Хиляди жалби до различни институции валят от затворите всяка година и затрупват с работа чиновници, депутати и магистрати, установи проверка на “168 часа”.
Брутални убийци с доживотни присъди уплътняват времето си зад решетките с писане до министерства, неправителствени организации и съдилища в търсене на правата си. Често го правят,
за да имат възможност да се разходят
 на свобода
макар и под конвой. Явлението се превръща в епидемия и често блокира работата на различни институции, алармират служители на затворите. Обикновено затворниците с доживотни присъди се жалят от битовите условия зад решетките, но
не липсват
и куриози
Исковете, които осъдени на доживот са предявили към държавата, са съизмерими с бюджета на Министерството на правосъдието за няколко години. Те искат зад решетките редовен секс с жени, трюфели, плейстейшъни. Претендират да не им слагат белезници и да имат удопбства в килиите, за каквито не могат да мечтаят в живота си навън.

Пощенски марки сближават бивш полицай и убиец

Преди две седмици полицаят от Ловеч Иво Маринов хладнокръвно застреля 25-годишната Ивелина Славчева. Според разследващи има достатъчно доказателства за вината му и най-вероятно ще получи най-тежката присъда. Маринов е поредният полицай, който се е запътил към затвора за умишлено убийство.
Неговият кполега Живко Георгиев е близо 10 години зад решетките. В началото на 90-те е полицай във Варна. В свободното си време върши грабежи, за което получава присъда и е пратен в Белене. По време на отпуск, на 22 ноември 1996 година, извършва убийство на зърнения търговец Иван Иванов в Добрич и ограбва касата на фирмата му. За това престъпление получава най-тежката присъда - доживотен затвор без право на замяна. Пазят го в най-строгия коридор при засилени мерки за сигурност. Известно време изтърпява наказанието си в затвора във Варна, защото там лежи за грабеж над търговец на добитък от Омуртаг. През 2009 година е преместен в Белене. Служители на затворите го определят като непоправим и изключително опасен рецидивист, който не би се спрял да убие когото и да било, защото няма какво да губи.
Зад решетките Живко Господинов убива скуката с писане до институциите. През 2011 година той завежда няколко дела срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказнията”. Едно от тях е, защото не му е осигурена възможност да спортува поне по един час на ден, за да поддържа физическото и психическото си здраве. Твърди, че заради отношението на администрацията на затвора е получил увреждания. Искът му е за 30 хиляди лева. Освен това пише жалби до различни прокуратури в страната. Налага му се да си плати разходите за пощенските марки, които лепи по пликовете. Изпеченият затворнипк с дълъг стаж и с нулеви шансове да помирише някога свободата се усеща, че във Варненския затвор пощенските разходи за писмата и част от държавните такси на съдилищата са поемани от държавата, на чиито разноски живее в затвора, но в Белене на Живко Господинов му се налага сам да си ги плаща.
Само за една година е похарчил 300 лева заради кореспонденцията си с различни институции. По едно от делата му срещу държавата искът е 50 хиляди лева. Веднага пуска молба да бъде освободен от държавна такса, защото в затвора няма доходи. Справка от началника обаче го опровергава. Живко Господинов разполага с пари, които му изпращат отвън. Убиецът твърди, че те са дарение и може да ги използва само за лични нужди, но не и да покрива с тях разходите по кореспонденцията си с институциите и държавните такси по делата.
Проблем с пощенските марки има и друг рецидивист, който лежи в затвора във Варна с доживотна присъда без право на замяна. Халил Хасан е сред най-колоритните личности зад решетките. С Живко Господинов са в един коридор за опасни бандити. Халил е там за брутално убийство на сина на имам. Иначе в затвора Халил отдавна е завел дело до съда по правата на човека в Страсбург, че му дават свинско веднъж в седмицата, а той е мюсюлманин. Води десетки други дела за дискриминация и вреди от престоя си в затворап. Хасан е бил боец във войната в Босна през 90-те. След завръщането си в България става спец по грабежите. При поредния застрелва в главата таксиметров шофьор.
Като колегите си доживотници Халил Хасан се занимава основно с писане до институциите. Той има същия проблем като Живко Господинов, с когото са лежали заедно в коридора за особено опасни престъпници във Варна. Докато е там, той няма разходи за пощенски марки, когато комуникира писмено с институциите. Пуска жалби да го местят по затворите и престоява известно време в Ловеч и София, после пак се връща във Варна. Докато е в Ловеч обаче, Халил Хасан установява, че е принуден да лепи марки по писмата до държавните учреждения, което не му се е налагало в София и Варна. Това му причинява сериозни неимуществени щети за 20 хиляди лева и имуществени за 30 лв. Завежда дело за общата сума и печели. Министерството на правосъдието е осъдено да му плати 2000 хиляди лева за претърпените неимуществени щети, които се изразяват в стрес и дискомфорт, и 1,20 за имуществени. Признат е за дискриминиран спрямо затворниците от Варна и София, които изпращат писмата си безплатно.

Пламепн Радков пристрастен към Плейстейшън-а

Пламен Радков е сериен убиец рекордьор в новата история на България. Заедно със съучастника си е ликвидирал 5 души в периода само за година и половина. Освен това е съден за кражби, изнасилване и отвличане.
Днес Пламен Радков от Русе е в затвора в Ловеч. Освен делата за лоши битови условия, той е водил и за електронната игра Плейстейшън 2, с която се е забавлявал допреди 2 години и така е разнообразявал ежедневието си зад решетките. След като му я вземат от килията, Радев изпада в дискомфорт и завежда дело, което губи.
Печели обаче друго - за унизителни условия в затвора, и то в Страсбург. Правителството му е изплатило 3 хиляди лева. Заедно с друг осъден за убийство - Мирослав Събев, водят и други дела. Събев е сред най-добрите художници в затворите. Открива изкуството, когато го лишават от свобода. Бил е спасител на плаж край Равда. Убива летовници през 1993 година и ги заравя в дюните.

Куцара желае дете от интимната си приятелка

Светпломир Нешков-Куцара е един от най-издирваните бандити през 2002 година. Тогава е обявен за особено опасен престъпник. Участва във въоръжени грабежи и кражби на коли. Задържан е след престрелка с полицаи във Варна. Обвинен е в опит за убийство на униформените и е осъден през 2003 година на 28 години затвор. Днес е на 42 години.
 Куцара е сред най-активните писачи сред затворниците. Докато е в затвора, успява да осъди държавата за лошите битови условия зад решетките. Води дело за същото и в Страсбург. Претендира за десетки нарушения на администрацията и отношението към него. Води дела в цяла България и се разхожда по заседания с конвой, но в свободния свят. Последната му прищявка е от интимен характер.
Преди години лежи в затвора във Варна, а днес е във Врачанския. Началството е засипано с молби от Куцара. Иска да му позволят повече интимни контакти с приятелката.
В уточнения към тях той настоява не за удължаване на свиждането, а за осигуряване на време и условия за интимни контакти с цел зачеване на дете.
Понеже приятелката му не може да забременее по време на свижданията си, той отправя молпба за разрешаване на личния проблем към Министерството на правосъдието, защото служителите на затвора бездействали.
Друг куриоз е, че в жалбите си Куцара иска интимност с лице от женски пол, но не посочва кое да е то.

Назъм Азис: Невинен съм, не искам белезници

Назъм Азис лежи в Старозагорския затвор. Осъден е на решетки до края на живота си за брутално убийство на таксиметров шофьор край Стамболово през 2006-а. Продължава да твърди, че е невинен и иска преразглеждане на делото. Протестът си изразява шумно и в затвора. Обявява гладни стачки. Заради това иска непрекъснато лекарски контрол. Разхождайки се до различни медицински експерти, Назъм Азис е накичван с белезници като особено опасен престъпник, както пише в Закона за изпълнение на наказанията. Той обаче не е съгласен с това. Изхожда от факта, че не признава вината си за убийството и не желае да бъде оковаван с белезници. След серия молби до началството и Министерство на правосъдието завежда дело в Административния съд в Хасково и иска “порочната” процедура да бъде преустановена.
Напзъм Азис е арестуван, след като е открит трупът на таксиметровия шофьор Димитър Янакиев от Хасково. Човекът е прострелян в главата. Криминалистите бързо издирват последните му клиенти Назъм и приятелят му Ерай Юсуф. По време на разпитите им става ясно, че Назъм е разстрелял таксиметровия шофьор, защото е тренирал за наемен убиец. Колеги на жертвата се събират по време на делото пред съда в Хасково в искане за връщане на смъртното наказание. Назъм Азик е признат за виновен и от ВКС с доживотна присъда, но продължава да твърди, че не е убиец и затова не желае да го заключват с белезници.

20 години Камен Радев води война с цигарите зад решетките

Камен Радев е осъден за брутално убийство на старица още по времето на комунизма. Тогава е войник. Днес е жив, защото има късмет с идването на демокрацията. Присъдата му е смърт, но това наказание е отменено и сега е с доживотна без право на замяна. Камен Радев е един от многото затворници, които се заяждат с администрацията, защото са настанени в килии с пушачи. Има искове за над 100 хиляди към държавата за различни провинения от нейна страна, сред които дискомфорт заради отнето радио, нпевъзможност да спортува, хигиенни условия. Най-важното обаче е цигареният дим на съкилийниците му, защото той води истинска война с преписки заради този проблем.
Убиецът - заклет непушач, призовава свои колеги с доживотни присъди като Халил Хасан и Стефан Фердинандов, които да потвърдят щетите му от пушачите наоколо и отнетия радиоприемник, оценени на по 25 хиляди всяка.

Серийният килър Митко Харакчиев тъжи за видео и трюфели в затвора

Митко Харакчиев е сред позабравените серийни убийци. Той убива двама шофьори на микробуси и прострелва други двама, които оцеляват по чудо. През октомври и ноември 2001 година Харакчиев примамва собственици на микробуси с обещания за добре платени курсове, качва се при тях и ги убива по пътя.
До 1997 убиецът има фирма за внос на млечни храни, но фалира. Започва да се занимава с измами и влиза в затвора за това. Освободен е през 2001 година, по-озлобен отвсякога. Насочва се към шофьори на микробуси, с каквато дейност се е занимавал неуспешно, преди да фалира. За двете убийства и двата опита е осъден на доживотен затвор без право на замяна.
пЗад решетките изписва тонове хартия. Води стотици преписки с институции и многобройни дела. Едни от последните са заради видеофилми и трюфели. Доживотникът настоява да има организирано гледане на филми с колегите си от най-строгия сектор на Старозагорския затвор. Понеже залата за кино е в друг сектор, който опасните бандити не можгат да посещават, те остават без ценното забавление зад решетките. Митко Харакчиев е оценил неимуществените си вреди на 11 хиляди лева. Съкилийниците му твърдят, че от невъзможността да гледа филми изпаднал в нервно разстройство и депресия, изразяващи се в чести изблици на неистов гняв, последвани от ридания и плач. Имал и трайни чувства на бездействие и апатия и губене на връзка с реалния свят. През 2008-2009 г. в най-строгия сектор на затвора е имало видео, внесено там заради молби на затворници, но след промяната на правилника е отнето.
Последните жалби на Митко Харакчиев са заради трюфели. Според него не са му доставени зад решетките пратки от ценните гъби, с каквито е дал обет да черпи ежегодно затворниците от най-тежката група. Това му причинило “трайни във времето, интензивни и силни чувства и състояния на негативни изживявания, неудобство, дискомфорт, напрегнатост, тревожност, страх, психоемоционален посттравматичен стрес, душевни страдания, отчаяност, безсъние, гняв и депресивни състояния”.