Не е чак толкова шокиращо, че ляволибералната прослойка в България напасва действителността според собствените си комплекси и гръмко обявява атентата срещу главния прокурор за инсценировка. От новите варвари по целия свят може да се очакват всякакви прояви на безбожност.

Нечувана обаче и потресаващо нелепа е експертната претенция на нашите десни лидери със социалистическо самосъзнание и прилежащите им тролове. С комично-

сериозното изражение на героите в сериала “Ало, ало”

те анализират опита за показно убийство със самочувствието на доказани експерти по тероризъм, способни да определят с точност силата на взривната вълна само от снимка на кратера от бомбата в интернет.

Какво ли дебелоглавие се изисква за подобно грехопадение? Къде се пръква безразсъдството, с което отхвърляш смирението пред чудовищен акт на насилие?

Подобно тържествуващо невежество

се наблюдава само в карго култа, известен още като самолетопоклонничество – измислена религия от населението на някои отдалечени острови в югозападната част на Тихия океан.

Пътешественици, посетили Меланезия, разказват за странни светилища, сковани от пръчки и дъски, напомнящи вишка на летище и самолети, направени от слама. Срещат хора с черупки от кокосови орехи на ушите, сякаш са със слушалки, навлекли кожени одежди, скроени като военни униформи с пагони и еполети, нахлупили шапки с формата на военни фуражки. Те говорят пред бамбукови пръчки, издялани като микрофони, препасали чудновати версии на пушки и патрондаши.

Посетителите бързо осъзнават, че не са попаднали на ревю на меланезийския Пако Рабан, нито на подготовка за ексцентричен фестивал. Свидетели са на напълно осъзнати религиозни обреди.

Изучавайки непознатия феномен, историците стигат до заключението, че генералното объркване в душите на племенното население настъпва още през XIX век при първите му срещи с представители на цивилизацията. Аборигените възприемат благата, които технологично напредналите човеци носят на островите, като изумителни чудеса. Започват да вярват, че са създадени специално за тях от могъщи богове, на чиято милост са длъжни да се уповават.

Самият карго култ възниква по време на Втората световна война, тогава японски и американски войски използват тихоокеанските острови за бази.

Туземците с трепетно преклонение гледат

как прелитащи над главите им самолети пускат денкове с храна, кибрит, дрехи, одеяла и стоки от първа необходимост, изпълвайки се с щастието на богоизбран народ, над който се излива рог на изобилието.

Войната обаче свършва, военните зарязват базите и си заминават, “манната небесна” секва. Народът на Меланезия потъва в скръб. Налага се да умилостиви боговете, а как се умилостивява сърдито божество освен с

молитви, прослава и обреди?

Така изпадналите в отчаяние островни народи изграждат своя карго култ, вече 80-а година неуморно се кланят всеки ден пред бутафорни вишки и свещена радиоекипировка с вперен в небето взор.

Очевидно е, че българските прогресисти задължително трябва да посетят Меланезия, ако искат да надградят културата си и да почерпят опит. Никъде няма да открият по-достоверна паралелна реалност.

В техния случай е логично да основат КУПИ - Култ на уникалната праведна истина, при който се коленичи пред

рамкирана във формат А3 харвардска диплома

и парапет от ковано желязо, водещ нагоре към светлото бъдеще. Обредите им е редно да включват зрелищни клади от горящи каскети, сламени фигури на мракобесниците, които обзетите от религиозен плам тълпи разобличават, палят, тричат, разстрелват, замерят с метални осколки и чекмеджета от нощни шкафчета. Литургии, на които се четат пожелателни списъци по Магнитски, завършващи с възстановки на инсценирани взривове, при които множеството изпада в неудържимо веселие.

Само така последователите на КУПИ имат шанс да умилостивят бурята в душите си и да спечелят милостта на могъщите си западни богове. Само така.