Добрата новина е, че за първи път през 2022 г. слънцето, вятърът и водата са произвели повече ток на континента, отколкото от природен газ

Европа се затопля два пъти повече от средното за света от 80-те години на миналия век. През 2022 г. на континента е било приблизително с 2,3°C по-топло от средното в прединдустриалния период (1850-1900).

Това твърди нов доклад за състоянието на климата в Европа, писан от Световната метеорологична организация (СМО) и Службата за изменение на климата “Коперник” на Европейския съюз. В доклада, публикуван на 19 юни, са взети предвид множество данни, предоставени от национални метеорологични и хидрологични служби, експерти и учени от региона и света. Според тях Европа, изглежда, е най-бързо затоплящият се континент в света!

Добрата новина, споделена в доклада, е, че за първи път миналата година възобновяемата енергия е генерирала повече ток, отколкото този, производен от природен газ. 22,3% от електричеството са дошли от вятърна, слънчева или водна енергия, докато от газ - само 20%. Макар че тези данни, естествено, варират в различни страни, новината наистина е обнадеждаваща.

От години е известно, че по-голямото използване на възобновяеми и нисковъглеродни енергийни източници е решаващо за намаляване на зависимостта от природния газ и е решаваща възможност светът да се адаптира към изменението на климата.

“Рекордният топлинен стрес, който европейците преживяха през 2022 г., беше един от основните двигатели на свързаните с времето прекомерни смъртни случаи в Европа. За съжаление, това не може да се счита за еднократно явление”, казва по повод на доклада д-р Карло Буонтемпо, директор на Службата за изменение на климата.

Изглежда еволюцията на климатичната система

ще направи екстремните топлинни стресове по-чести

и по-интензивни в целия регион. Според световната база данни за извънредни събития EM-DAT - метеорологичните, хидроложките и свързаните с климата събития в Европа през 2022 г. са довели до 16 365 докладвани смъртни случая и са засегнали пряко 156 000 души.

Около 67% от инцидентите са били свързани с наводнения и бури. Те са нанесли и по-голямата част от общите икономически щети от около 2 млрд. долара.

“През 2022 г. много страни в Западна и Югозападна Европа имаха най-топлата година в историята. Лятото беше най-горещото, регистрирано някога, високите температури влошиха тежката и широко разпространена суша, подхранваха жестоки горски пожари, които доведоха до втората по големина опожарена площ в историята, и хиляди смъртни случаи, свързани с горещината”, обобщава част от данните проф. Петери Таалас, генерален секретар на СМО.

Белгия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Люксембург, Португалия, Испания, Швейцария и Обединеното кралство са имали най-топлата година в историята, отчитат авторите на доклада. Средната годишна температура на континента през 2022 г. е била между втората и четвъртата най-висока в историята – с около 0,79 °C над средната за периода 1991–2020 г.

Валежите също са отбелязали аномалии – те са били под средните в голяма част от региона

Годината е била четвъртата суха поредна на Иберийския полуостров и третата поредна в Алпите и Пиренеите. Франция е отчела най-сухия период от януари до септември, а Англия и част от Белгия - от януари до август от 1976 г. насам. Това е довело до негативни последици за селското стопанство и производството на енергия. Водният резерв на Испания до края на юли също е намалял до 41,9% от общия си капацитет.

И ледниците в Европа не са били пощадени - те са загубили около 880 куб. километра лед от 1997 до 2022 г. Сред най-силно засегнатите са били Алпите, където средното намаление на дебелината на леда за периода е 34 м. Миналата година само е добавила нови рекордни загуби на ледникова маса заради малкото паднал сняг през зимата и жегите през лятото.

И за Гренландия цифрите са стряскащи – островът е загубил около 5000 гигатона лед между 1972 и 2021 г. и е продължил да губи маса през 2022 г. Това е довело до глобално средно покачване с около 14,9 милиметра на морското равнище.

Средните температури на морската повърхност в района на Северния Атлантик са били най-топлите в историята. Големи части от моретата в региона са били засегнати от тежки топлинни вълни. И темповете на затопляне на повърхността в Източното Средиземно, Балтийско и Черно море, както и в южната част на Арктика са били смайващи - повече от 3 пъти по-високи от средните за света. Както е известно, подобни горещи морски вълни водят до миграция и масово изчезване на видове, навлизане на инвазивни видове и нарушаване на екосистемите и биоразнообразието, предупреждават експертите.

Прогнозата е, че ако ситуацията с климата продължи да се влошава, Южна Европа може да види някои от най-големите глобални процентни увеличения на екстремни температури над 40°C и на брой последователни сухи дни. Това според доклада налага строги ревизии на безопасността на ядрените централи в Южна Европа, ако те продължат да работят.

На този фон предстои да видим дали Европа ще спази ангажимента си да продължава да увеличава производството на енергия от слънце, вятър и вода. Амбициите са тези възобновяеми енергийни източници да достигнат поне 42,5% от общото потребление до 2030 година.