Цели 6000 страници е обвинителният акт срещу него и още четирима министри

Няколко пъти съзнателно нарушавал Закона за публичните търгове през 1903 г.

Той е един от най-забележителните български офицери в края на XIX и началото на XX век, герой от Сръбско-българската и Балканската война, два пъти министър на войната, автор на Закона за въоржените сили, първостроител на българската армия, но и аферист. Съден за далавери с артелерийски коне, патрони, барут, пушки, войнишки шинели, навуща, цървули, върви, вълнен плат, купонджия, когото някои негови изследователи дори определят като развратник.

Това е ген. Михаил Савов, който заради големите бойни успехи в Балканската война през 2012 г. беше награден посмъртно от президента Росен Плевнелиев - с орден “Стара планина първа степен с мечове” заедно с още 18 офицери.

Роден е на 14 ноември 1857 г. в Ески Заара (Стара Загора). Учи в Хасково, Пловдив, Габрово и Галатасарайския лицей в Цариград. Завършва първия випуск на Военното училище в София през 1879 г. През Сръбско-българската война командва левия фланг в Сливнишката битка. Има големи заслуги за отблъскването на Моравската дивизия и овладяването на Пирот. Забелязан е от новодошлия български княз Фердинанд и става негов флигеладютант. На 16 февруари 1891 г. оглавява за първи път Министерството на войната в кабинета на Стефан Стамболов. Заради реформите, които прави, мнозина го определят като първостроителя на българската войска. От този период обаче е и една добре известна пикантерия в личния му живот. Михаил Савов е женен за Смарайда Милкова, племенница на Иван Евстратиев Гешов. Семейството им попада в центъра на шумен скандал, след като на 11 март 1894 г. Мария Милкова, сестра на Смарайда, обвинява министър-председателя Стефан Стамболов в любовна връзка със самата нея и със съпругата на Савов. Министърът

реагира емоционално

и вика на дуел Стамболов

До дуел не се стига, но генералът е отстранен от правителството и се развежда с жена си.

Далеч по-голям обаче е скандалът, в който ген. Михаил Савов се забърква, когато става военен министърза втори път, но вече в правителството на Рачо Петров през 1903 г. Аферата за взетите комисионни от фабриката за патрони “Вайс” гръмва през 1906 г., след като е описана от в. “Мир”. Разследването започва 4 г. по-късно, а през 1912-а има готов обвинителен акт на цели 6000 страници. От детайлния документ става ясно, че покрай патроните генералът се е забъркал и в още няколко афери. Едната е за доставка на 140 000 чифта цървули за армията. Военното министерство по спешност трябвало да обуе войската и вика в София фирмите “Братя Калпазанови”, “Пенков - Попов” и “Димитър Караиванов”. Трите дружества се сдушват помежду си и на 16 май 1903 г. изпращат в Министерството на войната колективна оферта за доставка на 140 000 чифта цървули на цена 335 лв. за чифт.

“Вместо да отблъсне подобен ортаклък между фабрикантите с мотива, че е забранен от Закона за публичните търгове и не е съвместим нито със свободата на търговете, нито с интересите на съкровището (бюджета на държавата - б.р.), Савов се е задоволил да резолира върху колективното заявление на конкурентите така: Цялата доставка е 95 000”, пише в обвинителния акт. На 24 май 1903 г. тръжната комисия увеличава количеството на 120-140 хил. чифта цървули.

Какво е прегрешението на генерала, се разбира пак от обвинителния акт. “В момента, когато обвиняемият бивш военен министър уж е бързал да снабдява българската армия с най-необходимите предмети за военно време,

той се занимавал с

покровителстване

на някаква индустрия

на цървули

Такова покровителстване е било не само безмислено, защото същинските табаци (кожари - б.р.) са останали извън доставката, но е било вредно за конкуренцията и следователно за съкровището и по-нататъшното изпълнение на поръчката”.

Далаверите покрай обуването на войската обаче не спират и след цървулите идват навущата. След като в Министерството на войната не постъпват никакви предложения за доставка на бял плат за навуща, на 27 май 1903 г. подчинените на ген. Савов изпращат писмо до сливенския околийски началник да уведоми фабрикантите от региона, че армията иска да ѝ се доставят 135 000 м бял плат за навуща в рамките на четири месеца и половина и очаква от тях цени. Някои от фабрикантите отговорили, че за да дадат цени, трябва да им се изпратят образците. От министерството казали, че нямат такива. Въпреки това ген. Савов решил да пристъпи към нови преговори и се обърнал към околийските началници на Габрово, Самоков, Трявна и Карлово да съобщят на тамошните фабриканти, че на 9 май 1903 г. ще се проведе търг за бял плат за навуща и кожени върви. На самия търг се оказва, че става дума за 240 000 м плат. Търгът се провеля два пъти, а при третия някои от участниците не се допускат. Според обвинителния акт чрез своеволното избиране на доставчици е нарушена конкуренцията. “Министерството на войната просто си е играело с назначаване на търговете. Министърът уж искал да поощри местната индустрия, но и по това не можел да се похвали с последователност, защото не искал оферти от всички фабриканти, а на други оставил без разглеждане”, казват разследващите.

Ген. Савов

ходатайствал и да се

разреши покупката на коне

за войската

на стойност 400 000 лв. през май 1903-а. Офертата била оповестена в “Държавен вестник” и била за 600 коня, от които 400 леки и 200 тежки впрегатни. Правят се три търга, до един порочни, защото били с ограничена конкуренция. През следващите 2 г. последвали още няколко доставки на над 2500 коня - офицерски, артилерийски и кавалерийски. И при тях ситуацията е следната - обявява се търг в “Държавен вестник” и завършва с личното споразумение между министъра и крупния търговец Леополд Хаузер. Затова и тогавашните следователи стигат до извода, че всички търгове за коне в периода 1903-1905 г. са неопровержимо доказателство за “съзнателно и планомерно нарашаване на Закона за публичните търгове и за снабдяването на войската. “Министър Савов си е служил с разни похвати - ту е назначавал своеобразни търгове с тайна конкуренция, която се е израждала в явни съглашения на конкурентите, ту е сключвал условия “по доброволно съгласие”, ту е правил доставки по домакински начин. “Когато през 1903 г. (особено през август) се очаквало избухване на война, министърът давал вид, че иска да спази закона, а после лично започнал да определя цените на доставените коне, лично водел преговорите с Хаузер или неговия пълномощник”, пишат обвинителите.

До дело обаче не се стига, защото то е прекратено. Генералът е съден година по-късно като един от виновниците за първата национална катастрофа. Изгонен е от страната, но по време на Първата световна война (1915-1918) е представител на българската армия в щаба на австро-унгарската армия във Виена. След военния преврат на 9 юни 1923 г. живее във Франция, където на 21 юли 1928 г. умира.

Цели 6000 страници е обвинителният акт срещу него и още четирима министри

Няколко пъти съзнателно нарушавал Закона за публичните търгове през 1903 г.