- Иване, кое е по-трудно - да се грижиш за новородено или да водиш битка с общината за платеното паркиране в центъра?
- Гледането на бебе е трудно и всеки родител го знае, но поне всичко зависи от теб. А да се бориш за правдата в България, е все едно да биеш с главата стена. Правим всичко възможно да обясним на хората от общината да не забравят нито за секунда, че ние сме ги избрали и
те не са там заради наследствени
феодални права
Както сме ги избрали, така следващия път няма да го направим. Държат се с нас, все едно са ни собственици, а не са.
- Усещаш ли съпричастност от страна на българите от "Люлин" или "Надежда" към битката ви срещу новите правила за паркиране в центъра?
- Дали заради комунизма или заради нещо друго, сме станали някак си лениви. Иска ни се някой друг да се бори за правата ни, а после всички заедно да приберем парсата. Така или иначе, някой трябва да тръгне да се бори срещу несправедливостите.
А новите правила за паркиране са пълно безумие. Дават ни примери с други големи градове, но там организацията и животът са съвсем други.
Някои общинари ръсят каквото им скимне, само и само да оправдаят очевидно грешните си решения. По време на първите ни разговори шефът на Общинския съвет г-н Елен Герджиков заяви:
"Който няма къде
да паркира, да си
направи гараж
Аз как съм успял да си реша проблема."
Това ми прозвуча като изказването на Мария Антоанета, която посъветвала гладуващия френски народ да се храни с пасти. Колко българи в днешно време могат да бръкнат и да извадят 10 хил. евро, за да си решат проблема.
А колкото до хората от "Люлин", и те трябва да знаят, че догодина и тях ще ги принудят да плащат за услуга, която не могат да ползват. Центърът е само началото. Скоро в цяла София ще се паркира платено.
Опитват се да вкарат лост между нас и хората от другите квартали, но няма да успеят. Борбата ни е за всички софиянци.
- Така или иначе, ще се плаща, за да си оставиш колата пред вкъщи.
- Интересно ми е как измислиха цените за стикерите, които ще ни дават право да паркираме. Взеха за база средния доход на българите или просто са решили, че толкова пари им трябват. Наистина не е лошо да вземеш едни 27 млн. лева. Хем за тях ще има, хем и нещо за столицата ще остане. Няма да оставим тази работа така и ще се борим докрай.
- Трудна битка, а с бебето едва ли е по-лесно.
- Добре сме си разпределили грижите.
Аз съм нощната смяна, а Жени поема щафетата през деня. Заради стотиците ми пътувания през годините съм се научил да контролирам съня си и нямам проблем да ставам през нощта. Будалкаме се, храним се, дундуркаме се. Онзи ден в четири и половина разказвах на Константин приказки. Щом се съмне, мога вече да си почина.
Жени: Вчера бяхме на една сватба и наши приятели се учудиха колко свежи изглеждаме за родители на бебе, което се появи на седми август. Почти веднага след раждането се разбра, че няма никаква нужда да бодърстваме и двамата. Наистина успяваме да се наспим. Мен
страшно ме депресира да ставам, когато
навън е тъмно
През деня съм на пост.
Иван: Тя е много отговорна и красива майка. Постоянно чете и се интересува за всичко, от което се нуждае детето.
Жени: Не съм от вманиачените родители, които се ровят по цял ден в специализираните книги и сайтове. Търся само информацията, която ми е необходима. А и както казва един наш приятел: "Което е на книгата, не е на нивата."
Иван: Важното е да гушкаме и да обичаме децата си.
Големият ми син го
отгледаха баща ми
и майка ми, но сега
съм по-примерен
Разликата между двамата ми синове е почти 24 години.
- Как беше тогава и как е сега?
- Сега има от пиле мляко. Просто влизаш в магазина и си вземаш това, което ти е необходимо. Навремето моят син извади късмет, че бях част от ФСБ.
Няма да забравя какво мъкнене на памперси беше от чужбина. Да не говорим за детските храни, но не беше само това. Спомням си, че една година в България изчезна чесънът. Никой не разбра какво се случи, но го нямаше. И ние се връщаме с гигантски опаковки гранулиран чесън.
Жени: Има и прекалено излишни неща - специални биберони, чайове, какви ли не излишни глезотии. Имаме приятели, които ни заляха с дрешки и консумативи. Така ни спестяват тичането до магазина за памперси и всичко друго необходимо. Дори има още неща, които не сме ги вкарали в употреба.
- Къде и как се запознахте?
Жени: Със сигурност беше любов от пръв поглед, а мястото на срещата беше в студиото на "Мюзик айдъл".
Иван: Никога не бих допуснал, че мога да срещна такова момиче на толкова тъпо място. По-интересното е, че винаги сме били съседи. Живеели сме в един квартал. И до днес се чудя как не съм забелязал красивото съседско момиче и трябваше работата да ни събере. Голямо разминаване е паднало.
- Кой кого свали?
Жени: Мъжете свалят, а жените се давят. Честно казано,
той ми хареса
като мъж, а след
това се оказа и страхотен човек

Важното е, че винаги има какво да си кажем.
Иван: Признай си, че сега няма нужда и да си говорим. Сещам се, че трябва да направим нещо и виждам, че тя е почнала да го върши. Сякаш комуникираме по телепатичен път. В един и същи момент казваме абсолютно едни и същи изречения, които дори са с еднакъв словоред. После се гледаме и се чудим как е възможно подобно нещо.
- Усетихте ли отрицателна енергия около вас, след като се разбра за връзката ви?
Жени: Приятелите му казваха: "Откакто е с теб, Иван най-сетне заприлича на себе си." Не знам какъв е бил преди, но сегашният Иван много ме кефи. Завист сигурно е имало, но без нея няма как.
Иван: Хората са склонни да завиждат на себеподобни, които са щастливи и на които нещата им се получават. Вместо да помислят, че и те биха могли да потърсят щастието.
Жени: Мразя сравняването от рода: Виж как му върви, а на мен нищо не ми се случва. Това са глупости. Може още утре да ни се случи нещо съвсем различно и много хубаво. Всеки трябва да изчака времето, когато ще го споходи късметът. На нас с Иван по-късно ни се получиха нещата, но за сметка на това резултатът е страхотен.
- Суеверни ли сте?
Жени:
Вярвам, че има Господ
и той ни пази
Животът ни на този свят зависи от собствените ни действия и мисли.
Иван: Аз съм доста несуеверен човек. По-скоро съм непоправим оптимист. Винаги съм вярвал, че дори нещо много лошо да ти се случи, след него идва нещо още по-добро. Точно преди да се роди Константин, ме връхлетяха здравословни неприятности. След появата на детето те изчезнаха яко дим.
- В интернет има изписани десетки фермани за плейбоя Иван Лечев? Верни ли са?
Иван: Само да не почнеш и ти на тема Лили Иванова. Сериозно казано, никога не съм се стремял към титлата плебой. Случвали ми са се много неща като на повечето хора от шоубизнеса. Никога не съм си поставял за цел преследването на жени. Онзи ден четох, че Тодор Славков имал повече манекенки от Христо Сираков. На Ицо завоеванията не са сто, а поне три хиляди. Той е човек, който търси подобни изживявания. С него се познаваме от деца. Семействата ни бяха близки.
- Ловували ли сте заедно, ако ми позволиш този хамалски израз?
- Сигурно сме имали общи завоевания, но вече не си спомням. Апартаментите и на двамата се бяха превърнали в места за безкраен купон. Ицо само за това говореше и красивите жени винаги са му били цел.
Той продължи да
гони манекенките,
докато аз взех друго
решение за живота

Напоследък се улавям, че не ми е добре сам и предпочитам да съм с Жени. Знам, че повечето мъже дават мило и драго да се откъснат поне за малко от семейството и да потърсят свое лично пространство, но аз нямам подобни нужди. Много ми е хубаво с нея, тя си ми е най-близкото другарче.
- С какво друго се занимавате в момента освен с отглеждането на детето?
Жени: Бебокът избра най-подходящия момент да се роди, когато театърът ни е във ваканция. През октомври започвам отново да играя в постановките "Ритъм енд блус 1" и "Ритъм енд блус 2" в театър "Зад канала", участвам и в друга пиеса - "Изобретателна зад ъгъла". Играех до осмия месец. Дори имахме представление в Лондон по случай откриването на българска чешма в Хайд парк. По време на коктейла посланикът ми разказа, че всички са си мислели, че коремът е майтап, за да стане по-интересно представлението. Всички бяха шашнати, че танцувам толкова бременна. Добре, че сега ще имам суперпомощник, а и представленията, слава Богу, не ми ангажират целия ден.
- Дали няма да го видим Иван на барикадите на есен, но този път на протест за повече детски градини?
Иван: Едва ли ще се стигне чак дотам. Детската градина е голямо удобство, въпреки че като малък категорично съм отказал да я посещавам. Записали ме на уроци по английски, където и се запознах с Христо Сираков. Благодарение на тези уроци сега знам почти перфектно английския.
Жени: Не знам коя детска градина ще се справи с нашето малко лъвче. Самата мен са ме издържали само три дни и след това са извикали родителите ми да ме приберат. Баща ми ми беше подарил една отвертка и по цял ден развивах каквото видя.
Иван: Това е жена, която обожава да ремонтира. Пада си по клещи и чукове и всевъзможни други инструменти.
- Тя ли ремонтира покъщината?
Иван: И на мен ми се отдават подобни неща. Понякога дори ми се сърди, че не я допускам да оправи тя повредата. Страшно е добра с ремонта на коли. Сама си стяга аудито. Дори е успяла да смени клемата на акумулатор. Колко мъже биха могли да го свършат това упражнение.
Жени: Бях тръгнала с аудито на участие заедно с Филим Аврамов и жена му Милена. Малко преди началото на представлението колата отказа да запали. Моментално намерих магазин за авточасти, купих нова клема и я смених. Бях се омазала до лактите в масло, а работниците наблизо ме гледаха с неподправено удивление. Свърших ремонта 10 минути преди представлението, едва успях да се измия и да се гримирам.
- Иване, ти как ще се справиш със свиренето и детето?
- Казват, че на бебетата им се сменя графикът през 3 дни, така че тепърва ще се напасваме. И мен ме чака доста работа през есента. Започваме с групата ни "Дърти пърчис" да свирим по клубовете.
Със Стефан Вълдобрев планираме да направим клубно турне,
имаме много приятна група и ще бъде суперизживяване. Още по-хубавото е, че най-сетне ще осъществим един проект на ФСБ. Концертът ни в Пловдив със симфоничния оркестър го заснехме с 15 камери и всичката необходима техника. С помощта на някои хора ще го качим на DVD, с което ние си направихме нещо като паметник. В същото време участвам в едно трио с Цветан Недялков и Веско Койчев. Свирим инструментален джаз и напоследък пожънахме доста голям успех с изпълненията ни. Дори спечелихме американска награда, което е супер.
Тук всички ни познават, но явно са ни харесали и в Америка. От триста класирани албума останаха три, а накрая ние бяхме на върха.
- Музикалният бизнес сякаш започва да се раздвижва.
- Винаги съм се стремял да правя интелигентна музика. Не държа да се занимавам с масовия продукт, какъвто е чалгата. Интересът ми е да правя неща, които провокират мисленето и задават въпроси. Страстта са ми сериозните музики.
- Как се забавлявате заедно?
Иван: Обожаваме да пътуваме в България и Европа.
Следващата ни
цел е Италия
Бяхме заедно в Англия.
Жени: Важното е да сме заедно. Доста по-лесно се пътува вече в България. Сякаш има и повече толеранс между шофьорите. И двамата обожаваме да шофираме и често се караме кой да хване волана. Много често се качваме и на Витоша. Обожаваме да се катерим. Дори два дни преди раждането бяхме на Боровец и тръгнахме да се катерим към Мусала. Туристите доста учудено ме гледаха с огромния корем.
- Добре, че не си родила в планината.
- Раждането беше голямо изживяване. По план трябваше да се роди на 12, но всичко започна на шести вечерта. Бяхме започнали да си приготвяме тиквички. Преди това хапнах диня. По едно време казах на Иван, че нещо тече от мен. И тогава започна голямото препускане. Първо не можем да намерим болницата. Някакъв полицай ни показа накъде да караме. Стигнахме, но се оказа, че главният вход е затворен за през нощта. Отидохме на страничния, но и оттам не ставаше. Трябваше да заобиколим цялата болница. Влизаме в асансьора, но той работи с магнитни карти и не иска да тръгне. Дори лампите угаснаха. Помислих си: "Край, тук ще се случи всичко", но Иван ме задърпа по стълбите. Започнахме да се качваме, а той ме пита дали ще се справя. Как няма да се справя, не мога да родя на стълбите.
Иван: Кръжах из коридора, защото не исках да гледам жена си в кръв. По едно време чух детски плач, а сестрата се появи и с палец ми показа, че всичко е наред. Погледнах си часовника, за да документирам часа. Точно в 1 без 25 сутринта се роди Константин.