Кандидатурата на Хекимян за кмет активизира ядро критици, които с комсомолски патос тъпчат свободата на словото

Приятели са подложени на неадекватна градивна критика, след като лайкнали Антон Хекимян и му пожелали успех. Обвинени са в минаване на страната на мрака, подмазване и морално падение. 

Облекчено отбелязвам, че слава богу, вещерското сборище отдавна не ме закача. Още от времето, когато се наричаха “протестъри” и подпяваха:

“Олигархът ми е много по-добър от олигарха ти”

Тогава бях анатемосана като слуга на задкулисието, но не и екзекутирана. Снизходително ме оградиха зад дебелите стени на айсберг, роден от леденото им презрение, безпощадно лишена съм от неповторимото им очарование. Само се виждаме, но не се чуваме.

За да не остава впечатлението, че журналистическата гилдия се тресе от някакво непознато или извънредно мракобесие, уточнявам, че става дума за една от класическите неформални групи за натиск, които тровят живота на всеки трудов колектив с клюки, сплетни и интриги. Самопровъзгласените цербери и последни инстанции, ведомствените тлаки с предозирана нравственост.

Онези, които те набеждават за подлец и нагаждач, ако откажеш да скачаш по техния морков, млъкват и се разпръсват като сламки под прага, когато влезеш в стаята, подмятат заядливи забележки, докато са с гръб към теб, нарочно не ти казват, че някой те е търсил,

донасят на шефа, че си тръгваш по-рано,

все достойни за дълбок поклон прояви. От друга страна, ако им потрябват пари назаем, заговорнически те дърпат в тъмните ъгли, където започват да интимничат и преливат от обожание.

Навремето маниакалните кръгове се опираха върху комсомолската доктрина, а днес развяват прогресивното знаме на “добрите сили” – членовете им се водят на щат в партийните издания на “градската десница”, не се гнусят от подаянията на шефа на мафията. Създадени са за палачи, даже когато са на спа, не пускат секирите. Затова неизменно първи мятат камъни по грешниците.

В конкретния случай се целят в дързостта на колегата си Хекимян да се кандидатира за кандидат-кмет на София от ГЕРБ-СДС. Опорната им теза са морално-волевите му качества, според тях той не само потъпква професионалната етика, но лепва и грозно петно върху иначе лъскавия авторитет на Би Ти Ви.

“Кой би повярвал - възмущават се праведниците, - че доскорошният шеф на новините, актуалните предавания и спорта не е послушна подлога на Борисов, действаща подривно 20 години под дълбоко прикритие?”

И чакат Би Ти Ви да се извини за разбитите зрителски илюзии.

Преди две години със същия абсурден патос твърдяха, че бившият шеф на “Пирогов” проф. Асен Балтов няма право да работи повече в спешната болница, тъй като е предал доверието на пациентите си, кандидатирайки се за депутат от ГЕРБ. Само дето в тавана не стреляха тогава, но пък не намериха за скандално, че Бойко Рашков, действащият министър на вътрешните работи в кабинета “Петков”, си служи с понятието “бивши хора”, наследено от Народния съд. Хубаво се посмяха като на виц.

В момента въпросното побесняло ядро разгръща кампания,

за да насажда тезата, че е немислим, старозаветен грях журналист да стане политик. Бие през пръстите заблудените овце, пожелали успех на Хекимян, още малко ще им залепи устните, за да не се чуват различни мнения. Капчица съмнение да не проблясва, че фронтът срещу бившата тв звезда е единен, че походът към гилотината му е непримирим.

Предизборната кампания, личните симпатии и антипатии, зависимостите, думите, аргументите, каузите, нищо няма значение – говорим за открит фашизъм. За новите кафяви ризи, които закачат звезди върху реверите на остракираните, за да ги разпознават отдалеч.

Тъкмо остриетата на четвъртата власт с претенцията за обективност, неизменно бранещи плурализма, пазителите на баланса в обществото и в цялата Вселена, тъпчат свободата на словото.

Преследват, надвикват и кълнат

всеки глас извън вярната тоналност. Не е ли куриоз!

Праведните не са трогнати никак и от репортерката на Би Ти Ви, дето обеща да си измисли новините, напротив – защитиха я, украсяването на обективната истина било нормална практика.

Журналистиката е екипна работа. Днес си в надпревара с репортера на конкуренцията, утре го канят в твоята редакция и двамата се трудите рамо до рамо, споделяте енергия, контакти, идеи, знания. Независимо откъде идваме и накъде вървим, какви вкусове имаме, как се обличаме и говорим, отношенията ни се основават на взаимно уважение и толерантност.

Преживяхме, без да горим мостовете помежду си, най-жестокия обществен разлом в съвременната българска история, изпепеляващата ненавист между седесари и бесепари през 90-те. Не сме се изпълвали с омраза към колегите, които ни напуснаха и заработиха за тъмночервени шамани, защото всеки има право да следва своя професионален път. И

сегашния безумен антагонизъм

на фона на “сглобката” ще преживеем.

Тайните групички във фейсбук, които тричат “неправилните” журналисти и се надъхват с постулатите на свещената си неолиберална доктрина, са жалки аномалии на времето. Във всяка епоха ги има. Миг от вечността са.