Това беше за Даскала, Бог да го прости, а мен да ме простят Бабел и Платонов за плагиатството:

Нека ви разкажа за Мурго, тъжния затворник, за когото Даскала ходатайства през зрелия социализъм, но всичко се провали поради злоупотреба с алкохол и лоши комуникативни умения.

Мурго още като юноша влязъл с взлом в търговски обект с цел кражба, но вътре преял с кренвирши и шипков мармалад, легнал до касите с буркани кисело мляко и заспал. На сутринта народната власт го заловила и изпратила да се превъзпитава в специализирано поправително заведение за целта. Така започнал престъпният живот и падение на този объркан гражданин на народната република, който няколко пъти влизал и излизал от затвора по различни поводи, а веднъж и в лудницата в Баткун.

Докато се разкайвал в Баткун за липсата на социалистически морал в душата си, Мурго се запознал с бъдещата си съпруга, жена с лека шизофрения и силна любов към него. Даскала станал кум на сватбата им, където били поканени пияници, безпризорни, двама писатели и един звеновод от близко ТКЗС, който бил преизпълнил годишния план за добив на чушки. Мурго станал тогава глава на основната клетка на обществото и тръгнал да търси трудови доходи за семейството. И ето как се случи това:

През последните години на социализма партийната линия се олюляваше, а в тези люшкания изникнаха фирмаджии по указ 56, повечето с дребнособственическо мислене и неблагонадежден произход. Сред тях някои имаха шприц-преси, чудни машини, които произвеждаха шноли, гребенчета и пластмасови медалиони с формата на водно конче и две разцветки - отровнозелено и патешки дрисък. Народонаселението купуваше с охота тези изделия, тъй като партията беше изградила трайни естетически потребности сред трудещите се, най- вече към найлонови ризи, препарати с ДДТ срещу мухи, виетнамска радиоактивна водка и други стоки на бита от силно токсична материя. Това обогатяваше значително собствениците на шприц-преси и те си купуваха фототапети с брезова горичка в хола и Лада Самара в гаража.

При такъв частник Даскала завел Мурго, тъжния затворник, за да започне работа и да се влее в редиците на пролетариата. Срещата била в дома на частника, където Даскала и Мурго отишли на гости. За зла беда обаче, Даскала и Мурго били употребили спиртни напитки преди това и като влезли в хола с фототапет на брезова горичка, те изпили още по едно и Мурго седнал на килима, започнал да лае срещу семейния дакел и казал на любезната домакиня, че знае къде е била миналия петък. Това накарало частника да изпадне в лошо настроение, а любезната домакиня - в бурна истерия, Даскала и Мурго били изхвърлени на улицата и трудовият стаж в начеващия предприемачески бизнес се провалил.

И днес може да срещнете преуспели възпитаници на Даскала от гимназията, които седят на маси с клети неудачници, припомнят си тази и други истории от махалата под Бунарджика и отливат по малко от чашите за упокой на душите им, за памет на Даскала и Мурго от онези славни дни, когато Марица беше пълноводна, жените безплатни, а кварталните доносници пишеха с индиго, в два екземляра - за службите и партията.

*От фейсбук