Как проф. Васил Арнаудов с хор “Родина” два пъти обра наградите във всички категории на големия фестивал в Уелс

“Дали горя като него? Не знам, но мисля, че и аз приемам работата си лично. Сериозно, но и с чувство за хумор”, казва синът му, продуцентът Андрей Арнаудов

1988 г. Провежда се най-престижният хоров фестивал в света в град Ланголен, Уелс. Там мерят сили най-добрите от най-добрите, но въпросната година финалният кръг се обезсмисля от безспорния фаворит, който печели във всички категории. Русенският хор “Родина” под диригентството на проф. Васил Арнаудов завоюва абсолютно всички награди наред с титлата “Хор на света”. И това е само дежавю за българите. Двайсет и две години по-рано за първи път те триумфират, като не оставят нито един приз за конкуренцията и това се случва отново под диригентството на още по-младия тогава Васил Арнаудов. И до днес хор “Родина” остава ненадминат на световната сцена, като никоя друга формация не може да повтори успеха му.

Проф. Арнаудов има купища международни и национални отличия, като е един от шепата българи, доказали пред света, че са най-добрите в своята професия. За съжаление, днес малцина млади хора знаят кой е той. Отива си твърде рано преди три десетилетия, а неговото изкуство няма масовата привлекателност, която да го запази дълго в паметта на хората. А такива личности не бива да се забравят.

Именно затова синът му, продуцентът Андрей Арнаудов, прави документален филм за големия диригент, чрез който ще бъдат отбелязани и 90 години от неговото рождение. Филмът се снима в момента, като негов автор е журналистът Георги Тошев.

“Това е моят баща, така че не ми трябваше много мотивация - разказва пред “24 часа-168 истории” Андрей Арнаудов. - Отделно от факта, че съм му син, аз държа много на темата за паметта.

Ние имаме огромен проблем с паметта в България. Живеем във време, в което нещата стоят така, че лесно може да забравим един класически музикант, който си е отишъл преди цели 32 години, въпреки факта, че е бил световноизвестен и е най-титулуваният ни български хоров диригент за всички времена.

В конкретика под негово диригентство двата хора, които основно ръководи, печелят 37 първи и големи международни награди. Разбира се, изкуството не е състезание и няма “най”, но чисто статистически това постижение е ненадминато и едва ли някога ще бъде. И все пак реалността, в която живеем, е такава, че е нормално аз да съм инициатор за този филм.

Ако си бил комедиен актьор, има шанс да останеш в съзнанието на поколенията, защото си се занимавал с нещо по-масово и по-достъпно. Но с професията на баща ми е много по-трудно. В същото време ние имаме между 50 и 100 човека, но не над 100, които да са се измервали на световно ниво и в някакви моменти да са били най-добри в професията си. И е важно да ги запазим. Важно е да кажа, че сам не бих могъл да се справя и съм много благодарен на Георги Тошев, който прие да бъде автор на филма. Той е доказал, че е един от най-добрите в този жанр.”

За продукцията ще бъдат използвани много архиви от различни източници и преди всичко от БНТ. Екипът се е свързал и с организаторите на фестивала в Ланголен, Уелс. На седми април е бил първият снимачен ден. Планират се разговори с много хора, които са били колеги и приятели на проф. Арнаудов и имат спомени за него.

Паметната плоча на дома на уважавания педагог в София гласи: “Аз не съм музикант, аз съм диригент. Да свиря на хор - това е магията на моята професия”.

“Той имаше специфично светоусещане и хумор, които прозират в тази фраза - обяснява известният продуцент. - Естествено, че беше музикант, но с тези думи казва, че диригентската професия е много специфична и се изискват също организационни и много други качества. Той гореше изключително в работата си и затова може би много млад изгоря. Което е жалко, защото съм сигурен, че му предстоеше да направи още много. А и смятам, че изкуството, на което той беше отдал живота си, щеше да има различно развитие на национално ниво в България в годините след 91-а, когато не всичко се случи по най-добрия начин.

Дали горя като него? Не знам, но мисля, че и аз приемам всичко лично и опитвам да си върша работата максимално добре, доколкото ми позволяват възможностите.”

Във филма ще се разказва не само за големите върхове, но и за трудностите по пътя му, които не са известни дори на част от хората, които го познават.

“Мисля, че той се затваряше и преживяваше трудностите сам. Не обичаше да говори за проблемите си, обичаше да ги оставя за себе си.”

В продукцията ще вземат участие и съпругата на проф. Арнаудов, дъщеря му и синът му, за да се нарисува пълен портрет на човека - такъв, какъвто е бил в живия живот.

“Прекрасен баща беше. Имах чудесно, страхотно детство - спомня си Андрей. - Постоянно се чувствах обичан и щастлив, което е най-важното за едно дете. Моментите с него, макар че не бяха много чести, защото той много пътуваше и в чужбина, и в страната, за мен бяха истински празник. Затова се отвори голяма празнина в мен, когато той си отиде още преди да съм навършил 12 години. Но нямаш избор, продължаваш. В такива моменти имаш два хода - единият е да се фокусираш изцяло в миналото и да живееш там, другият е то да ти дава сила, за да правиш самият ти достатъчно важни за теб неща и да вървиш напред. Опитах се възприема за себе си втория начин.”

Най-важният урок, който Арнаудов е научил от баща си, е да не захваща една работа, ако не иска да я свърши докрай и по най-добрия начин.

“Да не падаш под една линия, която той наричаше линия на професионалната съвест. Казваше, че може да се качваш нагоре, може да слизаш надолу, невинаги може да даваш максимума от себе си, но има една линия на професионалната съвест, под която не трябва да се пада. Иначе трябва да се откажеш от професията си. Тази максима съм я запомнил много добре.

Също така се опитвам да гледам с насмешка на живота и винаги с чувство за хумор, което отново съм научил от него. Преди да се захванем с работата си и да я вършим по най-добрия начин, трябва да знаем, че нищо на този свят не е толкова сериозно и трябва да го приемаме с усмивка, защото сме временно тук. Той наистина имаше страхотно чувство за хумор, изключително саркастичен беше понякога, даже не много мил.”

Името на професора тепърва ще живее чрез неговия внук Васил, сина на Андрей Арнаудов.

“Иска ми се да виждам нещо от баща ми у него, мисля, че виждам, но ще преценя след време”, казва продуцентът.

Филмът за Васил Арнаудов няма заглавие още и ще бъде излъчен в програмата на БНТ. Ще има своето представяне и на голям екран предварително, като най-вероятно това ще се случи в началото на лятото.

През тази година продуцентската компания “Междинна станция” ще снима и първия си игрален филм “Гунди-легенда за любовта”, може би отново като знак за това колко важна е паметта!