В илюстрация към затворническата ми снимка се сещам за следното:

Понеже бяха врагове на мисленето, комунистите наричаха свободната мисъл “умисъл”. Тоест, това което издирваха и изчегъртваха с ръждивият пирон на следствието, беше именно разсъдъчната способност. Тя се възприемаше като опасна форма на вражеска дейност.

*От фейсбук