Повечето българи се гордеят от това, че “ние сме дали буквите” на световната цивилизация, с които пишат “вси славяне” и пр.

С риск да възпаля нечий патриотизъм, ще изкажа мнението си по въпроси, където националната гордост би трябвало да поотстъпи пред фактите.

1. Според мен, Солунските братя не са българи. Те са източно-римски свещенослужители и просветители-мисионери, които поради високото си образование, са били полиглоти, а поради близостта си, като жители на Солун, до живеещото наблизо население и вероятно роднинство с тях, са познавали отлично местното славянско наречие.

2. Това, което Солунските братя са направили и което е истинският им подвиг, не са буквите или графиката им, защото честно казано, те не са по-добри, нито по-функционални примерно от арменските или от грузинските букви, създадени много преди глаголицата. Тези букви впрочем, доста скоро след като са били създадени, са били заместени от други, припокриващи се със съвременните им гръцки и латински аналози, плюс някои изключения и нови обозначения на специфични български гласни и съгласни.

3. Великият подвиг на Солунските Братя всъщност е Преводът на Свещените Книги от Гръцки и Иврит на български или на славянският език, който се е говорел тогава. Именно създаването на думи, намирането и изобретяването на понятия и превод на смисъла на Християнството, с цел приобщаването към високата цивилизация на тогавашния свят на тогавашния ни народ, е най-важното достижение на тези изумителни братя.

4. Днес развяват буквите като нашият най-велик “принос” към Света. Монголоидът Путин прави същото. Краде нашият принос букви и след като си ги присвои, ги размахва по време на своите нелепи Олимпиади с пропагандна цел. Буквите му, естествено, се разпадат, килват се настрани и се превръщат в комичен фарс, защото те не са истинският Смисъл, а са прост имперски плагиат.

5. Същността е в смисъла на думите, а не в тяхното графично изписване.

Монголците до скоро пишеха с нашите букви, а не с йероглифи. Защо? Комунистите знаят най-добре. Ние не можем да разберем обаче какво пишат и казват монголците. Може би и още някои съветски клетници от бившите “републики” пишат с буквите наложени от Империята. Хърватите изписват с латински букви думите, които сърбите произнасят по същия начин, но пишат с букви наричани кирилица ( Кирил и Методи са изобретили всъщност глаголицата, но както и да е). Словени, словаци, чехи, поляци, бошняци и прочие, пишат с латински букви. Разбираме повечето от това, което пишат дори на латиница. Впрочем и турци, азърбейджанци, да не казваме половината свят, също пишат с латиница.

Какво от това?

Толкова ли е важно?

В какво се съдържа нашата необикновена национална гордост като “родители” на буквите?

Или може би тази необикновена гордост се таи в националната ни валута наречена лев, поругавана достатъчно безцеремонно през годините?

Нашата уникалност като народ съхранил своя език и идентичност, не е в буквите, а в езика. Той е кодифициран и станал книжовен в Средновековието през преводите на Светото Писание и Покръстването. Тогава е бил създаден нашият Български Език.

Ние трябва именно него да обичаме и пазим!

За допълнение към моята “филипика” ще разкажа, надявам се кратко, историята на един наш съотечественик и някогашен пациент, добре известен в историята на българската психиатрия.

Той се беше самонарекъл “Белия Лъв”.

Почти целия му живот, след като беше завършил машинно инжинерство в Мюнхен, се разгърна в рамките на грандиозната му налудна система и протече в българските психиатрични лечебници. Това се дължеше на неговата неизлечима амбиция да преустрои света въз основа на своето величаво “Инжинерно Учение”. За разлика от Маркс обаче, той работеше по въпроса за преустройство на света единствено с писане на теоретични “трудове” върху всеки попаднал му къс хартия, без да ги превърне в наръчник за класова борба. За съжаление, те не бяха написани нито с немски готически шрифт, нито на латиница и останаха недостъпни за останалото човечество. Поради това неговите трудове не успяха да променят, нито да преустроят света към по-добро. Той обаче неотстъпно и упорито пишеше почти всеки ден, десетилетия наред, своите произведения посредством азбука изобретено лично от него, което наричаше “Инжинерно писмо”. Това бяха нещо като пиктографски руни или може би заемки от чертожните шрифтове, които беше изучавал някога като млад немски инжинер. По същество те бяха напълно кохерентна азбука, с букви състоящи се от наклонени чертички и полуокръжности, с които, ако ги изучиш, можеше да пишеш съвсем нормално, каквото пожелаеш. Разбира се, той беше ревнив към своята азбука и не посвещаваше когото и да е в нейните тайни. Но за целите на неговата “инжинерна” революция в мисленето и езика, тя беше напълно достатъчна.

Какво искам да кажа и аз днес, с тази реминисценция за моят някогашен почти гениален пациент:

1. Символите ни служат единствено, за да ни разкажат съдържанието.

2. Ние не сме изобретили буквите, а те са ни помогнали да обозначим и схванем Смисъла.

3. Буквите са символи и знаци. Те са нищо без смисъла стоящ зад тях.

4. Ние сме хора на Книгата, а не на Буквата и нея следва да празнуваме и следваме.

5. Буквите са ни дадени и ние можем да разполагаме с тях и да пишем всякакви безумия, ала все пак трябва да се придържаме о̀ Смисъла.

6. Нека се гордеем не толкова с графично грозната и уникална буква “ж”, а вместо нея, с Писанията преведени на български език от Светите братя!

Както и да се гордеем с всичко, което ни води отвъд тривиалната и посредствена фукливост.

*От фейсбук