Стига с тая Македония, това е Славяноилирия
България не трябва да пречи повече на Албания и на онази бивша Югорепублика, но трябва да поиска тя да си смени името отново
Бойко Василев ми обърна внимание върху нещо, което се случва на Балканите, а той наистина разбира от темите на полуострова. Според него вървят едни тихи “езикови” войни, в които само ние стоим безучастни.
Република Северна Македония използва всички канали официалният им език да бъде наричан просто македонски. Реагират дипломатически, политически и всякак.
Целта е нелепостта на заглавието Северна Македония да се обърне срещу тези, които го измислиха, и в един момент прилагателното Северна просто да отпадне.
Подобно на сърбите, които вече веднъж успяват в такава езикова офанзива. В началото на ХХ век сърбите се наричат на повечето европейски езици сърВи. Тъй като това звучи унизително, Белград успява да наложи на цял свят да ги наричат сърБи.
Отделно Хърватско успя да се пребори през 90-те името на държавата да стане Хърватия.
Компромисът Атина - Скопие ловко бе насочен против нас и Албания. Защото, за да пуснат към Европа Скопие, гърците измислиха формулировката Северна Македония, вероятно приета от Скопие, защото всъщност под район Северна Македония би следвало да се разбира област с център Пловдив. Сега първа цел на българската държава и дипломация е да измисли название на скопската държава, което хем да не е дразнещо и унизително, но хем да е хладно и високомерно и да го налага.
Например Славяноилирия, за да се подчертава и албанският компонент и така да се натрива носът на сръбските мекерета, и то без да се дразнят гърците, които съвсем основателно смятат древната Македония и Александър Велики за част от своето културно наследство. Както впрочем през 1935 г. Персия сменя името си на Иран. Иран идва от Ариаран - демек земя на арийците. Пак заради гърците, които имат обикновено претенции до сътворението на света. Та думата Персия била гръцка версия на думата Фарс, която е персийска и означава областта, която населяват днешните иранци и те самите наричат езика си фарси.
Вероятно на много вътрешно ниво днешните жители на Скопие разбират добре български, но не се чувстват българи, а някакви южни славяни, каквото и да значи това.
Впрочем мисля, че това наше искане за вписването на българите в конституцията на Скопие е пълна безсмислица, направена в полза на Белград и Москва. Защото, признавайки българите за малцинство, всъщност ние признаваме, че мнозинството са някакви други. И ок, вероятно до дни ще бъдат вписани в конституцията им и те ще скачат - изпълнихме щенията на България и можем да си ги мразим безплатно. Затова България трябва да уважи албанците и да спре с пречките, но да действа за промяна на името към например Славяноилирия. Което си е едно легитимно искане в международното право с уважение към всички засегнати страни и защита на собствения си национален интерес.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха