• “Под прикритие”, “Дяволското гърло”, “Столичани в повече” - на върха. “Отплата”, “Женени с деца в България”, “Ние, нашите и вашите” рият дъното
• БНТ най-щедро влага в производство, а сценарият е най-важното във формулата на успеха

За последните 24 години у нас са били излъчени над 70 сериала с претенцията да впечатлят зрителя и да го приковат към малкия екран. Някои от тях и днес извикват асоциации и се помнят от публиката си, дори като върнем стрелката до 1999 г. към игралния “Дунав мост” или ситкома “Тя и той”. Но много други заглавия от последните тринайсет години, през които всъщност производството на тв продукции е най-трескаво, са потънали в забрава.

Може да се каже, че през 2008 г. не така сполучливият “Забранена любов” опипва почвата, за да сложи през 2010 г. “Стъклен дом” началото на новата вълна тв поредици, с които се заяви претенция за преследване на нови висоти.

Още на следващата година в ефира на БНТ се излъчва първият епизод на сериала, който стъпи на връх, недостижим и до днес, 11 години по-късно, от друга продукция. Разбира се, става въпрос за тв феномена “Под прикритие” - най-високо оценения сериал от родната публика, лансиран успешно зад граница и достигнал до над 180 територии на три континента. 

В следващите години доста заглавия свършват още с първия си сезон, като “Отплата” (2012), “Женени с деца в България” (2012), “Къде е Маги?” (2012), “Sex, лъжи&TV: 8 дни в седмицата” (2013), “Ние, нашите и вашите” (2017), “Скъпи наследници” (2018), “Полицаите от края на града” (2018), “Ягодова луна” (2020) и т.н.

Други се харесват от публиката и остават дълго в ефир. Като “Столичани в повече” (2011), който достига до рекордните 13 сезона и 170 епизода.

След него по продължителност се нарежда “Откраднат живот” (2016) с 11 сезона и 507 епизода. После са “Стъклен дом” (2011) с 5 сезона и 64 епизода и “Братя” (2020) с 5 сезона и цели 269 епизода.

Предпоследният му епизод, излъчен на 23 ноември 2022 г., има 26.37 шер, като срещу него при конкурентите се излъчва “Шоуто на Николаос Цитиридис”, което по принцип не се радва на високи числа и в случая е с 19.54 шер. В гилдията са по-скоро критични към художествената стойност на поредицата.

За сравнение такъв рейтинг спокойно правят епизоди на “С река на сърцето” (1 сезон) по NOVA, който например има 26.78 шер на 29 септември 2022 г. Като в същия ден и час срещу него по bTV се излъчва “Мен не ме мислете” (3 сезона), който отчита 26.86 шер. Двата си делят на две публиката.

През годините се е доказало, че на по-дълъг живот се радват и небрежни комедии без гръмки претенции от рода на All Inclusive (2020), който има 5 сезона и 61 епизода, и “Домашен арест” с Татяна Лолова (2011) - 4 сезона, 86 епизода.

Всъщност след “Под прикритие” единственият друг сериал, който се радва на по-сериозен успех и спрямо рейтингите, и спрямо това, че е продаден успешно зад граница, е “Дяволското гърло”. 12-те епизода на криминалната сага са купени от 32 територии и достига до 630 милиона души по света.

От NOVA обявиха втория му сезон “Есента на демона” за един от най-силните си козове в своята есенна програма, но сериалът така и не тръгна в ефир. От телевизията коментираха пред “24 часа-168 истории”, че това няма да се случи тази година и ще съобщят кога ще излъчат “Есента на демона” в началото на 2024 г.

Хитът на миналата година пък със сигурност е “Вина”, който се хареса много на зрителите, като в момента се снимат епизодите на следващия сезон.

Сериалът изненада, тъй като много по-големи очаквания се възлагаха на другото премиерно заглавие на БНТ от началото на 2023 г. - “Войната на буквите”, но числата в рейтингите показаха предпочитанията на зрителите. Неслучайно към днешна дата дори не се говори за втори сезон на историческата сага, която се заиграваше с времето на Златния век на България.

Тепърва се доказват и съвсем пресните предложения в ефира - “Алея на славата” и “Клетката”, които се излъчват по NOVA. Третият епизод на първия ни кулинарен сериал е отчел 27.88 шер, а с всеки следващ печели все повече аудитория.

На 12 октомври продукцията завоюва 29.58 шер, излизайки наравно с “Фермата” на bTV - предаването, което основно трупа положителните числа за телевизията.

Вторият епизод на криминалната драма “Клетката” прави шер от 34.30. В часа на излъчването му обаче е невъзможно да не привлече зрители, тъй като няма никаква ярка конкуренция срещу себе си. Първата родна поредица, която показва действителността в затвора, обаче си спечели и много критики в социалните мрежи. Зрители останаха объркани от въведението в историята и откриха пропуски, слаби и нелогични места, като определиха първия епизод като “претупване на нещата”.

Има ли формула за създаването на един успешен сериал? В търсене на отговор “24 часа-168 истории” потърси експертното мнение на режисьора Виктор Божинов, работил по най-много от най-емблематичните и успешни продукции от последните 13 години, а именно “Стъклен дом”, “Столичани в повече”, “Под прикритие”, “Връзки”, “Пътят на честта” и “Вина”: “В основата винаги са добрият сценарий, добрият екип и достатъчно време за подготовка.

Когато се правят набързо някакви неща, без по-сериозно планиране и когато се правят опити да се угажда едновременно на всички, тоест в една история да има и за младите, и за старите, и за лошите, и за добрите, и за децата - тогава става манджа и не се получава”.

Степенувайки по важност ключовите компоненти в производството на един сериал, режисьорът слага на първо място добре написаната история (сценария), след това - добре подбраните актьори, което е част от режисьорската работа, и след това удовлетворяващ бюджет, който осигурява достатъчно средства и време за работа по детайлите.

“В практиката у нас бюджетите се разполагат някъде дълбоко под санитарния минимум, за да се случва дори прилична продукция - обяснява Божинов. - За България бюджет, по-малък от 100 хил. лева на епизод, е минималният праг, от който трябва да тръгваме.

Давам си сметка за икономическите възможности на частните телевизии да инвестират и че те може би са далеч от това, което ни трябва, но ние не можем да го подменим. Правило е, че ако имаш добра идея и тя не е обезпечена финансово, това пречи да се реализира добре.”

Известен факт е, че всъщност БНТ най-щедро влага пари в производството на сериали и именно поради този факт едни от най-хитовите заглавия се излъчват именно в ефира на националната телевизия, а не по частните NOVA и bTV.

“БНТ имат функция да инвестират 10% от бюджета си в създаване на филми и сериали. И бидейки захранвани от държавния бюджет, практиката показва, че те финансират най-добре производството. Затова и резултатите са значително по-добри - потвърждава режисьорът. - Когато стартира новата вълна през 2010 г. със “Стъклен дом” и “Столичани в повече”, бюджетите бяха една трета повече, отколкото сега. Тоест ние през годините наблюдаваме един феномен, който аз не мога да си обясня. Искаме да се развиваме в една посока, а бюджетите прогресивно намаляват.

И като добавим инфлацията, в момента има сериали, които се произвеждат на 1/3 от стойността на правените преди десет години. Включително и проектите на БНТ. Може би това е обосновано икономически. Огромният плюс в БНТ е също така, че там не си припрян от ефир. Идеята да се реализира един сериал не е от днес за утре и може да се даде на сценарния екип да развива история в продължение на 5-6-7 месеца, което рязко повишава качеството.

Божинов е виждал и с много да се прави нещо. И смята, че ако наистина има точно разписана формула и рецепта за успешния продукт, тогава нещата биха стояли по друг начин.

“Много често някои проекти тръгват с една колосална амбиция да шашнат света - “ние ще покажем какво можем”. Обикновено обаче, ако зад тази амбиция няма реална представа за възможностите какво има налице - тогава катастрофата е почти неизбежна.

Отказвал съм да работя по проекти, защото съм виждал, че амбициите, сроковете и условията, в които съм поставен, не дават възможност за пълноценна реализация на може би добра идея.”

Според режисьора основната трудност, с която се борят всички в тази индустрия, са най-вече дефинираните и кратки срокове. Трябва да се работи бързо и припряно.

“По-дългосрочно планиране от страна на медиите би подобрило нещата, за да могат творческите екипи да имат спокойствие в измислянето и писането на съответните истории.”

Иначе лошите изпълнения, предопределени от условията, после се излъчват пред очите на всички и стават причина за насмешка, разочарование е срам. Божинов не желае да посочва примери и да дава определения за качеството на други.

“Оценката я дават зрителите. Сигурен съм, че има много колеги, които са принудени да работят в доста компромисни условия. Въпросът е дали се правят правилни изводи, защото другото ми впечатление е, че доста често се допуска една и съща грешка. Не е сериозно това. Показва, че не си правим елементарен анализ. И се получава цикличност на не особено удовлетворителни резултати.”

В същото време има и пример за това “как се прави” и това е “Под прикритие”.

“Бяхме много ентусиазирани тогава да кажем и направим нещо. Първо, преди “Под прикритие” имаше една гола поляна. Дълго време нямаше продукция от такъв мащаб. И съответно, когато се съберат хора, които имат желание и са натрупали капацитет, познания и талант да направят нещо на чисто с добра амбиция в точното време - това винаги е предпоставка за добър резултат. “Под прикритие” разказа едни неразказани парчета от нашето общество за 90-те години по един интересен и атрактивен начин.”

Според Божинов българският зрител иска да гледа две неща: “Да види себе си, да припознае себе си в историята, която му се разказва. Или да види нещо, някакво приключение, в което той би искал да попадне, което иначе не може да му се случи. Това са двата принципа, с които може да бъде спечелен.”

Режисьорът се надява, че законовите промени, според които сериалите вече могат да получават държавна помощ, ще имат положителен ефект върху производството.

“Сега икономиката и начините на набиране на средства за тв продукция не са толкова силни и мощни, така че да дадат адекватна възможност на авторите. Всичко зависи от начина, по който ще бъде построен тепърва този проект. Българинът обича да ляга на една кълка - върви едно финансиране, важното е да се заснеме нещо, а резултатът не е важен. Ако се водим от това, няма да има развитие. Ние трябва да се стремим да създаваме добра продукция, която зрителите и професионалистите да оценяват положително.”