Операции на проф. д-р Александър Чирков са заснемани на видео
Лична кореспонденция, снимки, предмети, ценни специализирани книги на видния кардиохирург предаде дъщеря му д-р Татяна Чиркова в Държавния архив, Националната библиотека и Националния исторически музей
Някои операции на проф. д-р Александър Чирков са заснемани на видео и са излъчвани в реално време в библиотеката, която се намирала до операционната. Правил го лично той, докато оперира. Това разказа дългогодишната лична асистентка на видния кардиохирург Ира Иванова пред “24 часа”.
“Това бяха операции, към които имаше интерес от страна на колеги и студенти. Професорът си поставяше една голяма твърда яка около врата, за да издържи интервенциите, които траеха по няколко часа, слагаше специално пригодена камера на главата си и влизаше в операционната. Заснетото се излъчваше в реално време в библиотеката, която беше до самата операционна. Всеки студент или колега можеше да го наблюдава.”
Проф. Чирков се различавал от други хирурзи, които понякога прикривали с тялото си мястото на операцията, за да запазят в тайна техниките си. Той - тъкмо обратното - искал всеки колега или студент, който има желание да се учи, да усвои част от опита и знанията му. Асистентката му се надява видеокасетите с някои от тези уникални уроци да са запазени.
Дали това е така, ще стане ясно съвсем скоро. Вече втора година една от дъщерите на кардиохирурга - д-р Татяна Чиркова - невролог във Франкфурт, пътува до София, за да дари ценни предмети, принадлежали на баща й, на няколко български институции. Скромна помощ в благородната мисия й оказа “24 часа”.
“Благодаря за идеята, която ми дадохте, и помогнахте тези предмети, свързани с баща ни, да отидат на най-точните места. Със сестрите и брат ми единодушно решихме, че мястото им е в България”, каза за “24 часа” д-р Татяна Чиркова. Тя е втората дъщеря на професора от българската му съпруга Веса. Другата - Джема, е зъболекарка в Германия. Дъщерята Кармен и синът Алесандро от германската му съпруга Мариане също подкрепили идеята предмети, принадлежали на баща им да бъдат подарени на няколко институции в България.
За да продължи дарителската мисия на фамилията, започнала през декември 2021 г., д-р Татяна Чиркова пристигна и тази година в края на май в София с един от 7-те внуци на кардиохирурга - 17-годишния Феликс, който живее с родителите си в Хамбург.
“Не знаех, че дядо е толкова популярен в България. Навсякъде, където отивахме, хората го познават и говорят за него с обич. Малко се притесних дори, защото започнах да осъзнавам, че е голяма отговорност да нося тази фамилия”, казва Феликс.
Той помни дядо си. За съжаление срещите им не били много чести, защото живеели в различни градове на Германия, пък и дядо му много пътувал. Но двамата редовно се чували по телефона. Внукът с интерес разглежда документите и предметите, които са принадлежали на прочутия му дядо.
9 кашона с ценни лични снимки и документи, видеокасети, писма, професионална кореспонденция на немски, английски, френски, италиански, испански, португалски, руски, благодарствени писма от колеги и пациенти, дискове и видеокасети предаде д-р Татяна Чиркова на Централния държавен архив.
“Рядко получаваме толкова голям личен архивен фонд”, каза за “24 часа” доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция “Архиви”, който лично благодари на д-р Чиркова.
До неотдавна част от документите и предметите се пазеха в гараж на близък на семейството в София. Друга част Татяна донесе от Германия. Това са предимно писма, които кардиохирургът обменял с колеги от цял свят на няколко езика. “Разделила съм ги според темите - лечение на съдови, сърдечни, мозъчни заболявания, тумори, миокарден инфаркт, мозъчен инсулт. Някои от методите за лечение са приложени за първи път от баща ми и по-късно са се превърнали в стандартна практика”, разказва д-р Чиркова.
Дарените снимки, писма и документи ще бъдат регистрирани като личен фонд в Централния държавен архив до края на тази година. След това ще бъдат подложени на нелека професионална архивна обработка и дигитализиране. След това документите и видеата с операциите ще могат да бъдат видени от всеки, който се интересува и иска да се учи от професионалните умения на големия кардиохирург.
Затруднението идва от факта, че част от материалите са много специализирани и са писани на различни езици, обясни дългогодишният опитен експерт в архивите Стефка Петрова.
Две статуетки и няколко ордена, с които е бил награждаван проф. Чирков през годините, както и няколко сърдечни клапи, подари и на Националния исторически музей дъщерята на кардиохирурга. Скоро там ще бъде зачислен и личният печат на професора. “Тъкмо навреме ни дарявате тези експонати. Планираме да разширим експозицията на медицинска тематика”, каза директорката на музея доц. Бони Петрунова, когато връчи грамотата за дарението на семейството.
Грамота за дарение получи Татяна Чиркова и от Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. В края на 2021 г. тя дари на библиотеката около 200 тома от личната библиотека на баща си. Ценни авторски книги, специализирана медицинска литература, трудове по кардиология и хирургия, справочници, енциклопедии и периодични издания в областта на медицината и изкуството станаха част от книжния фонд на националното книгохранилище, както и библиотеките на СУ “Св. Климент Охридски” и медицинските университети в София и Плевен. Част от книгите носят личния печат на проф. Чирков.
Всички дарени томове вече са включени в каталозите на библиотеките и читателите имат достъп до тях, увери зам.-директорката на Националната библиотека Ваня Аврамова.
“Щастлива съм, че направихме тези дарения. Изключително съм благодарна за безценната помощ, която ми оказахте. Вярвам, че снимките, кореспонденцията, книгите и други предмети на баща ми попаднаха на най-точните места. Така повече хора ще могат да разберат какъв човек е бил той и какво е направил за България. Той наистина милееше за родината си. Обичаше я от все сърце и мечтаеше да я види успяла и просперираща държава”, каза д-р Татяна Чиркова, преди да си замине за Германия.
Там ще продължи да търси и събира предмети, принадлежали на именития й баща, с идеята при следващото си завръщане да дари и тях на точните места.
Кой е той?
Проф. Александър Чирков е една от най-ярките фигури в българската медицина.
Роден през 1938 г. в Лом, където завършва с отличие паралелка с изучаване на латински в местната гимназия “Найден Геров”. Завършва медицина във Висшия медицински институт в София, а през 1966 г. успява да замине при един от чичовците си - лекар в Германия. Специализира в Западен Берлин при видния кардиохирург проф. Бюхлер.
В берлинската Университетска клиника прави задълбочени проучвания за мултиорганната трансплантация.
През 1970 г. е поканен от университетската Клиника по сърдечносъдова хирургия във Франкфурт за научен асистент и организатор на секция по експериментална медицина. През 1972 г. придобива специалност “Обща хирургия” към университетската Клиника по обща хирургия, а през 1973 г. е избран за главен лекар на Клиниката по белодробна и сърдечносъдова хирургия. Работи в областта на миокардната исхемия и миокардните протекции, а докладите му са публикувани в самостоятелен учебник.
Поканен е от проф. Кристиян Бернард да изнася лекции в Кейптаун, а от проф. Райт - в Сидни. През 1974 г. е избран за доцент на университета “Волфганг Гьоте” във Франкфурт и е поканен за член на елитния европейски клуб по кардиохирургия, в който участват утвърдени специалисти.
През 1978 г. придобива специалност по белодробна и сърдечносъдова хирургия, а година по-късно е поканен да организира Клиниката по белодробна и сърдечносъдова хирургия във Фрайбург. Професорско звание по хирургия получава в университета “Албрехт Лудвиг” във Фрайбург през 1981 г.
В началото на 80-те г. се завръща в България. По този повод Тодор Живков му казал: “Знам всичко, което сме причинили на вас и семейството ви, професоре, знам за магазините, които сме ви конфискували, и за това, което е трябвало да изтърпите. Сега ви прави чест, че се връщате да помагате на България”.
През 1984 г. основава, изгражда и ръководи най-модерната болница у нас за кардиохирургия, известна като Чирковата.
На 14 май 1986 г. прави първата в България, на Балканите и Източна Европа успешна сърдечна трансплантация.
На 18 юни 2006 г. му съобщават, че вече няма да е директор на болницата, която основава. “Намирам за крайно несправедливо да отгледаш едно дете, защото болница “Св. Екатерина” ми бе като дете, и някой да ти го отнеме”, каза професорът през 2017 г.
Съпругата му изчислила, че е дал за изграждането на клиниката и за обучение на лекари около 360 000 евро свои пари. Мечтата му бе да види България правова държава. С надежда да работи за това влезе в българската политика.
“Бях първо в СДС, после работих за връщането на царя, защото смятах, че ще допринеса за промяна на мисловната култура, но не стана. След като анализирах, стигнах до извода, че още е рано. България не е в онзи цивилизационен стадий, който позволява да се постигне този успех. Разочарован съм от хората в политиката”, казваше проф. Чирков.
Харесваше една мисъл: “Бъди промяната, която искаш да видиш около себе си. Няма нужда да се обичате, но можете поне да се уважавате и да не причинявате зло на другия.” Това е само един от уроците, които ни завеща, преди да почине на 24 ноември 2020 г. във Варна.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха