиянци оставали мръсни. В една от рекламите по онова време за пералня, която "да ви пере всеки ден", бяха включили коментар: "За София - през ден".

Статистиката показва, че през 1987 г. "Кремиковци" е потребявал 20 млн. кубика вода, а през 1992 - 1993 те вече са 26 млн.

Иначе хидроинженерът Янчулев протестирал пред кабинета и настоявал практиката да бъде прекратена, но това не се случило. "Не можах да спра това, бих го нарекъл престъпно поведение", казва години по-късно бившият кмет в свое интервю.

Според него е оставало съвсем малко работа, за да се доизгради язовир "Огняново", който да поеме снабдяването на "Кремиковци". Но "Мултигруп" не го направила и се стигнало до проблема за столицата.

Имало е и обвинения, че водата е източена, за да бъде произвеждан ток. "Ток произвеждаше и продаваше държавата, а не кметът. Ако го бях правил аз, сега щях да съм милионер", категоричен е Янчулев години по-късно.

Не стига режимът на водата, ами по негово време

градските чешми, от които

софиянци можеха да си

утолят жаждата, са спрени.

Традицията да можеш да пиеш вода на улицата е позната по нашите земи още от времето на Османската империя. Но Янчулев я прекратява.

Въпреки невижданата водна криза самият той твърди, че денонощно е търсел изход от ситуацията. Дори му минавала идеята да по изкуствен начин да предизвика валежи от преминаващите над София облаци, като се бомбардират със сребърни йони.

Така се създават

кондензационни ядра и

те предизвикват дъжд.

Отказал се от това намерение, защото въпросът не е регламентиран в международното право и съседните държави можели да ни съдят.

Междувременно с Янчулев се заформя друг скандал. Месеци преди началото на мандата му общината е сключила договор за съвместна дейност с бизнесдамата Масако Оя. Дребничката японка трябва да инвестира в голф игрище в Банкя и да изгради 50 еднофамилни къщи за продажба или отдаване под наем, а София участва с парка на бившата резиденция на Тодор Живков.

"Познавам г-н Янчулев, играехме голф в Париж", казва тя впоследствие. Кметът е специализирал във Франция по соца. А единият от синовете му получава стипендия от ексцентричната японка и заминава да учи в "Харвард". Обвиняват градоначалника в конфликт на интереси, но Цонко Янчулев не прекъсва следването си и днес е офталмолог в болница в Ню Йорк. Според баща му всичко е прозрачно - младежът се е явил на конкурс заедно с още 35 кандидати и се е класирал трети. Така се сдобил с финанси да учи медицина и мениджмънт в престижния американски университет.

А инвеститорката се заселва в бившата резиденция на Тодор Живков и установява, че от всички бивши собственици на земи около нея само двама са с изрядни документи.

Така съвместното дружество не успява да заработи. Но Цончо Янчулев и още двама души са се възползвали от стипендията на мадам Оя зад океана.

Днес злополучният кмет живее в САЩ, закъдето е заминал впоследствие и другият му син. Жилището му в столичния кв. "Лозенец" пустее.

Дотам вече стига метрото, строителството на което по време на управлението му за малко да бъде прекратено завинаги. Преди да застане начело на София, Янчулев е бил съветник в Министерския съвет при премиера Димитър Попов (1990 г.). Отговарял и за подземната железница.

Но впоследствие

като кмет поискал

да се замрази всичко

направено от 1976 г. за нея,

разказаха бивши общинари.

Комисията в Столичния общински съвет по транспорт не позволила да се разделим с проекта за метро. Така започнали всяка година да отделят пари от бюджета, за да влезе в експлоатация 3 години след края на мандата на Янчулев.

"Бях в преговорния екип - разказа бившият съветник Николай Яръмлъков (Зелена партия тогава). - Добре че заместник-кметът Божидар Керемидчиев доведе Емил Хърсев и "Хипобанк Берлин", която предложи да ни даде заем от 10 милиона марки. Убедиха ни, че трябва да достроим метрото."

Но София няма пари, а цялата общинска собственост, с която разполага, е публична и не може да се продаде, нито да бъде гаранция. Така общинарите стигат до решението да създадат гаранционен фонд, в който са вложени 10 имота, преобразувани в частна общинска собственост. Заемът е взет и метрото продължава да е в програмата.

Версията на Янчулев обаче е, че лично има заслуга да не бъде спряно строителството му.

Съветниците го обвиняват в още нещо - че се опитва да съсредоточи цялата власт при себе си още в първите дни от управлението си, но не успява. Изпълнявал функциите и на кмет, и на областен управител. Това е началото след промените, все още няма никакви правила, няма Закон за местното управление. Така градоначалникът получил правомощия да се разпорежда с районните общини, като е разпуснал временните им управи.

Когато поискал да му възложат с гласуване

да отговаря за всички права

за строеж и пристрояване

в града, станал скандал. След бурна дискусия дават 15 минути почивка, за да преговарят, но той надделява и съветниците от мнозинството

влизат с намерението

да подкрепят идеята.

"Станах и казах, че предлагам да се допълни проектът за решение, като включих "по списък, утвърден от Столичния общински съвет (СОС)" - разказа още арх. Яръмлъков. - Така Янчулев ме намрази и му се наложи да се съобразява с нас, а да не взема еднолични решения."

После допълнението станало формула. Вече СДС се е разпаднал на няколко различни партии и каквото и да предлагал Янчулев, се намирало кой да го оспори и да добави, че СОС ще решава.

Има един интересен казус от август 1992 г., когато общината сключва договор с все още съществуващата авиокомпания "Балкан". София предоставя 10 общински жилища за крайно нуждаещи се служители на превозвача. А в замяна той осигурява безплатни самолетни билети за командировки на администрацията. А за градския транспорт са докарани рециклирани мерцедеси и рециклирани трамваи. По друг контракт.

Кметуването на Янчулев ще се запомни и с големите скандали около мавзолея и Паметника на Съветската армия. Градоначалникът

лично настоява за

демонтиране на сградата,

в която стояха останките

на Георги Димитров,

като е обявен търг за фирма изпълнител. Това не е случи, но се взе решение за преместване на Паметника на Съветската армия. В последния момент, когато вече багери щяха да го демонтират, става ясно, че вътрешният министър Виктор Михайлов е забранил. Монументът бил държавна собственост и общината не можела да се разпорежда.

Така композицията остана в центъра на София и днес продължава да предизвиква спорове. А по този повод кметът обеща да даде на столичани собствеността под техните апартаменти и къщи, но това не се случи.

Пак по времето на кмета Янчулев

със 180 кг амонит

бе взривена бившата

столична библиотека,

в която някога се е помещавало кметството. 3-етажната сграда бе строена през 1882 г. Разположена на 1270 кв. м площ, тя бе облицована с дъб, а таваните бяха гипсови. Днес на същото място се намира хотел "София".

Янчулев обеща да върне на реалните им собственици имотите в София, заграбени от комунистите, но за 4 години не можа да удовлетвори и една четвърт от реституционните претенции. Например в община "Триадица" от 1800 молби са изпълнени около 400.

Но пък даде охраната на големи общински имоти на сенчестите групировки, които се формираха по онова време. Пусна техни фирми да пазят Централна гара, складовете "Илиянци" и язовир "Искър". Защото общината не можела да издържа 447-ината си полицаи.

Покрай всички тези управленски недомислия кметът смени няколко партии. Първо е член на едно от БЗНС-тата, след това минава в друго. Напуска и него, за да стане съпартиец на Стоян Ганев в Обединения християндемократически център (ОХДЦ). След като бившият външен министър е отлюспен от СДС, кметът се отказва от тази формация. Решава, че най-сигурна е Демократическата партия на Стефан Савов, която действително в началото на демокрацията беше със сериозно присъствие.

Даже твърди, че Савов му е предложил да стане градоначалник. В началото на 1996 г. Янчулев основава своя формация – Национална синя партия, която обаче не успя да се наложи. Накрая реши да

заложи на монархическата

идея и присъства на

учредяването на НДСВ.

Но никой не го назначи на никаква позиция по времето на Симеон Сакскобургготски.

Така кметът се отдаде на преподавателска дейност в Университета за архитектура, строителство и градоустройство и след това замина при внуците си в Съединените щати. Двама от тях са кръстени на него. Въпреки че днес няма особени постижения, с които да се свързва управлението му.