В името на голямата си вдъхновяваща цел тя работи, според сътрудниците си, денонощно и изтощително, почти без да приема храна. Така според ген. Бончев постепенно се стига до фаталния край. За него в смъртта й няма никакви мистерии, конспирации или криминални нюанси: „Истината е, че тя бе на Боровец. Тодор Живков отиде, за да я накара пред него нещо да хапне. Бе решил да остане там, докато тя не започне да се храни нормално. Дотогава Людмила бе на сокове, пиеше по някоя чаша мляко – с две думи, беше на своите изтощителни диети. Доколкото знам, край нея имаше медици, но те разчитаха, че баща й ще успее да я накара да изпълни препоръките им.”

От спомените на хора от обкръжението й е известно, че Живков я е поканил на обяд, но тя отказва под претекст, че има много работа.

„Качва се на колата и се прибира в София – обяснява ген. Бончев. – За мен самият й начин на живот водеше до пълно изтощение на организма, което някои впоследствие се опитаха да изкарат, че е самоубийство.“

Според ген. Бончев дъщерята на Живков е работила на високи обороти, непрекъснато, почти без почивка и този режим, съчетан с оскъдната й диета, е довел до фаталния край.

Политическият й съветник Костадин Чакъров, който си отиде преди 5 години, също приживе не вярваше в конспиративните теории. Той споделяше, че Людмила Живкова му е искала непрекъснато библиографски справки за Майстора, за да не изостава работата й по книгата, посветена на 100-годишнината му. 30-ина дни преди това тя е информирала Чакъров, че тръгват на „лов за картини“. Затова той с основание питаше – ако някой е решил да слага край на живота си, дали ще има такива амбиции и дали ще се интересува от такива детайли в работата си?

„Людмила Живкова по цял ден работеше, пишеше, не можехме да я изкараме дори да хапне – спомни си пред „24 часа-168 истории“ бившият директор на ловно стопанство „Кормисош“ Христо Христов, който години наред е от близкото обкръжение на Живков. – Затова ние заведохме децата на Пампорово да ги разходим. Тя бе истински работохолик! На моменти ни се струваше, че сякаш бе успяла да надникне в бъдещето.“

Това още веднъж потвърждава тезата на Костадин Чакъров, че през последния месец Людмила Живкова е изглеждала суперпреуморена. Но заедно с това е имала поне два повода за отчаяние.

Първият, за който приживе свидетелстваше и Чакъров, е, че тя много преди юли 1981 г. е разбрала, че във фонд „Културно наследство“ стават нередни неща. По негови спомени тя го е питала, но той й отговорил да се обърне за информация към Петър Младенов, койтоотговарял именно затова.