Рязка промяна в поведението на агента на Държавна сигурност "Сава" (Ахмед Доган) започва с началото на Възродителния процес пред декември 1984 година.
До този момент той е любимец на офицерите от Първо главно управление, които кроят планове за бъдещето му в разузнаването. До края на 1984 година той носи ценна информация за протурски настроения и ислямски фанатици сред малцинството, които са обявени за врагове на комунистическата власт.
По негови данни са взети мерки срещу десетки обекти на доносите му. Теоретичните му експозета за турския национализъм, верския фанатизъм и въпросите на изселването са високо оценени от Държавна сигурност. Службата и агент "Сава" работят като добре смазан механизъм в името на националната сигурност. "Сава" дава информация за хората от турски произход, с които контактува, ДС му плаща пари в брой и му помага за обучението и израстването в кариерата.
В края на 1984 година и началото на 1985-а "Сава" е под ръководството на офицера Иван Карамучев. В този период сменят и името на Ахмед Исмаилов Ахмедов и той става Меди Доганов Доганов.

Срещите между двамата стават все по-редки

Една от причините е, че "Сава" е зает със защитата на аспирантурата си.
През 1985 г. във Варна е образувана организацията "Турско националноосвободително движение в България".
На 9 март 1985 г. е взривен вагонът за майки с деца на влака София-Бургас на гара Буново. Подозренията на Държавна сигурност падат върху протурски националисти. При атентата загиват 3 деца и 4 жени.
И досега е спорно участието на Доган в тази организация. Бъдещият лидер на ДПС се включва през 1986 година и налага ненасилствени форми на борба и разграничаване от тероризма. Такива са и позициите му за възродителния процес. Според досието на "Сава" той е твърдо "За" процеса на асимилация, но не и с насилствени форми, както това се случва в края на 1984 година.
През 1986 година във връзка с ГДОП "Ренегати" Григор Шопов (по това време първи зам.-министър на вътрешните работи) прави план. Той включва и среща с агент Сава за изясняване на позициите му по Възродителния процес и в зависимост от реакцията му да се продължи разговорът по националистически прояви в родния му край.
На 23 май 1986 година офицер от ДС се среща със "Сава" в ресторант "Рубин". По това време той е научен сътрудник към БАН и води семинар по онтология.

Има голям интерес
към него

"Сава" докладва, че хазяйката му се е разделила с мъжа си, както е прогнозирал преди години, защото бракът им е само заради материални интереси.
"Сава" вече има и син от Таня Желязкова. Казва, че след раждането на Демир коренно се е променил. Разказва и за любовницата си Айджан, която съвсем се е пропила напоследък. Правела му скандали. Поканила го веднъж на ресторант в Дома на покойника. Вече била пияна и му крещяла, че не е никакъв турчин, че ходел само с българки, след което "Сава" избягал от нея. Напоследък станала много нагла и го преследвала непрекъснато.
"Чудя се как да се отърва от тази отрепка" - казва Сава на офицера.
За възродителния процес "Сава" е категоричен, че остава на своите позиции -

постепенното
културно асимилиране на малцинствата

е единственият правилен път. Че този процес продължава да се осъществява, но вече с по-бавни темпове поради двойния фалш на интелигенцията от този произход. Днес са станали повече турци, отколкото да работят за истинското културно издигане на малцинството. Неговите виждания почивали на марксизма и ленинизма.
"Какво мислиш за тероризма" - пита го оперативния работник.
"Сава" отговаря, че не е чувал за такива прояви напоследък. Той бил против тероризма, но чул, че в неговия край били разпространени листовки против Възродителния процес.
Ето доклада на ДС за агент "Сава" в този период:
"От м. януари 1985 година в поведението на "Сава" се почувства рязка промяна. Още в началния период на Възродителния процес пред ръководещия го офицер той изрази несъгласието си с мероприятието. Според него този процес имал собствен ход и всяко насилие би му попречило. Изменението в поведението на агента стигна дотам, че беше до отказ от защита на аспирантурата си. В началото на Възродителния процес агентът беше се затворил в себе си. Контактуваше само с Таня Желязкова и ръководещия го офицер. Често изпадаше в депресии и безразличие. В този период Таня Желязкова забременя и на 1 януари 1986 година роди син - Демир (всъщност момчето е родено на 28 декември 1985, но поради преизпълнение на плана за новородените е записан на 1 януари следващата година, както и хиляди други по това време). "Сава"

оставаше на свои позиции по Възродителния процес

Единствено възприемаше като свой дълг на сътрудник работата срещу тероризма. От септември 1985 година на "Сава" беше спряна ежемесечната финансова помощ."
На 6 юни 1986 година "Сава" вече е обект на дело за оперативна проверка "Ренегата". Офицери от Държавна сигурност се срещат с него и го убеждават, че трябва да актуализира експозетата си в условията на Възродителния процес. Отговорът на Меди Доганов е, че що се отнася до стратегическата цел, той е напълно за Възродителния процес.

Създаването на единна социалистическа нация

като цел той напълно подкрепя и бил наясно, че утре зад компютрите не могат да застанат невежи хора.
Мнението му за хода на Възродителния процес, споделено пред ДС е: 
- Процесът о преди декември 1984 година постепенно вървял към своята развръзка и по негови пресмятания към 2000 година щял да приключи. 
- Мерките след тази дата, формите и методите са довели до емоционална реакция сред малцинството. 
- Грешки се допускали в пропагандния момент, когато се прекалявало с протурската насоченост. 
- Необходимо е единен център за съгласуване на всички мероприятия по места.
Още през 1983 година, въпреки несъгласието си с някои мерки срещу турското малцинство "Сава" доброволно е носил информация за протурски националисти като Ахмед Шериф и Зинети Нуриева, сочейки опасността от тяхната подривна дейност. Според офицерите има реален принос за работата на Държавна сигурност, но в същото време се появяват и тревожни информации за участието му в нелегалното движение.
Най-сериозното изпитание за "Сава" е преименуването му. В този период не му е обръщано достатъчно внимание. Оперативният работник Иван Михайлов Карамучев е наказан със строго мъмрене с предупреждение за нарушенията си по работата със "Сава".
Справка за участието на Меди Доганов в противодържавни структури:
"През 1986 година приключи разследването срещу участници в противодържавна организация, изградена в Североизточна България. От придобити по делото доказателства се установява, че Меди Доганов заедно с други лица още от лятото на 1985 година предприема действия по

образуване на нелегална противодържавна организация

в толбухинския и варненския регион. Целта е била създаването на широко нелегално движение сред лицата с възстановени имена за съпротива срещу Възродителния процес чрез агитация и подстрекавания към вредителска дейност в икономиката.

Разпространявали са множество позиви и писмени апели за бойкот на изборите. Като лидер на организацията Меди Доганов установил връзка със служител в турското консулство в Пловдив (Наджи), на когото предал писмени материали от името на организацията с цел

настройване на международната общност срещу
нашата страна

Доганов е осъден през 1987-а на 10 години лишаване от свобода. Докато е в затвора през пролетта на 1989 г. Доганов с участието на други затворници е разпространил документи, в които разглежда правата на човека в България. В “Отворено писмо” до Конференцията по човешки измерения в Париж той подлага Възродителния процес на критика и мероприятията по него, и апелира към европейската общност да даде статут на малцинство за ислямизираните българи.
Освен това подготвил “протест” до Държавния съвет на НРБ с искания за амнистиране на политическите затворници и по-широки религиозни права на мюсюлманите в България. Доганов е преведен в ареста от 12 юни до 24 юли 1989 година, за да се установи съпричастността му към възникналите след 20 май 1989 г. безредици. Изясни се, че има отношение.”
Така агент “Сава” посреща демокрацията зад решетките. Досието му е свалено в архивите на 6 март 1988 година.

Въпреки това работата
с него продължава

и в досието му има документи и за времето от началото на демократичните промени до закриването на Държавна сигурност като структура през 1991 година. (За този период на агент “Сава”, както и дали е станал агент на турсктото разузнаване и КГБ по времето, когато е служил и на ДС, четете в следващия брой.)

 

Иван Карамучев среща агента си

Злополучният офицер Иван Карамучев, под ръководството на когото “Сава” се отдалечава от Държавна сигурност и изменя на идеите на комунистите, вече е покойник. Той е наказан от шефовете си в ДС заради нарушения в работата си с Доган като агент на службата.
През 2000 г. офицер и агент се срещат, вече извън ДС. Това се случва по време на посещение на Доган в Кърджали. Той вече е богат, участвал е в управлението и е фактор в политиката. Карамучев е пенсионер. Ахмед Доган слиза от лимузината си в Кърджали за извънредната сесия на Общинския съвет в града.
Докато чака някой да го придружи до залата, о.з. полк. Карамучев го забелязва и тръгва към него. Подава му ръка, но Доган го познава и го отпраща. Видимо не иска да го свързват с него. Времената са други, а позициите на двамата са коренно различни.

 

Още интимности

Освен обещаващ философ Ахмед Доган е бил и конкурент на Дон Жуан и Казанова по времето, когато е ползван от ДС за специални задачи. В досието му са описани пикантни сексуални истории и свалки с жени по поръчка на офицерите.
През юни 1984 година Доган докладва, че има интимни отношения с Дафинка Тахчиева, родена през 1957 година. Жената има сестра близначка - Румяна, която е омъжена за швейцарец. Любовницата му Дафинка е разведена, има син на 6 - 7 години. Майка  е медицинска сестра, а бащата - лекар. “Сава” пише, че те дълги години са работили в Тунис. Не това обаче е предмет на доноса му, а мъжът на сестрата - близначка - Реймонд. 37-годишният швейцарец, по писанията на Доган, добре познава България. Водел се експерт към швейцарска фирма за жп оборудване. На "Сава" му направило впечатление, че има добра легенда за престоя си в България. Донася, че при всяко посещение Реймонд прави особени събрания в апартамента на любовницата му Дафинка, която отказвала да го запознае с него.” Друга история с чужди граждани се случва през декември 1984 година. Тогава в ДС е подложена на оперативна проверка Мюзейн Диндар. Жената живее в Германия и там преподава на деца на турски работници. Често посещава България, където отсяда в Боровец и по черноморието. Съпругът й е починал, има дете на 10 години. Държавна сигурност предлага към нея да се прикрепи обаятелният агент “Сава”, за да изкопчи повече информация за целите на посещенията . Тя отново ще бъде на почивка в зимния курорт от 22 декември 1984 до 5 януари 1985-а. От ДС правят план за сближаването на “Сава” с Мюзейн. Дават му материалите за нея и трасето, на което трябва да се сближи с нея. Офицерът Иван Карамучев се е погрижил предварително и е купил на агента си ски оборудване, наел му е стая в хотела на Мюзейн. След комбинацията “Сава” пише доклад:
“Два дни обектът не се появява на хоризонта. Втората изненада бе, че обектът няма намерение да се записва на ски училище...”
На 27 декември обядват заедно в хижа на Боровец. “Обектът се ядоса на сина си и започна да му се кара на турски език. Използвах момента да  задам въпрос дали има нещо общо с турския етнос. Оттук нататък беше в действие особено съмнение към мен. Станах обект на наблюдение не само от страна на Динар, но и от цялата  компания. При тази психическа ситуация трябваше да предприема друга тактика - бях непукист, неангажиран ухажор на някои дамички...”
Документите от досието на “Сава” не сочат дали свалката е стигнала до леглото, но агентът докладва за работата си.