Добре!

Групата езици, които ние разбираме, са в семейство наричано славянски езици. Има и народности, като словенци и словаци, които водят произхода на името си като народ, както изглежда, именно от този корен. Може и да греша.

Езиковедите разграничават три групи европейски езици: германски, романски и славянски. В последната група попада и нашият български език. Счита се за славянски език, без или с почти загубени падежни форми. А и трите езикови групи са част от индо-европейските езици, тоест имат общ език - прадед, говорен преди 3-4 хиляди години. Да продължим, ( извинявам се, че това изобщо не е моята област на знание, аз не съм филолог).

Има твърдения, че думата “словени” произхожда от старинният и общ корен за “дума”, чийто равностоен еквивалент е “слово”. Словени — хора на словото. Латинската етимология обаче твърди, че “славяните” са дума произхождаща от латинското “sclavenus”, което значи роб. Има и някаква вероятна деривация на този корен в английският език, за която не съм съвсем сигурен, прилагателното “slovenly”, без да знам откъде идва. Означава “небрежен, запуснат, мърляв.” Надявам се, че няма нищо общо със славяните.

Да продължим нататък с моята филология и зле разбраният патриотизъм. В Средновековна Европа, особено по време на Богомилството, Катарството и прочие ереси, като Адамитство и други, подгонени от властта и нахлули през сегашна Босна в Западна Европа, по времето на цар Петър като Торбеши и други, репутацията на тези хора се е смесвала с името българи по не особено особено хвалебствен начин. В средновековните, пък и в сегашните британски и може би старофренски улични изрази “bugger”е производно от българин и е нарицателно, което означава мъж, съвокупяващ се с друг мъж. Еретиците от Балканите, макар и идеализирани в историографията като първите протестиращи и свободолюбиви християни поради чиста вяра и мъченици, не са се ползвали с голям авторитет всред тогавашното европейско простолюдие. Впрочем, при ислямското завоюване на Балканите, бившите босненски богомили са възприели с готовност новата Мохамеданска Вяра, доколкото се простират моите скромни знания за онзи тъмен период от нашата балканска история.

Но, да се върнем на славянското и българското, като най-съществения елемент на нашата национална гордост. И в частност, втренчването в нашият уникален принос в “буквите”. Ние сме Буквоносците на вси славяне? Ами, не! Не е точно така. По-сложно е. Гръцките мисионери Св.Св. Кирил и Методий не са разказани добре на българският народ, нито тяхната мисия е написана верно и точно в учебниците за децата в училище и затова всеки великоруски пигмей като Путин може да си ги присвои с помощта на тяхната културна агентура тук и в Македония. Тези Велики хора и Просветители са превели на славянско наречие Светите Книги! Не става дума за букви, а за Превод на Четвъртият Богословен Език за едно море от хора, които са били напълно безпросветни дотогава. Тези преводи са им разкрили възможността за Богослужение на родният им език или наречие. Изобретените от тях кирилски букви са били красиви, може би подобни на готските или на арменските, но това няма особено значение. Докато повечето наши съвременни букви съвпадат не само с византийските, но и с древногръцките букви и не в това е нашият особен принос. Особено главните. А руснаците са си ги присвоили през нас. Това не е било важното! Нито сега е.

Преводът е важен!

Все пак, ще спра дотук.

*От фейсбук