Възможно ли е лидерът на ГЕРБ отново да поеме управлението на страната?

Ако питате какво отличава тези местни избори от всички останали си мисля, че за първи път те няма да определят отношенията между управляващи и опозиция, а вътре в самото управление. От крайния резултат на 29 октомври ще зависи предимно разпределението на силите и влиянието на отделните големи политически субекти, които само до преди месеци бяха в непримирима вражда.

Да, местният вот е мажоритарен и много зависи от качествата на кандидат-кметовете, но често пъти обективната преценка за тях отстъпва на факта, че са издигнати от съответната партия. В същото време все по-ясно се осъзнава ролята на общинските съвети, където изборът си е най-вече партиен. В този смисъл е много важно състоянието на партиите и коалициите в началото на самите избори.

А в управляващата сглобка от месеци текат плавно, но видимо процеси, които съвсем естествено няма да се приемат добре от феновете на либералните добри сили, които по социологически данни понесоха по-големи щети от съставянето на правителство с подкрепата и участието на ГЕРБ, отколкото партията на Борисов.

Но нещата далеч не спряха дотук. Привържеиците на „промяната“ на час по лъжичка трябваше да приемат не само равноправното участие във властта на Бойко Борисов, но и ДПС като незаобиколим фактор за приемане на конституционните промени. Впоследствие Пеевски по признанието на всички малко по малко се превърна в естествения политически лидер на Движението и застана пред камерите като негов говорител.

Особено в последните седмици на кризи и напрежение – както със „зърнарите“, така и с протеста на миньори и енергетици, ПП и ДБ като парламентарни партии се изгубиха и на терена останаха само премиерът Денков, Борисов и Пеевски. Или поне така изглеждаше медийно.

Ако трябва да опиша ситуацията във вече тройната коалиция /с ДПС/, наричана за краткост „сглобката“, нещата изглеждат образно по следния начин:

Всеки, който е хващал отвертка и гаечен ключ ще ме разбере. От едната страна Борисов натяга болта, а от другата Пеевски държи „контрата“. Сглобката се затяга политически леко и внимателно, като се внимава да не се счупи от пренавиване.

Примери – колкото искаш. Пеевски дава гаранции за приемането на закони и взе в ръце критичните преговори, Борисов определя кога какво да се случи и нежно, но същевременно твърдо критикува правителството. В резултат в медийното пространство се затвърди убеждението, че мининегласната коалиция ГЕРБ-ДПС определено налага своята воля над другата миникоалиция ПП и ДБ. Така например от промените в конституцията отпаднаха идеите за мандатност на кметовете, за датата на националния ни празник, някои идеи за правата на главния прокурор също са под въпрос и т.н.

Но може би най-важният показател за това, какво се готви като промени след местите избори е публичният анонс на Борисов, че 7-8 министри са за смяна.

И забележете – всичко това се случва без нито една от партиите да е мръднала и на сантиметър от принципните национални договорки – Шенген, Еврозоната, помощ за Украйна и отношението към президента Радев.

В този смисъл описаното в горните абзаци е само част от политическия пейзаж и елемент по пътя на партийната борба. Какво се случи с Пеевски така, че да изпъкне публично толкова рязко не знам, но Доган рядко бърка. Що се отнася до Борисов, както съм споменавал и преди – той играе „дълга игра“. Бавно и търпеливо ГЕРБ излезе от „схизмата“ и се върна в позициите си на незаобиколим фактор не само в законодателната, но както се разбра и в изпълнителната власт. Същото, дори бих казал с по-голяма сила направи и ДПС.

Следва третият етап – местите избори. Там всички прогнози на политическите наблюдатели сочат, че ГЕРБ ще удържат категорична победа. Да обясня малко по-подробно.

Като правило местните избори са панорамна снимка за тежестта и състоянието на партиите. Това е така, защото въпреки мажоритарния елемент, партийната вярност преобладава. Да припомня само, че когато Борисов загуби вота срещу Радев подаде оставка. Преди това същото се случи около евроизборите и решението на ДПС да прекрати мъката на кабинета „Орешарски“. Така, безусловно, ще бъде и на тези местни избори.

Като видят резултатите всички партии намират аргументи да кажат, че са спечелили изборите, или най-малкото не са ги загубили. Има един ясен показател за това – броят общински съветници в национален мащаб. Да, София безусловно е възлова, но както се казва, не е България. А и Кутузов е отстъпил Москва на Наполеон, но е спечелил войната. Според някои прогнози се очертава ГЕРБ да спечели между 18 и 20 областни града, ДПС да си вземе „полагаемите“ около 4, а прогнозата за БСП е между 0 и 1. Ако прибавим и някой независим, подкрепен от инициативен комитет, картината за ПП/ДБ не е розова. Смея да го твърдя, защото в по-малките градове и особено надолу по селата те нямат почти никакъв шанс най-малкото заради липса а структури по места. А на местния вот те са решаващи за успеха.

Ако и вторият „пасианс“ на Борисов излезе, до ротацията остават две педи време. Тогава, ако всичко е честно, настъпва третият етап – ГЕРБ поема управлението на държавата със сменени около 1/3 министри и заедно с ДПС продължава контрола в законодателната власт – парламентът. И честно да ви кажа, Борисов никога е си е мечтал за тази перфектна роля на руски дворянин, в която е сега – хем да се вози в каретата, хем да държи юздите, хем да казва на кочияш накъде да кара.

В същото време коалицията ПП/ДБ просто няма полезен ход. Тя прие в името а конституционните промени и слагнаето на край на властта на Радев да си партнира с недопустимия до преди месеци враг. А врагът се оказа партньор, който поне на практика споделя техните основни цели.

Ето защо, тази сглобка, сигурно и точно притегната, може да си изкара и пълния мандат. Но както е тръгнало, да задам нещо като въпрос: ако в последните месеци се случиха почти немислими неща като колаборация между нетърпими опоненти и Борисов вече е не само приемлив, но и уважаван партньор, какъв ще бъде аргументът отново да е се върне като премиер?

Отбелязвам го, защото местният вот наистина ще има роля като показател за тежестта на отделните партии и коалиции и той не може да бъде пренебрегнат. И знаете ли защо? Просто защото тези, които го цапаха с години с какво ли не, сега, когато им дотрябва, го перат с най-добрите възможни политически препарати. И нещата се докараха дотам, че вече не той на тях трябва, а обратното. Затова и ще ги гледа като писани яйца.