- Стефка, зрителите продължават да се надяват, че тайно подготвяте следващ сезон на “Стъклен дом”. Има ли наистина такава конспирация?
- Как ще остане тайна, ако сега всичко ти разкажа. Шегувам се. Познавам продуцентите и съм убедена, че те държат на думата си. Забавно ми е да наблюдавам масовата истерия по страната. Никой не вярва, че няма да има следващ сезон. Феновете се надяват да е пиар номер, но ще трябва да ги разочаровам.
- Не ти ли липсва вече сериалът?
- Малко ми е странно, когато влизам само да пазарувам в МОЛ-а, а не да се снимам. Слава Богу, имам достатъчно други ангажименти в момента и не съм усетила някаква драматична промяна в ежедневието си. През тези две години просто бях доста по-заета, но в същото време получих много положителни емоции. Популярността, която получих от участието си в “Стъклен дом”, ми отвори нови хоризонти и ми донесе много народна любов, колкото и шаблонно да ви звучи. Наскоро ходихме с Красимир Ранков и Яна Маринова в Павликени и ни посрещнаха като национални герои.
Малките деца искат да ни гушкат, а големите да се снимат с нас
Това е истинската ни полза от участието в сериала. Няма актьор, който не иска да е популярен. Избрали сме сцената, за да сме популярни и не вярвам на колеги, които казват, че не желаят никой да ги разпознава на улицата.
- За Краси Ранков, който изигра екранния ти съпруг Ставрев, излезе информация, че е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност. Това притесни ли те?
- И аз съм бивша секретна тогава, това са глупости. Не вярвам на такива неща. Омръзна ми да се делим на сини, полицаи и какви ли не други. Всички едно време сме били потенциални доносници и е напълно безсмислено да продължаваме да ровим в тези неща. Дай да си говорим за по-интересни неща.
- Една от малкото си, които признават, че харесват популярността.
- Вече ти споменах само розовата част от нещата. човек трябва да внимава как се отнася към популярността, защото тя може да му изиграе много лоша шега. Когато си известен, всички те наблюдават и без да искаш, ставаш модел на подражание. Не можеш да се самозабравиш и да правиш каквото си поискаш. За актьорите опасността да сгрешат е много голяма. Ние сме ухажвани творци.
 По време на снимки някой ти носи дрехите, друг те пита
дали си жаден
Влизаме в ролята на разглезени деца, които са били лятото на гости при баба и при дядо. После снимките свършват и цялото това внимание изчезва, а то вече ти е харесало и ти го искаш. В стремежа си да си го върнеш може да направиш сериозни глупости.
- Ти как се опазваш от подобно пропадане?
- Слава Богу, съм натрупала опит и не съм станала известна на 20 години. Добре знам, че не можеш да използваш актьорската професия с едничката цел да си известен и да те има на всички първи страници. Изисква се себеотдаване и работа със сърце. През цялото време се учим.
- Виждал съм те на първите страници, набъркана в скандал със Стефан Данаилов, който те скъсал на приемния изпит в НАТФИЗ.
- Нямам думи колко е голяма тази глупост. Няма никаква омраза.
Тогава кандидатствахме над 2000 души и е нормално да не влезем всички. Той не си спомняше след това, че точно мен ме е скъсал. След това заедно сме работили двамата във филми и никога не е имало напрежение между нас. На изпита не съм била подготвена и ми е липсвал шанс, но имах друг късмет. Продължих на кукли и
след всички кръгове стигнах до решителния кръг по литература,
но се успах за него
На другия ден ми предложиха да отида на пробни снимки за филм на Мариана Евстатиева. Мариана ме хареса и заминах за цял месец да снимам в Германия. Снимахме в един замък и участваха някои от най-известните актьори в България. Това беше уникален дебют.
- И след това?
- Върнах се в Стара Загора и на следващата година отново кандидатствах. Приеха ме и попаднах в класа на проф. Крикор Азарян, за което съм изключително благодарна на Висшия разум, съдбата и всички други сили. Никога не съм си представяла, че ще работя нещо друго. Завършила съм френска гимназия и езиците ми се отдават.
Можех да продължа
с френска филология,
но мен ме теглеше
в друга посока
Благодарна съм на родителите ми, че ми дадоха свободата сама да избирам. Винаги са били либерални към мен, въпреки че самата аз понякога съм вземала грешни решения. Познанията ми по френски след това ми помогнаха да се снимам в няколко чуждестранни продукции. Усещането е страхотно. Работиш с истински професионалисти и виждаш как се правят стойностни неща.
- Би ли участвала в нов български сериал?
- Сега по-смело бих влязла в подобен проект. Преди известно време сякаш имаше някакво напрежение срещу българското кино, но най-големите продуценти успяха да размърдат пазара и да правят хубави неща. Страхотно удоволствие е да си партнираш с добри български артисти, да следваш качествен сценарий и да работиш с опитен режисьор.
- Риалити форматите отново са на мода. Подготвя се и “ВИП брадър”. Би ли влязла в къщата?
- При никакви положения не бих участвала. Това не е моето място. Човек трябва да има лично пространство, особено ако е актьор. Гледала съм едва 15 минути от първия сезон и след това тотално изгубих интерес.
- Съпругът ти е хирург, който е участвал в четири мисии в Афганистан. Не се ли страхуваш за него?
- По време на всяка една мисия се страхувам за него и това е напълно нормално. Страхът не ми помага по никакъв начин. По-скоро всеки път се моля всичко да е наред. Той има куп стресиращи истории и знае какво е усещането да нападнат базата ти и другите рискове на една война. Научил се е да се съобразява със законите на тамошната реалност. Това е начинът. Дори и да живееш в България, трябва да се научиш да оцеляваш. Ние също сякаш сме на бойното поле и всеки ден се молим да се приберем непокътнати вкъщи.
- Прекалено страшно описваш софийската реалност.
- В последно време нещата сякаш се поуспокоиха. Въпреки това столицата ни сигурно е най-шумното място в Европа. Пътувала съм къде ли не на Стария континент и никъде не се сблъсках с подобна дандания. Дори и с тези проблеми пак сме по-добре от други райони в България, където сякаш още не е дошъл XXI век. Боли ме да гледам толкова изостанали места, в които хората се чудят как да се справят с бедността. Дано това е дъното и оттук нататък да вървим нагоре. Дори и в най-затънтените краища виждам, че хората са жадни за култура и искат да се отърсят от простотията и чалгализацията на държавата. Но да не зачеквам моята болна тема.
- Чалгата придължава да е много слушана музика.
- Не искам да обидя музиката или певиците. Ужасява ме моделът на поведение да си нахален простак. Не мога да проумея как изведнъж стана модерно да си прост и нагъл. Имаме достатъчно художници, учени, лекари, които могат да са модел на подражание, но вместо това тикаме напред наглите бездарни хора.
- Защо стана така?
- До голяма степен и вие сте виновни.
Не може една жена
 да е известна, защото два пъти се е появила по телевизията и си е показала циците
С какво толкова тя е значима, че да е по вестниците и телевизиите. Актуални са политиците, фолк певиците и разни мутри. Това са звездите и наши модели на подражание. Децата гледат този фалш и питат: “Защо да работя и да уча, като има други начини да съм окей и да съм значим в това общество.” Натоварвам се от подобни истории и затова рядко гледам новини.
- Какво те интересува по телевизията?
- Мога с часове да стоя и да гледам “Анимал планет”. Страшно обичам да ходя и на кино. Жалкото е, че твоите колеги смятат, че позитивната новина не е новина, което не го разбирам.
- Разкажи нещо интересно и позитивно?
- Миналата седмица бяхме на театрален фестивал в Висбаден, където с постановката “Откат” на режисьора Стайко Мурджев взехме наградата на публиката. Можем да се гордеем, защото в Европа харесват нашите представления, филми и въобще българската култура.
- Как се разтоварваш извън сцената?
- Мога с часове да се разхождам в парка и просто да зяпам. И пак ще спомена киното. Не го ли посетя поне веднъж на седмица, буквално пощръклявам.
- Нямаш ли и ти някой луд фен, който да те преследва на всяка крачка?
- Най-големите ми фенове са децата. Това ме зарежда страхотно. Представи си колко е вълнуващо изведнъж да те заобиколят тези усмихнати лица и светнали очи. Иначе по улиците постоянно ме спират хора. Някои казват: “Колко само приличате на Ваня от “Стъклен дом”. Други започват да се чудят къде точно са ме виждали. Моментално отговарям, че сме се засичали на сватба, което винаги върши работа.