Смята се, че Анхесенамун първо е жена на баща си - цар Ехнатон, след което е царица на своя полубрат, а накрая е взета от възможния си дядо – фараона Ай

Тя се ражда, за да принадлежи на съпрузите си и на боговете, които все още си споделят властта в Древен Египет през 1350 г. пр.н.е. Животът й никога не е бил неин. „Животът й е на Амун“. Това всъщност означава самото й име - Анхесенамун. Тя е изгубената принцеса и кралица, която завинаги потъва в мистерия и чиято съдба надали някога ще бъде друго освен загадка.

С цели шест момичета са благословени Аменхотеп IV, десетият фараон от Осемнадесетата династия, и неговата съпруга - красавицата Нефертити. Третата от тях е Анхесенамун, която при раждането си е кръстена Анхесенпаатон. По-големи от нея са Меритатон и Мекетатон, а по-малки са Нефернеферуатон Ташерит, Нефернеферуре и Сетепенре.

Само дъщери за кралската двойка. И нито един син. И то във време, когато Египет преживява драматичен религиозен катаклизъм, заради което династията виси на косъм. Фараонът е в процес на зашеметяваща и безпрецедентна реформа, която ще го превърне в първия монотеистичен владетел в историята. Той обръща гръб на старите богове и избира Атон, слънчевия диск, като върховно същество, на което египтяните да се покланят. В чест на това променя името си и става цар Ехнатон.

Това е решение, което има потенциала да подкопае цялата структура на властта и е особено опасно, защото руши авторитета на жреците, които са много мощно съсловие. Без тяхната подкрепа кралското семейство се оказва уязвимо.

Затова кръвосмесителните бракове имат смисъл за управляващата династия - зареждат ги със сила от собствените им митове, според които владетелите са произлезли от боговете. Следователно за тях е препоръчително поддържането на свещената кръвна линия чиста. Така властта се концентрира в ръцете на царското семейство, действайки ефективно срещу други претенденти за трона.

Историята на Анхесенамун четете в "Космос"