Министри кърпят гащи
Министър Томислав Дончев е командирован лично да следи раздаването на помощи за пострадалите от земетресението в Перник. Земеделският шеф Мирослав Найденов закрива пожара в Рила, след като огнеборците вече са го потушили, а преди дни планината отново горя, сякаш да покаже, че височайшето посещение на място не е свършило работа. Колежката им Лиляна Павлова е най-активна в оперативната работа. Мести блатни кокичета от трасето на магистралата, държи чадъра над археолозите, за да свършат по-бързо работа в дъждовните дни, проверява къщата на Марешки на плажа.
Всичко това напомня на присъствията на Бойко Борисов като главен секретар на МВР на местопрестъплението след поредния разстрел на знакова фигура от престъпните среди. И след месец - дум-дум, следващият...
Днес премиерът Борисов разписва командировка след командировка на министрите си. Праща ги на терен
винаги когато има
конкретен проблем
Не се поколеба да разходи дори достолепния Аню Ангелов до Петолъчката да огледа взривените складове на фирмата “Берета Трейдинг”.
Действа се оперативно, но командированите обикновено вървят след събитията. И по-важното - пред телевизионните камери. В което няма нищо лошо, ако пътуванията даваха резултат, а не само да покажем на електората, че много работим. За да не ни командирова този електорат в опозиция на следващите избори.
В правителството на ГЕРБ министрите като че ли изгубиха основната си роля - да определят стратегическото развитие на секторите, за които отговарят, и да спазват политическата линия и програма, с която управляващите дойдоха на власт. Вместо това показно търчат по поляни, селски сбирки и мероприятия. Близо до народа, пряк контакт с избирателите,
безкрайни обяснения за политическа воля пред
бай Иван и баба Пенка, пострадали от земетресение или окрадени до шушка. Вместо да шият нови панталони, те кърпят старите.
Щом са решили да действат оперативно, поне да го правят както и когато трябва. А после да обобщават и решават проблемите със средствата и методите, които им позволява длъжностната характеристика на министри.
Преди дни например, правосъдната министърка Диана Ковачева лично посети затворите във Варна и Бургас, и то изненадващо. Сигурно е имала и командировъчно за това. Проверявала килиите и търсила вътре забранени предмети - оръжия, мобилни телефони и всичко, на което няма право лишеният от свобода. Нищо не открила. Като за акция - добре. Само че проверките по килиите се извършват от надзирателите. Това е тяхната работа - конвой, охрана, проверки, доклади за инциденти. Не е трудно да се досети човек, който дори не е влизал в затвор, че министър Ковачева не знае къде да търси и не познава психиката на дългогодишния затворник - рецидивист. То не е и нейна работа. Нека при следващото си посещение зад решетките изпълнената с желание за оперативни проверки министър Диана Ковачева да вземе ролетка и да измери килиите. Да ги снима, ако трябва. Не тези, които посочи ръководството на затвора, а всички. След това да прегледа изискванията на европейските норми за това колко трябва да е площта, която обитава един затворник, има ли дневна светлина и т.н. После да види колко лишени от свобода са спечелили дела в Страсбург срещу държавата, защото в България затворите не отговарят на изискванията за общността, от която сме част вече пета година.
След това да прегледа ведомостите със заплатите на надзирателите, че и на всички служители в затвора, и
да сметне дали с тези пари могат да посрещнат нуждите на семействата си и да се преборят с инфлацията
После да види колко от тях са уволнени, защото вземат подкупи от затворници, за да им внасят в килиите дрога и джиесеми, които тя не откри при командировката си в Бургас и Варна. А наркотици и оръжия в килиите има. Но те са следствие от причини, премахването на които е работа на министър Ковачева. И които няма да се решат с проверката в затвора.
Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов също проверява на място, заедно с подчинените си инспектори. Беше тръгнал по нощите да обикаля заведения и да дири хора без договори и непълнолетни, които работят там. Той, за разлика от колежката си Ковачева, намери такива, защото над половината кръчми по морето са в сивия сектор. И какво от това? Следващото лято пак ще иде и пак ще открие, а като нищо ще попадне и на същите хора. Вместо да ходи да ги пита имат ли договори, да провери стигат ли пенсиите на бабите им да си купят продуктите от потребителската кошница. И да предприеме законови промени, за да прекрати порочната практика.
Какво ще спечели образованието като сектор, ако министър Сергей Игнатов знае всяка минута какво прави бай Киро с теслата по ремонта на училището в Съединение? Него има кой да го инспектира, а през това време Игнатов може да посети всяко училище и детска градина, за да попита как се справят даскалите с 500 лева заплата и как са мотивирани да преподават съвестно уроците. Да помисли за стратегия как да направи образованието основна инвестиция в бъдещето на страната, както го правят белите държави. Защото един от най-големите провали на всички партии за 23 години преход е дереджето на учители и лекари, трудът на които е оценен по-ниско от този на чистачката в Народното събрание. И после - вземали подкупи. Май
само финансовият министър Симеон Дянков не си пада
по проверките на място
и командировките за това. Без да броим инспектирането на цените на яйцата по кварталните магазини, но то беше заедно с премиера Бойко Борисов. Може да не е имал избор човекът. През годините Дянков се превърна в удобното извинение на командированите министри, че пари в бюджета няма. Стана лошият, с когото се оправдават за всичко. Може би затова не тръгва по командировки за оперативни дейности - да не му искат пари и да се налага да обяснява, че те отиват за спортни зали и магистрали, а това са реплики на един по-висшестоящ човек от изпълнителната власт.
Въобще проверките на място от командированите министри са хубаво нещо. Обикновено след това конкретният проблем на конкретното посетено място се решава, поне за известно време. Но само бай Киро в Съединение ли трябва да бъде наблюдаван от министър? Да не би затворите в Бургас и Варна да са единствените, които се нуждаят от затягане на дисциплината? Само плевенското село Мечка ли се нуждае от засилено полицейско присъствие, за да спрат убийствата и грабежите на възрастни хора? Там преди време беше командирован министър Цветанов и проблемът поне отчасти се реши. Но вместо да работят на парче, членовете на правителството би трябвало да работят в посока, която да направи така, че хората от всички проблемни села да се чувстват сигурни, всички незаконни постройки по плажовете да се проверяват и премахват.
А това не става с командировка до Съединение например, при бай Киро с теслата. Щото бай кировци много, ама проблемите навсякъде са едни и същи и всички искат решение.
Може би това имаше предвид министър Цветанов, като обеща чудеса по време на втория мандат на ГЕРБ. По-малко командировки и повече решение на глобални проблеми.
Най-четени
-
Секретно Как Живков наказа певицата, която му отказа
“Все едно да се изплюя на себе си - така го чувствах”, споделяла обречената на забрава естрадна звезда В наши дни малко хора си спомнят за поп певицата Маргарита Димитрова
-
"Зеленият" хладилник на Айнщайн
Гениалният физик обединява сили с Лео Силард да спасят хората от фаталния "убиец" в домовете им, но приятелството им стартира обратното броене до създаването на първата атомна бомба На 47 години той
-
Галерия Ресто от 80 стотинки можеше да остави Гунди жив
На погребението ги изпраща невиждана манифестация - над половин милион българи. Паника в БКП, уволняват вътрешния министър Тормоз за семействата след трагедията
-
Галерия Никой не избра Доган в родното му село, Пеевски взе 240 от 245 гласа в секцията, където гласува
"Алианс за права и свободи" спечели изселниците и е първи в Разград "Новото начало" взе Кърджали и Шумен Младото ДПС вдигна резултата на старите с 4000 гласа в София - област, втора сила е в Хасково
-
Филмът за Гунди е №1 в момента, а не свинщината в политиката
Още няколко думи по темата „Гунди". Филмът очевидно е огромно събитие и пълни салоните с такова количество зрители, каквото българското кино не е виждало в последните 30 години