И отмести мерника си към Румен Радев и Вили Лилков, но може ли новият джип на съседа да смущава семейното щастие?

На 14 октомври 2015 г. в Лас Вегас се провежда дебат, организиран от Си Ен Ен, между конкурентите за президентска номинация на Демократическата партия. Модераторът Андерсън Купър цитира мисъл на президента Франклин Делано Рузвелт, изречена 83 години по-рано: “Искам да съдите за мен по враговете, които съм си създал.” И поставя въпроса: “Политическата ви кариера е настроила мнозина срещу вас, с кой от враговете си се гордеете най-много?”

Хилари Клинтън отговаря: “Републиканската партия”, останалите конкуренти определят за свои достойни противници въглищното лоби, Националната оръжейна асоциация и Уолстрийт. Смелостта и размахът на бившата първа дама ѝ донасят в онзи ден най-висок зрителски рейтинг, след това тя печели и първичните избори. На следващата година получава близо 3 милиона гласа повече от главния си враг Доналд Тръмп, но заради спецификите на американската избирателна система финално се проваля.

В България сега големият проблем е в

недостига на врагове

След рухването на един от полюсите, върху които 32 години се крепи балансът на силите, зейна политически вакуум. Столетницата едва крета върху 8,93% доверие, а “Продължаваме промяната” пропилява шансовете си да заеме стратегическа сфера на влияние. Вместо да се превърне в нова мощна алтернатива на старото статукво, ПП/ДБ влиза в “сглобка” с него.

Доброволно отмества мерника си

Това е причината от възкачването на кабинета “Денков” насам прогресивните сили трескаво да си търсят нов враг. Шумно атакуват Румен Радев и русофилите от “Възраждане”, безславно свалят гарда, насаждайки все по-горчиво разочарование в душите на членовете и симпатизантите си.

Напоследък глашатаите на ПП и ДБ се оплакват, че кандидатурата на професор Вили Лилков за кмет на София, която се очаква да бъде подкрепена от ГЕРБ, ще задълбочи противоречията помежду им. Все едно да кажеш, че новият джип на съседа внася смут в семейното ти щастие.

Всъщност и без стария седесар Лилков прогресивните сили са обречени на терзания заради проблемното родословие на своя фаворит Васил Терзиев.

Водачът на листата за общински съветници Борис Бонев казва, че преди да бъде издигнат от ПП, ДБ и “Спаси София”, IT милионерът коректно е разкрил пред тях, че двамата му дядовци, чичо му и баща му са

заемали ръководни постове в бившата Държавна сигурност

“Очаквахме да има атака, може би подценихме силата ѝ”, признава Бонев.

Възможно е обаче обратното - по-скоро новите либерални политици надценяват себе си.

Историческата дистанция от края на тоталитарния режим в България е кратка, меко казано, наивно е очакването наследник на комунистическата номенклатура да спечели доверието на демократичната столица.

Интересно е все пак защо се стигна дотук. ПП и ДБ наистина ли не осъзнават колко опасен репутационен риск поемат?

Човек трупа опит от преживяното, но ако цял живот е ял пасти, не знае цената на хляба. Кариерата на Кирил Петков и Асен Василев засега е безпрецедентно успешна: за три години два пъти правят кабинети, предишният благодарение на “ала-балата през президента”, а сегашният - в съюз с ГЕРБ.

Макар да свети с отразената светлина на партньор,

ДБ също не може да се оплаче

– най-високият ѝ изборен резултат до ноември 2021 г. е четвъртото място с резултат 12,48 процента, а с милостта на ПП за втори път са в кабинета.

Напълно е възможно светкавичното и безоблачно изкачване на тези партии до държавния връх да им е оставило превратното впечатление, че са обречени на триумф.

Най-вероятно не са се сетили, че ако бъде избран за кмет на София, всяка година на 1 февруари Васил Терзиев трябва да отдава почит пред стената с имената на избитите от комунистическия режим българи.

Ако от тази гледна точка възприемаха реалността, нямаше да го причинят нито на него, нито на себе си.