Опитаха да изкарат самоубийство смъртта й, а тя бе на изтощителни диети и работеше непрекъснато, казва ген. Бончо Бончев, бивш зам.-шеф на УБО

Тодор Живков отиде на Боровец, за да я помоли да се нахрани пред него

Тя бе истински работохолик, казва бившият директор на ловно стопанство „Кормисош“ Христо Христов

След кошмарната катастрофа на „Околовръстното” през 1973 г. Людмила Живкова е качена на линейка, но тя никога не е била удрянапо пътя за болницата, както често пишат някои медии, намеквайки, че дъщерята на Тодор Живков още тогава е била преследвана, за да бъде убита. Това става ясно от думите на ген. Бончо Бончев, който до 1990 г. е бивш първи зам.-шеф на УБО. Това е Управлението за безопасност и охрана, чийто наследник днес е Националната служба за охрана.

След промените през 1990 г. той се отдава на земеделие и е щастлив, че макар и на 81 години продължава да се занимава с това, което му доставя удоволствие, заобиколен от близките си.

Генералът рядко дава интервюта и предпочита да е далеч от светлините на прожекторите, но за „24 часа-168 истории” той направи компромис и прие молбата ни да се видим и разговаряме. Думите му всъщност оборват един много стар мит, че Людмила Живкова е била преследвана още от 1973 г. Според него мерцедесът й се удря челно в неправилно изпреварваща кола. Макар тя да е на задната седалка, част от счупените стъкла на автомобила я поразяват и вследствие на тежкия сблъсък е с много тежки травми. На път за болницата, според мълвата, линейката на свой ред е смазана повторно от камион и затова дъщерята на Първия едва оцелява. Всъщност тази втора част никога не се е състояла. Факт е, че ударът не е бил силен, но тъй като Людмила Живкова не е била с колан, защото тогава автомобилите не са имали, травмите й са много тежки. Съпругът й по-късно споделя, че е бил ужасен, защото тя е била като смляна. Налага се месеци наред да се лекува, след което в Париж се провеждат и козметични операции.

Всъщност тази катастрофа е повратна точка в живота й и я променя завинаги. Тя все повече обръща внимание на управлението, но от неговата духовна гледна точка, преследвайки на всяка цена целта си да постигне мир между Изтока и Запада. Създава мащабния проект Асамблея „Знаме на мира“, като идеята е един ден талантливите деца в изкуствата и науките да поемат управлението, да обичат България и още от малки да са обединени от мира. С други думи, Людмила Живкова иска да даде тласък на един нов елит, който да сложи край завинаги на войните и оръжията.